Една супа от омар и парче кит, моля
Дестинация: Храна " е специфична поредност в " Дневник ", която свързва две прекарвания - пътуванията и усетите, които откривате когато сте на път. Не единствено на храни, само че и на питиета.
Ейвиндур се разсъни в нормалното време - към шест и половина сутринта. Застана на прозореца и погледна към фиорда. И тази нощ вятърът е бил плевел. Но като че ли зеленото на хълма до брега е станало още по-наситено. Още преди да се е събудил напълно, той пристъпва към осъществяване на ритуала. Хапка, която ще подейства по-силно от кафе и която ще отвори сетивата му.
Хапка, която в предишното е изхранвала в студеното и сурово време.
Хапка сурова акула. Силна. Миришеща. Ферментирала. Мухлясала.
Ядат се дребни части. Първото чувство идва още с поднасянето към устата. Мирише на нещо като мърша, нещо като доста мощен рокфор, нещо което не е доста ясно. После идва вълната от хапката, която залива цялата уста. Стига до носоглътката и оттова облива главата и тялото от вътрешната страна.
В Исландия - страна, в която времето се трансформира всяка минута (или както написа на тениските, които се продават за туристите " Ако времето в Исландия ви харесва, изчакайте пет минути " ) прехраната е било " забавно " прекарване и занятие. Затова всеки запас е трябвало да бъде употребен оптимално.
Какво ли не с риба
Ферментиралата акула може да бъде открита и през днешния ден в супермаркетите, само че с изключение на туристическа атракция, на нея " се радват " най-вече възрастните хора. За да бъде приготвена, рибата би трябвало да бъде заровена в земята за няколко месеца. По този метод ферментира и киселината, поради която не може да се яде сурова, изчезва.
Исландия не е евтина страна и там яденето по заведения за хранене дава отговор на високия стандарт на живот (една бира е 8 евро, например). Иначе за издръжка може да се откри всичко - от тайландско до KFC. За кулинарно прекарване има няколко по-различни варианти.
В магазините към момента може да се откри и сушена риба, която преди хората са употребявали вместо самун. Прилича на сухар и върху нея може да се постави всичко. В взаимозависимост от района - с изключение на друга риба (това е главната промишленост в страната), се яде конско месо както и всяка част от овцете и агнетата. Традиционен специалитет са агнешките тестиси в саламура (която също се продава в супермаркетите в картонени кутии).
Ето и две изпитани места за ястие в столицата Рейкявик.
Местата
" Старият барон " (Sægreifinn) е ресторант покрай пристанището, където може да се откри обичайната чорба от омар. (Казват, че там хапва от същото и исландската певица Бьорк). Супата е гъста и плътна, няма мощен мирис на риба (слагат се най-малко два вида) и в другите райони на Исландия усетът й може да варира поради добавените подправки.
Ресторантът е основан през 2003г. от рибаря Халдорсон. Първоначално се оферират единствено рибни неща. През 2011г. Халдорсон продава бизнеса на един от чиновниците си, само че остава да работи в кухнята. Той умира през 2015 година, само че основаното от него продължава да е на респект от локалните.
" Трите фрака "
Доскоро в страната е било неразрешено да се ловят китове. От две години една компания има позволение като тематиката към момента провокира остри разногласия в Исландия (противници на яденето на месо от кит с изключение на природозащитниците са и компаниите, които провеждат екскурзии за гледане на китове). Ястия с това месо може да бъдат открити и в " Стария барон ", само че учреденият през 1989 година ресторант " Трите фрака " е прочут с изключение на с положителните цени от рибното меню и с това, че предлага деликатеса. Намира се на тиха улица, няколко директни настрана от главната пешеходна и комерсиална улица в Рейкявик.
* Началото не е фрагмент от книга, а опит на създателя да ви приближи оптимално до визията за резултата от ястие на ферментирала акула.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Дестинация:Храна (23)
Ейвиндур се разсъни в нормалното време - към шест и половина сутринта. Застана на прозореца и погледна към фиорда. И тази нощ вятърът е бил плевел. Но като че ли зеленото на хълма до брега е станало още по-наситено. Още преди да се е събудил напълно, той пристъпва към осъществяване на ритуала. Хапка, която ще подейства по-силно от кафе и която ще отвори сетивата му.
Хапка, която в предишното е изхранвала в студеното и сурово време.
Хапка сурова акула. Силна. Миришеща. Ферментирала. Мухлясала.
Ядат се дребни части. Първото чувство идва още с поднасянето към устата. Мирише на нещо като мърша, нещо като доста мощен рокфор, нещо което не е доста ясно. После идва вълната от хапката, която залива цялата уста. Стига до носоглътката и оттова облива главата и тялото от вътрешната страна.
В Исландия - страна, в която времето се трансформира всяка минута (или както написа на тениските, които се продават за туристите " Ако времето в Исландия ви харесва, изчакайте пет минути " ) прехраната е било " забавно " прекарване и занятие. Затова всеки запас е трябвало да бъде употребен оптимално.
Какво ли не с риба
Ферментиралата акула може да бъде открита и през днешния ден в супермаркетите, само че с изключение на туристическа атракция, на нея " се радват " най-вече възрастните хора. За да бъде приготвена, рибата би трябвало да бъде заровена в земята за няколко месеца. По този метод ферментира и киселината, поради която не може да се яде сурова, изчезва.
Исландия не е евтина страна и там яденето по заведения за хранене дава отговор на високия стандарт на живот (една бира е 8 евро, например). Иначе за издръжка може да се откри всичко - от тайландско до KFC. За кулинарно прекарване има няколко по-различни варианти.
В магазините към момента може да се откри и сушена риба, която преди хората са употребявали вместо самун. Прилича на сухар и върху нея може да се постави всичко. В взаимозависимост от района - с изключение на друга риба (това е главната промишленост в страната), се яде конско месо както и всяка част от овцете и агнетата. Традиционен специалитет са агнешките тестиси в саламура (която също се продава в супермаркетите в картонени кутии).
Ето и две изпитани места за ястие в столицата Рейкявик.
Местата
" Старият барон " (Sægreifinn) е ресторант покрай пристанището, където може да се откри обичайната чорба от омар. (Казват, че там хапва от същото и исландската певица Бьорк). Супата е гъста и плътна, няма мощен мирис на риба (слагат се най-малко два вида) и в другите райони на Исландия усетът й може да варира поради добавените подправки.
Ресторантът е основан през 2003г. от рибаря Халдорсон. Първоначално се оферират единствено рибни неща. През 2011г. Халдорсон продава бизнеса на един от чиновниците си, само че остава да работи в кухнята. Той умира през 2015 година, само че основаното от него продължава да е на респект от локалните.
" Трите фрака "
Доскоро в страната е било неразрешено да се ловят китове. От две години една компания има позволение като тематиката към момента провокира остри разногласия в Исландия (противници на яденето на месо от кит с изключение на природозащитниците са и компаниите, които провеждат екскурзии за гледане на китове). Ястия с това месо може да бъдат открити и в " Стария барон ", само че учреденият през 1989 година ресторант " Трите фрака " е прочут с изключение на с положителните цени от рибното меню и с това, че предлага деликатеса. Намира се на тиха улица, няколко директни настрана от главната пешеходна и комерсиална улица в Рейкявик.
* Началото не е фрагмент от книга, а опит на създателя да ви приближи оптимално до визията за резултата от ястие на ферментирала акула.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Дестинация:Храна (23)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ