Олтари на народната памет
Деси ВЕЛЕВА
" И който я присвои или открадне, да е афоресан и прокълнат от Господа бога Саваот и от 12 апостоли и от 318-те отци и от четиримата евангелисти. И сяра, и желязо, и камък да се стопи, а той не, завинаги ".
Това написа Стойко йерей, бъдещият Софроний Врачански, в Котел през 1765 година в записка към преписа си на Паисиевата " История Славянобългарска ". Думите му - нещо по средата сред завет и проклинание, остават непристъпени и този скъп, първи прочут дубликат на сакралния документ, остава непокътнат и за актуалните генерации. С него през днешния ден честваме най-българския празник - 24 май - Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност.
Неслучайно Националната библиотека, носеща името на светите братя, избра да посвети на този ден първата галерия на всички 26 истински преписа на Паисиевата история, които се съхраняват във фонда й.
Тази година се навършват 260 години от написването на Историята, 300 години от рождението на Паисий Хилендарски и 60 години от канонизацията му за преподобен от Българската православна черква.
Експозицията " Олтари на националната памет " бе открита на 11 май - Деня на светите равноапостоли и първоучители Кирил и Методий, когато Националната библиотека означи патронния си и професионален празник.
В науката са известни 50 преписа на Историята на Паисий, известна още под името " Белова ". От 26-те, които се съхраняват в Националната библиотека, 10 са цифровизирани.
Сред тези монументи на българската история, просвета, книжовност в интервала ХVIII-ХIХ век най-ранният е Софрониевият дубликат от 1765 година. Стойко Владиславов, който по-късно става Софроний Врачански, прави и втори дубликат за образователни цели на по-късен стадий, само че той се пази в Букурещ.
" Първият дубликат е скъп и поради обстоятелството, че документира, че Паисий Хилендарски от Света гора е пристигнал в с. Котел и е донесъл своята история ", споделя доцент доктор Елена Узунова, основен архивист в отдел " Ръкописи и старопечатни книги " в направление " Опазване на ръкописно-документалното завещание " в Националната библиотека. Този дубликат е даден да се пази в църквата " Св. Петър и Павел " в Котел. " Това съчинение има за цел да разсъни българската националност, само че в това време то е прекомерно скъпо и неслучайно е дарено за предпазване в църквата, макар че не е църковен текст ", разказва още доцент Узунова.
Тя обръща внимание и на четирите ръкописа от по този начин наречената Павликянска книжнина. Павликяните са католици, които пишат с латиница, само че на говоримия при започване на ХIХ век език, с неговите диалектни особености. На тази книжнина през последните години се обръща повече внимание, тъй като не е проучвана доста добре.
Интерес съставлява и ръкописът на поп Пунчо от с. Мокреш от 1796 година Това в действителност е алманах, в който " История славянобългарска " заема дребна част. В него има разнородни съчинения - от каноничната и апокрифната книжнина, която се е разпространявала в българските земи. Сборникът е трябвало да бъде отпечатан, само че това по този начин и не е станало. " Затова и сборникът е имал многопластово значение за читателите, а ние разбираме от какво са се интересували българите ", споделя Елена Узунова. Тя прецизира, че Историята има както преписи, по този начин и преработки и преправки, в които постоянно се внасят разнообразни сведения, които са значими за района, където е юридически съотвеният нов ръкопис. В него се включват по-нови събития от историята. " Текстът на " История славянобългарска " е жив организъм, който се е развивал и изменял, само че същността му е една - историята на българския жанр ", обобщава архивистът на библиотеката.
Голяма част от ръкописите са с точни дати, указани в бележките на книжовниците. По този метод през днешния ден учените съумяват да слагат реперите за разпространяването в българските етнически градини на скъпата книга. " Българските филолози са напреднали в своите проучвания за взаимовръзките сред ръкописите. За някои към този момент се знае, че са основа на други преписи. Независимо от вариациите по тематиката, Историята съдържа главните три значими области - тя е триделно произведение и се състои от история на българското царство, на славянските светци и на славянските първоучители Кирил и Методий. Паисиевият труд е дал трите най-важни стълба за самочувствието ни ", споделя доцент Елена Узунова, като прибавя, че всеки ръкопис е самичък за себе си и не наподобява на различен.
От описа й излиза наяве, че самият Паисий Хилендарски е имал обработен, само че грозничък почерк, защото е бил духовник, а не калиграф. Той е бил наясно, че текстът би трябвало да бъде написан на чисто и се счита, че има най-малкото две белови. Предполага се, че през 1765 година от едната белова Софроний прави своя първи дубликат.
26-те преписа оцеляват и през днешния ден, тъй като са еременти от най-ценната част на Националната библиотека - от сбирката славянски ръкописи, които са над 1500. Хранилището е климатизирано и със непоколебим режим на прилагане, като единствено избрани хора могат да влизат в него.
При нужда на ръкописите се вършат консервационни действия. В някои от случаите още в 60-80-те години са направени реставрации, само че в този момент има различен взор върху проблемите на консервацията и се работи с минимална интервенция. Масовото възстановяване е изиграло неприятна смешка за бъдещите генерации учени, които се занимават с историята на българската ръкописна книга и на развиването на писмото. Затова и на дневен ред през днешния ден е посредством цифровизация ръкописите да станат притежание на по-широката аудитория.
26-те преписа на Историята
- Първи котленски дубликат на История славянобългарска, 1765 година
- Кованлъшки дубликат на История славянобългарска, 1783 година
- Еленски дубликат на История славянобългарска, 1784 година
- Поп-Пунчов алманах, 1796 година Съдържа преправка на История славянобългарска, направена от поп Пунчо от с. Мокреш, Ломско
- Лазаров дубликат на История славянобългарска, 1811 година
- Краткое изказване в летопису болгарскому, списанное Паисием монахом (Рилска преработка), 1825 година
- Поп-Йоанова преправка (Първа змеевска преправка), 1830 година
- Чирпанска (Герова) преправка на История славянобългарска, 1831 година
- Втора Змеевска (Първа Харитонова) преправка на История славянобългарска, 1831 година
- Първа габровска преправка на История славянобългарска, 1832 година
- Втора габровска преправка на История славянобългарска, 1833 година
- Пазарджишки дубликат на История славянобългарска, 1840-1841 година
- Башкьойски (Добруджански) дубликат на История славянобългарска, 1841 година
- Търновски (Първи Славейков препис) на История славянобългарска, 1842 година
- Белочерковски дубликат на История славянобългарска, 1843 година
- Търновски ( Шишков) дубликат на История славянобългарска, 1845 година
- Павликянски алманах, 1846-1855 година
- Zaropismo illi Balgarska Istoria, 1849 година
- Геров дубликат на История славянобългарска, сред 1851-1853 година
- Bugarsko Zaropismo, 1856 година Павликянска преработка
- Търновски (Чехларов) дубликат на История славянобългарска, началото на ХIХ в.
- Пирдопска преправка на История славянобългарска, началото на ХIХ в.
- Търновски (Втори Славейков препис) на История славянобългарска, първа половина на ХIХ в.
- Панагюрски дубликат на История славянобългарска, първа половина на ХIХ в.
- Оджаков (Пирдопски) дубликат, началото на 80-те години на XIX в.
- Zaropismo illi istoria balgarska. Павликянска преработка на История славянобългарска от втора половина на ХIХ в.
" И който я присвои или открадне, да е афоресан и прокълнат от Господа бога Саваот и от 12 апостоли и от 318-те отци и от четиримата евангелисти. И сяра, и желязо, и камък да се стопи, а той не, завинаги ".
Това написа Стойко йерей, бъдещият Софроний Врачански, в Котел през 1765 година в записка към преписа си на Паисиевата " История Славянобългарска ". Думите му - нещо по средата сред завет и проклинание, остават непристъпени и този скъп, първи прочут дубликат на сакралния документ, остава непокътнат и за актуалните генерации. С него през днешния ден честваме най-българския празник - 24 май - Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност.
Неслучайно Националната библиотека, носеща името на светите братя, избра да посвети на този ден първата галерия на всички 26 истински преписа на Паисиевата история, които се съхраняват във фонда й.
Тази година се навършват 260 години от написването на Историята, 300 години от рождението на Паисий Хилендарски и 60 години от канонизацията му за преподобен от Българската православна черква.
Експозицията " Олтари на националната памет " бе открита на 11 май - Деня на светите равноапостоли и първоучители Кирил и Методий, когато Националната библиотека означи патронния си и професионален празник.
В науката са известни 50 преписа на Историята на Паисий, известна още под името " Белова ". От 26-те, които се съхраняват в Националната библиотека, 10 са цифровизирани.
Сред тези монументи на българската история, просвета, книжовност в интервала ХVIII-ХIХ век най-ранният е Софрониевият дубликат от 1765 година. Стойко Владиславов, който по-късно става Софроний Врачански, прави и втори дубликат за образователни цели на по-късен стадий, само че той се пази в Букурещ.
" Първият дубликат е скъп и поради обстоятелството, че документира, че Паисий Хилендарски от Света гора е пристигнал в с. Котел и е донесъл своята история ", споделя доцент доктор Елена Узунова, основен архивист в отдел " Ръкописи и старопечатни книги " в направление " Опазване на ръкописно-документалното завещание " в Националната библиотека. Този дубликат е даден да се пази в църквата " Св. Петър и Павел " в Котел. " Това съчинение има за цел да разсъни българската националност, само че в това време то е прекомерно скъпо и неслучайно е дарено за предпазване в църквата, макар че не е църковен текст ", разказва още доцент Узунова.
Тя обръща внимание и на четирите ръкописа от по този начин наречената Павликянска книжнина. Павликяните са католици, които пишат с латиница, само че на говоримия при започване на ХIХ век език, с неговите диалектни особености. На тази книжнина през последните години се обръща повече внимание, тъй като не е проучвана доста добре.
Интерес съставлява и ръкописът на поп Пунчо от с. Мокреш от 1796 година Това в действителност е алманах, в който " История славянобългарска " заема дребна част. В него има разнородни съчинения - от каноничната и апокрифната книжнина, която се е разпространявала в българските земи. Сборникът е трябвало да бъде отпечатан, само че това по този начин и не е станало. " Затова и сборникът е имал многопластово значение за читателите, а ние разбираме от какво са се интересували българите ", споделя Елена Узунова. Тя прецизира, че Историята има както преписи, по този начин и преработки и преправки, в които постоянно се внасят разнообразни сведения, които са значими за района, където е юридически съотвеният нов ръкопис. В него се включват по-нови събития от историята. " Текстът на " История славянобългарска " е жив организъм, който се е развивал и изменял, само че същността му е една - историята на българския жанр ", обобщава архивистът на библиотеката.
Голяма част от ръкописите са с точни дати, указани в бележките на книжовниците. По този метод през днешния ден учените съумяват да слагат реперите за разпространяването в българските етнически градини на скъпата книга. " Българските филолози са напреднали в своите проучвания за взаимовръзките сред ръкописите. За някои към този момент се знае, че са основа на други преписи. Независимо от вариациите по тематиката, Историята съдържа главните три значими области - тя е триделно произведение и се състои от история на българското царство, на славянските светци и на славянските първоучители Кирил и Методий. Паисиевият труд е дал трите най-важни стълба за самочувствието ни ", споделя доцент Елена Узунова, като прибавя, че всеки ръкопис е самичък за себе си и не наподобява на различен.
От описа й излиза наяве, че самият Паисий Хилендарски е имал обработен, само че грозничък почерк, защото е бил духовник, а не калиграф. Той е бил наясно, че текстът би трябвало да бъде написан на чисто и се счита, че има най-малкото две белови. Предполага се, че през 1765 година от едната белова Софроний прави своя първи дубликат.
26-те преписа оцеляват и през днешния ден, тъй като са еременти от най-ценната част на Националната библиотека - от сбирката славянски ръкописи, които са над 1500. Хранилището е климатизирано и със непоколебим режим на прилагане, като единствено избрани хора могат да влизат в него.
При нужда на ръкописите се вършат консервационни действия. В някои от случаите още в 60-80-те години са направени реставрации, само че в този момент има различен взор върху проблемите на консервацията и се работи с минимална интервенция. Масовото възстановяване е изиграло неприятна смешка за бъдещите генерации учени, които се занимават с историята на българската ръкописна книга и на развиването на писмото. Затова и на дневен ред през днешния ден е посредством цифровизация ръкописите да станат притежание на по-широката аудитория.
26-те преписа на Историята
- Първи котленски дубликат на История славянобългарска, 1765 година
- Кованлъшки дубликат на История славянобългарска, 1783 година
- Еленски дубликат на История славянобългарска, 1784 година
- Поп-Пунчов алманах, 1796 година Съдържа преправка на История славянобългарска, направена от поп Пунчо от с. Мокреш, Ломско
- Лазаров дубликат на История славянобългарска, 1811 година
- Краткое изказване в летопису болгарскому, списанное Паисием монахом (Рилска преработка), 1825 година
- Поп-Йоанова преправка (Първа змеевска преправка), 1830 година
- Чирпанска (Герова) преправка на История славянобългарска, 1831 година
- Втора Змеевска (Първа Харитонова) преправка на История славянобългарска, 1831 година
- Първа габровска преправка на История славянобългарска, 1832 година
- Втора габровска преправка на История славянобългарска, 1833 година
- Пазарджишки дубликат на История славянобългарска, 1840-1841 година
- Башкьойски (Добруджански) дубликат на История славянобългарска, 1841 година
- Търновски (Първи Славейков препис) на История славянобългарска, 1842 година
- Белочерковски дубликат на История славянобългарска, 1843 година
- Търновски ( Шишков) дубликат на История славянобългарска, 1845 година
- Павликянски алманах, 1846-1855 година
- Zaropismo illi Balgarska Istoria, 1849 година
- Геров дубликат на История славянобългарска, сред 1851-1853 година
- Bugarsko Zaropismo, 1856 година Павликянска преработка
- Търновски (Чехларов) дубликат на История славянобългарска, началото на ХIХ в.
- Пирдопска преправка на История славянобългарска, началото на ХIХ в.
- Търновски (Втори Славейков препис) на История славянобългарска, първа половина на ХIХ в.
- Панагюрски дубликат на История славянобългарска, първа половина на ХIХ в.
- Оджаков (Пирдопски) дубликат, началото на 80-те години на XIX в.
- Zaropismo illi istoria balgarska. Павликянска преработка на История славянобългарска от втора половина на ХIХ в.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ