Александър-Арнолд говори за влиянието на Хендерсън и своите дебюти за Ливърпул
Десният бек на Ливърпул Трент Александър-Арнолд описа за въздействието на капитана на отбора Джордан Хендерсън върху него, както и за своите първи мачове за мърсисайдци. Защитникът дебютира за тима при победа над Тотнъм на “Анфийлд” за Купата на лигата през октомври 2016 година, а два месеца по-късно записа първия си турнирен дуел като титуляр против Манчестър Юнайтед на “Олд Трафорд”.
“Хендо е огромен. Никога не бях имал мощна връзка с някой от момчетата, тъй като постоянно съм бил безмълвен, само че той просто ме накара да се усещам удобно да бъда измежду този вид хора. Накара ме да не се опасявам да позволявам неточности и да не се усещам като че ли не съм надарен, колкото останалите момчета. След това не мислех прекомерно за това да желая топката, тъй че поемах повече опасности и по този начин станах по-добър състезател.
Trent: “Hendo was big. I never really had an amazing bond with any of the lads because I’ve always been quiet, but he made me comfortable being around them type of lads. He made me not be afraid to make mistakes, and not feel as though I’m not as talented as the other lads.” pic.twitter.com/p6kKO7DGHx
— Anfield Watch (@AnfieldWatch) July 2, 2020 Срещу Тотнъм назоваха състава, а аз бях титуляр. Помня, че бях доста комплициран, тъй като не го бях очаквал. Беше толкоз изнервящо, защото в никакъв случай не бях играл пред 50-55 хиляди души. Това обаче беше един от най-хубавите дни в живота ми. Преди мача с Юнайтед тренирахме в събота и по-късно пътувахме за Манчестър и нощувахме там. Беше просто елементарен футболен ден. Три часа преди началото на мача се разхождахме, мениджърът пристигна при мен, обгърна ме с ръка и ми сподели: “Готов ли си?” Бях толкоз комплициран. “Вътре ли си?”, попита ме той. “Да, да”, отвърнах му аз, при което той отговори: “ОК, трябваш ми като титуляр днес”. Каза ми, че ченето ми е паднало. Така и се почувствах, бях толкоз шокиран. Върнах се в стаята си и се обадих на майка ми, а тя безусловно избухна в сълзи. Бях запленен от звездите, както и нервозен и доста свенлив. Всички обаче се пробваха да ми оказват помощ. Всички те схванаха какъв брой изнервящо беше да попадна в състава.
Trent: “I feel as though my debut was my proudest because, even though I always dreamed of winning the Champions League and winning trophies, you need to make your debut and I knew once I’d played that game, I was a Liverpool player. No one could ever take that away from me.”
— Anfield Watch (@AnfieldWatch) July 2, 2020 Бих споделил, че спечелването на Шампионската лига беше най-щастливият ми миг, несъмнено най-щастливият. Чувствам като че ли дебютът ми е най-гордият миг, защото, макар че постоянно съм мечтал да печеля ШЛ и други титли, на първо място би трябвало да направиш своя дебют. Знаех, че един път изиграл този мач, към този момент съм футболист на Ливърпул. Никой не би могъл да ми отнеме това. Хората може да си помислят, че съм нахален, само че знам, че мога да стигна допустимо най-високо, в случай че работя задоволително за това. Наистина чувствам, че небето е лимитът”, показа Александър-Арнолд в изявление за Red Bull.
“Хендо е огромен. Никога не бях имал мощна връзка с някой от момчетата, тъй като постоянно съм бил безмълвен, само че той просто ме накара да се усещам удобно да бъда измежду този вид хора. Накара ме да не се опасявам да позволявам неточности и да не се усещам като че ли не съм надарен, колкото останалите момчета. След това не мислех прекомерно за това да желая топката, тъй че поемах повече опасности и по този начин станах по-добър състезател.
Trent: “Hendo was big. I never really had an amazing bond with any of the lads because I’ve always been quiet, but he made me comfortable being around them type of lads. He made me not be afraid to make mistakes, and not feel as though I’m not as talented as the other lads.” pic.twitter.com/p6kKO7DGHx
— Anfield Watch (@AnfieldWatch) July 2, 2020 Срещу Тотнъм назоваха състава, а аз бях титуляр. Помня, че бях доста комплициран, тъй като не го бях очаквал. Беше толкоз изнервящо, защото в никакъв случай не бях играл пред 50-55 хиляди души. Това обаче беше един от най-хубавите дни в живота ми. Преди мача с Юнайтед тренирахме в събота и по-късно пътувахме за Манчестър и нощувахме там. Беше просто елементарен футболен ден. Три часа преди началото на мача се разхождахме, мениджърът пристигна при мен, обгърна ме с ръка и ми сподели: “Готов ли си?” Бях толкоз комплициран. “Вътре ли си?”, попита ме той. “Да, да”, отвърнах му аз, при което той отговори: “ОК, трябваш ми като титуляр днес”. Каза ми, че ченето ми е паднало. Така и се почувствах, бях толкоз шокиран. Върнах се в стаята си и се обадих на майка ми, а тя безусловно избухна в сълзи. Бях запленен от звездите, както и нервозен и доста свенлив. Всички обаче се пробваха да ми оказват помощ. Всички те схванаха какъв брой изнервящо беше да попадна в състава.
Trent: “I feel as though my debut was my proudest because, even though I always dreamed of winning the Champions League and winning trophies, you need to make your debut and I knew once I’d played that game, I was a Liverpool player. No one could ever take that away from me.”
— Anfield Watch (@AnfieldWatch) July 2, 2020 Бих споделил, че спечелването на Шампионската лига беше най-щастливият ми миг, несъмнено най-щастливият. Чувствам като че ли дебютът ми е най-гордият миг, защото, макар че постоянно съм мечтал да печеля ШЛ и други титли, на първо място би трябвало да направиш своя дебют. Знаех, че един път изиграл този мач, към този момент съм футболист на Ливърпул. Никой не би могъл да ми отнеме това. Хората може да си помислят, че съм нахален, само че знам, че мога да стигна допустимо най-високо, в случай че работя задоволително за това. Наистина чувствам, че небето е лимитът”, показа Александър-Арнолд в изявление за Red Bull.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ