Десислава Димитрова-Шехерезада е една добра магьосница в буквалния смисъл на

...
Десислава Димитрова-Шехерезада е една добра магьосница в буквалния смисъл на
Коментари Харесай

Само в "ШОУ": Българската Шехерезада шашна всички с признанията си за това какво е правила с асистентката си

Десислава Димитрова-Шехерезада е една добра вълшебница в дословния смисъл на думата. Тя е щерка на именития илюзионист Боби Шоу. Шехерезада е единствено на 32 години, само че към този момент се е сблъсквала със завистта и с всевъзможни прояви на човешката пошлост, изключително в професионално отношение. Поради което и през днешния ден е мощен, съзнателен и волеви човек! Определяна е от медиите като „ Първата жена-илюзионист в България”, това обаче не е тъкмо по този начин. Тя не е първата, а третата – конкретизиране, което прави самата Деси. Днес тя може да се похвали обаче с голям брой награди и безподобен жанр. Прави спектакли, облечена постоянно в костюм, като същинска бизнесдама. Не върви на никое място без картите си за игра и умее да трансформира в магия най-обикновени неща, като въжета, кутии, карти. За „ ШОУ” тя дава едно от най-откровените си изявленията.

- Деси, по какъв начин стигна до магията, с цел да я превърнеш от един миг нататък в своя специалност, предопределение? Или по-скоро тя те откри?
- Определено ме откри магията. Първо, тъй като съм в тези среди. Баща ми дълги години искаше да се занимавам с магия, само че аз не желаех. Учих по всички страни по университети. И един ден желаех да му направя изненада – за 25-ия празник от сватбата. Тогава за първи път се качих на сцената като водеща фигура, тъй като през годините съм била единствено асистентка. Не беше нищо значително. Качих се на сцената, усетих неописуемата страст и се почувствах у дома. Почувствах, че това е нещото. Преоткрих се! Усетих, че аз би трябвало да се занимавам с това и не мога без този адреналин. Аз съм човек на страстта като цяло. Обичам високи скорости, неща, които дават висок адреналин. А тъкмо този адреналин от магиите, до момента не беше изпитван. Забравих за всичко останало – за стопански системи, за обучение...

- Каква е била тази изненада за юбилея на родителите ти?
- Подготвих му номер, който му изиграх на юбилея. Той, както ти споделих, цялостен живот искаше да се занимавам с фокуси, а аз не желаех. Затова взех решение, че ще го изненадам по този метод. Репетирах доста дълго време. В сублимния миг споделиха единствено: „ А в този момент дано излезе Шехерезада и аз излизам...”, а татко ми единствено ме погледна и сподели: „ Мръдни мъничко, че очаквам изненада”. Той просто не можеше да си показа, че тази изненада мога да бъда аз. Помислил си, че приятелите му са създали подбив, тъй като не обича чалга (смее се) – да влезе някоя кючекчиня и да му танцува. И вместо това – Шехерезада! Мощна изненада беше! Стоя, гледа му и напряко щеше да си глътне граматиката! (смее се).

- Кой ти измисли прякора Шехерезада?
- Аз. „ Приказки от 1001 нощ” ми е обичаната книга, която помня от дете. И защото моето започване по стичане на събитията беше мистично, скрито, взех решение, че точно Шехерезада ми подухва такива асоциации. Това беше повода, заради която избрах това име.

- Определят те като първата жена-илюзионист в България! Това е и хубаво, и неприятно. Хубаво е, тъй като си първа, а минусът е, че сме дребна страна и такива нетрадиционни специалности мъчно си проправят път, още повече, когато са обичайно мъжки?!
- Вярно е това за специалностите, само че желая да направя доста значимо конкретизиране. Медиите взеха решение и ме дефинираха като „ първата жена-илюзионист”. Аз не съм първата жена-илюзионист! И има сътрудници, които в действителност доста се наскърбяват от това. Преди мен е имало три дами, за които знам аз. Първата жена-илюзионист се споделя Сашка. Било е някъде през 50-те. След това се появява Любка – брачната половинка на илюзиониста Орфи. Тя му е пособия. После се появява и брачната половинка на Факира Мити - Пепа, за която мога да кажа, че съгласно мен тя в действителност е била жена, която самостоятелно се е занимавала с това изкуство. Не е влизала в ролята на помощник. А хората много бъркат тези две понятия. След като той е умрял, тя е основала свое лично шоу. Факира Мити (брат на Факира Мити I, който е татко на естрадния артист Емил Димитров, б.а.) си отива доста рано от този свят – едвам на 39 години.

- Може би е желала посредством магията да се избави от жестоката болежка? 39 години... това е извънредно рано!
- Така е, доста е рано. И най-вероятно да, желала е да си помогне посредством магията. Болката несъмнено не може даже да се опише като мощ. Но тя ми е споделяла, че нещото, за което най-вече съжалява в живота си, е, че в припадък на болежка е изхвърлила всевъзможни типове материали за Мити
след всичко, което се е случило. А той е от доста огромно семейство. Брат е на Емил Димитров и наследник на Факира Мити I. Изхвърлила е всичките му неща и ми сподели, че в никакъв случай не би си го дала прошка това. Но е било в припадък на жестока болежка, породена от неговата гибел!

- В България съвсем постоянно се залага на клеймото и това постоянно пречи на личността да се прояви в цялостния си капацитет. Често показват някого с „ дъщерята на... ” или „ синът на.. еди-кой си”. В този смисъл ти страдаш ли от непрекъснатото съпоставяне с татко си Боби Шоу? Двамата въпреки всичко сте обособени персони...
- Точно по този начин. Много ти благодаря за този въпрос. С татко ми постоянно сме били две обособени персони. И в този момент е по този начин. И сходно показване несъмнено е нещо, което пъклен ме нервира. В Белград на балканския фестивал преди години взех първо място и естествено започнаха да приказват всевъзможни неща. Намекна се надали не, че татко ми ми е издействал премията?! А той въобще не присъстваше там. Все едно той е направил всичките тези номера на сцената, а действително не беше по този начин. Виждат ме... гледат на мен като на протеже, което ме нервира, тъй като аз съм една независима персона. И съм изграждала себе си като такава. А това, че работя с него и виждам на него – и като на сътрудник, това към този момент са две разнообразни неща. Абсолютно почтена съм с теб в този момент. Много рядко мога да се изпусна измежду сътрудници и да се обърна към него с „ татко”. Пред такива хора го назовавам „ Боби” (смее се). Вкъщи е „ тати”. Просто заради тази причина – ние на първо място сме сътрудници.

- А самият той по какъв начин реагира на цялата тази обстановка тогава? Какво ти сподели?
- Той споделя: „ Хората няма да спрат да приказват. Никой няма да спре да разяснява, тъй че гледай си своя бизнес и да не ти пука”. Това е неговият съвет и е извънредно прав. А аз някак си в такава обстановка се усещам леко подценена, по тази причина е и дразнението, за което ти споделих преди мъничко. Но желая отвън тази обстановка да споделя и още нещо – аз се гордея със фамилията си. Безкрайно доста ги обичам! Баща ми ми е дал прекомерно доста. Нещо, което никой не е в положение да разбие!

- Ти, заради цялата тази мощ на характера си, позволявам, че си предизвикала, с изключение на всичко друго, и някаква злоба от страна на сътрудниците си? По-слабохарактерните хора, които и да имат някакви гении, постоянно поради слабостите си, изпадат в искрено завиждане и злобеене към по-силните персони...
- Вероятно има и такива. Много хубави разсъждения правиш. Аз съм наясно, че мен не могат всички да ме харесват. Не съм човек, който обича да влиза в спорове. Но когато съм доста провокирана, отвръщам. Принципно съм човек, който умее доста да търпи. Събирам в себе си всякакви неща, само че до един миг. Тези, които са ме огорчили дотам, на тях просто спирам да им приказвам. Дала съм си сметка, че такива хора на мен просто не могат безусловно нищо да ми създадат. Но да... случвали са ми се такива неща. Била съм свиреп предизвиквана и никак не ми е прелестно. И заради тази причина бях на път да напусна Съюза на илюзионистите в България!

- Това е фрапантен избор и добре, че си се спряла...
- Да, само че тези хора просто направиха всичко допустимо да ме подбуден към тази стъпка. Не се поддадох обаче. А и след това всички схванаха защо става въпрос, за какви интриги, за какви неща. Целият спор от тяхна страна пристигна от това, че всеки се хващаше за дребни неща. И ги превръщаше в големи проблеми.

- Можеш ли да ми дадеш образец за такава обстановка?
- Ще бъда доста откровена с теб. Всичко потегли от определението „ Първата жена-илюзионист в България”! Една медия ме дефинира по този метод, защото хората не са чували за друга, за което аз не съм отговорна. И постоянно съм отричала сходно определение – и в ефир, и на всички места. Бях посетител в една телевизия и бяха отрязали тъкмо момента, в който отхвърлям да съм първата жена-илюзионист, останало е единствено назоваването на самото определение. След което стана казусът. Някои медии търсят супер сензации и такава се получи и в тази обстановка! От нещо несъществуващо!
- Няма ли някоя магия, с която в такива напрегнати моменти да пресечеш потока на отрицателни изявления, реакции и последствия?
- (смее се) Магията... магията в тази ситуация е просто да не ти пука. От нищо. Ти знаеш кой си и знаеш къде си. Всеки един от нас знае къде е и кой е. Аз не съм най-хубавата илюзионистка на света. Аз съм най-хубавата илюзионистка на България. Има хора, сътрудници, които безусловно ми скриват шапката с номерата, които вършат. И даже аз не знам по какъв начин стават. Но в тази ситуация аз съумях да се продам – тъй като го има и този миг, до момента в който те може би не съумяват. Не знам... Обръщам доста внимание на нещата, които върша. Не виждам единствено да си извърша номера. Създадох личен жанр. И нещата просто се случиха.

- Това, което изрично може да те извади от равновесие обаче е, когато някой си разреши да ти открадне номер? Права ли съм?
- Напълно! Имах сходна обстановка. В това изкуство е малко мъчно да се каже, че нещо е авторско. Защото някой измисля нещо, патентова си го и аз променям нещо малко от същото това нещо, или пък прибавям, и го патентовам още веднъж. Ако някой прави номер с тръбичка, а ти добавиш и кърпичка към тръбичката, номерът става различен. За това ти приказвам. И стартират разногласията. Ние обаче се стараем да имаме колегиалност между тях. Не вършим неща, които вършат другите. Или в случай че вършим такива неща, отиваме и им споделяме. Пич, в този момент желая да направя това и това – мога ли да го направя? Това е методът. Всеки от нас се постанова с разнообразни номера. Пред аудитория аз мога да върша, каквото пожелая! Мога да върша всеки един номер, който прави мой сътрудник и всеки мой сътрудник може да прави всеки един номер, който върша аз. Но когато ние отидем на съревнование и се борим един против различен, всеки се е наложил с някакъв номер. Аз съм известна в България с две неща – с летящата маса и въжета. Друг сътрудник е прочут с гълъбите. Астор е прочут със свалянето на главата. На спектакли съм сваляла и главата на асистентката си. Мога да го върша. Но когато се представяме по надпревари, всеки държи на своето и не копира другия. Случи ми се два пъти сходно прекопирване, откровена кражба – с летящата маса! Но... какво да направя?! Не мога да им забраня да си вършат, каквото си пожелаят. А преди този момент сме имали колегиални връзки...

- Да, от време на време ти забиват нож тъкмо хората, от които минимум очакваш това! Мислела ли си в миналото да си потърсиш правата?
- Аз гледах откриването на една телевизия. И в един миг излиза едно детенце и прави номера с летящата маса, от горната страна на всичкото с моята музика. Малко персонално творчество най-малко да бяха вложили! Това детенце не е отговорно за безусловно нищо. Но знам кой му е сложил този номер. Кой му го е дал и за какво го е направил. И на този човек несъмнено не му прави чест! А правата... не мога да си ги потърся. Не мога по никакъв метод. Няма късмет, тъй като авторското право е доста нагледно разбиране в нашето изкуство. Номерът с летящата маса не съм го измислила аз, само че аз съм се наложила с нея. Нея я е измислил илюзионистът Лизандър, а аз съм отишла и съм си купила персонално от него тази маса. Донесла съм я в България и след това има към този момент... пет индивида у нас, които създават тази маса! Разбираш ли? И индивидът, който може да отиде и да им каже нещо, е той, а не аз. Но ето – те в тази маса примерно трансформират покривката, и масата към този момент е друга. Разбираш ли защо става въпрос...

- Да, тук приказваме, от една страна, за висота, за равнище и въпреки това – за на ниска цена прекопирване, даже за долнопробно държание...
- Точно. Да го вършат, щом желаят... това си е тяхна работа. Аз си виждам моя бизнес и това въобще не ме интересува. Хората ме обичат, това е най-важното. Колегите ми не ме интересуват! Открито го декларирам. Аз знам кои са моите другари измежду сътрудниците и постоянно бих им помогнала. Винаги бих направила всичко за тях, което пожелаят. И знам, че те няма да ми навредят в никакъв случай и по никакъв метод, заради което и само те имат моето почитание. Всички останали не ме интересуват.

- Кажи ми задоволително рентабилен бизнес ли е илюзионното изкуство? Можеш ли да се издържаш единствено с правене на вълшебства?
- В България естествено няма система в помощ на това изкуство. Ще ти направя един паралел. Но преди този момент ще ти кажа, че илюзионното изкуство е най-скъпоплатеното от всички изкуства. Защото има прекомерно малко хора, които го практикуват. После – то е безусловно самосиндикално. А номерата са извънредно скъпи. Примерно летящата маса коства 1200 евро! Съответно ние си търсим нашата цена и в случай че не я получим, просто не отиваме да работим. Аз мога да кажа, че изкарвам задоволително положителни пари за себе си. Но много огромна част от тях си изкарвам на открито, не в България. А паралелът, за който ти приказвам, е следният – имаме сътрудници на нашите години, които не могат да се пенсионират! Което е неуместно! Абсурдно! В Италия аз се самоосигурявам, по този начин да го кажем, тъй като ми е такава специалността. В Италия, в случай че започнеш да се осигуряваш самичък, само че в това време представяш тази страна, където и да вървиш, ще работиш 7 години. Тоест ще работя 7 години и ще си заплащам 750 евро всеки месец от джоба, на седмата година се пенсионирам и до края на живота си ми заплащат по 1200 евро на месец! Как ти звучи?

- Прекрасно! Нереално обаче за нашата родна реалност...
- Именно. Защото специалности като илюзионист, като състезател, артист, които не можеш да ги практикуваш дълго време, тъй като остаряваш, ти се компенсират по този метод. Защото за късото време, в което си ги практикувал, ти си дал всичко от себе си, дори самия себе си. Аз, да кажем, на 45 години евентуално няма да наподобявам на нищо в този смисъл. Ще бъде смешно да изляза по този начин на сцената. При мъжете не е по този начин обаче. Виждаш, че Астор продължава да е на сцената. При тях нещата стоят по-различно. Но ето хората там (в Италия, б.а.) са си създали системата и тя им действа идеално. При нас хора, актьори на по 65 години не могат да се пенсионират, тъй като не знам си какви точки там се събират, сумират, какъв брой стаж имаш и така нататък... не съм доста наясно. Което за мен е неуместно! Не можеш да имаш 65 години и да се отнасят по този начин с теб! Ненормално е!

- Мислила ли си, следователно, какво ще правиш, когато спреш с магиите?
- Бъди сигурна, че отново ще бъде обвързвано с този отрасъл, каквото и да е. Аз, с изключение на като илюзионист, съм известна и като управител на театрални изкуства. С татко ми вършим стратегии по хотели, по фирмени празненства. И с изключение на илюзионисти, сме и уредници. Това е още нещо, което ме храни. И мисля, че след това сигурно ще си основа някакъв бизнес, който да ми остане. Знам, че не мога да се занимавам с това постоянно. И най-вероятно ще отида да се обезпечавам в чужбина! (смее се)

Интервю на Анелия ПОПОВА, в. ШОУ

ОЩЕ ИНТЕРЕСНИ ИНФОРМАЦИИ ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА " ШОУ ", КОЙТО ВЕЧЕ Е НА ПАЗАРА
Източник: blitz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР