Брестник почете героите си, загинали във войните СНИМКИ
Десетки локални жители и посетители уважиха паметта на 43-мата брестничани, починали във войните за обединяването на българските земи и народ. Панихидата на огромния празник Мъжка задушница бе отдадена на 105-годишнната от Балканската и Междусъюзническата война (1912 – 1913 г.) и 100-годишнината от края на Първата международна война (1915 – 1918 г.).
Панихидата отслужи енорийският духовник пред чешмата- монумент в центъра на Брестник, където са изписани имената на падналите в боевете герои. Организатори на самодейността са Клуб 100 и Кметство Брестник.
Слово в памет на героичен починалите, произнесено на панихидата от Георги Чунчуков, държавник, дълготраен учител по математика:
Уважаеми госпожи и господа, уважаеми съселяни,
Първо, благодаря Ви от името на уредниците, че се отзовахте на поканата да присъствате на отслужената от духовник Тодор Цойков панихида. Благодарим Ви, отче! Извършихте едно богоугодно дело! Благодаря и на всички, присъединили се в организацията и подготовката.
Защо сме се събрали на този ден и на това място? Защото на този ден – на Архангелова задушница, българската традиция повелява: да се почитa паметта и саможертвата на починалите във войните българи. А мотив за днешната ни панихида са 105-те години от Балканската и Междусъюзническата война и 100-годишнината от края на Първата международна война. Именно това са войните, известни в историята ни като войни за реализиране на българския народен блян, а той е - всички българи да се съберат и да заживеят под една стряха в рамките на една страна. В името на този блян са паднали в боевете към 180 000 бойци, подофицери и офицери. Няма обитаемо място в България - град или село, което да не е дало своя дан. В това отношение нашето село не прави изключение. То е дало през упоменатите доскоро войни 43 свидни жертви, чиито имена, както виждате, са изписани върху лицевата стена на паметника чешма. Ето за какво сме се събрали на това свято за всички брестничани място.
Нека се спрем на някои позабравени обстоятелства. Паметникът е издигнат на знаково място - в центъра на селото. С внушителни размери е, вижда се отдалече. Открит е в средата на 30-те години на предишния век при кметуването на Иван Петков Аргиров (Ботев). Такава е била тогава държавната политика на Царство България: с монументи да се увековечат за безконечни времена имената на починалите бойци и офицери в трите войни за обединяване на българските земи и българския наро от 1912г. до 1918г. А в този момент ние, потомците им, най-малко един път в годината сме длъжни да им отслужваме панихида като днешната. Това е най-малкото, което можем да вършим за тях - нашите скъпи покойници. Бог да ги елементарни и лека им пръст!
Да се вгледаме в имената върху стената. Натъкваме се на любопитна статистика. От всички родове в Брестник по време на войните (не зная какъв брой са били тогава) 20 са с един умрял и 9- с повече от един. Ето ги: жанр Крушкови – има 4-ма починали, от които 2-ма са братя; жанр Даскалови - 3-ма починали, от които 2-ма братя; жанр Чорбови - 3-ма починали, от които 2-ма братя; жанр Терзиеви – 3-ма починали, и забележете - и 3-мата са братя; родовете Дърмонови, Конови, Трендафилови, Цонцови и Ганджеви са с по 2-ма починали, като единствено от рода Дърмонови починалите са братовчеди, а от другите четири рода те са братя. Това сведение ми бе обещано от господин Спас Атанасов Шопов. Благодаря ти, бай Спасе!
За страдание не може да се каже (а е значимо!) какъв е процентът на родовете със починали по отношение на всички родове и още по-важно е какъв е процентът на 43-мата починали по отношение на броя на жителите на селото по това време.
Но каквито и да са процентите и статистиката, печален факт е, че България излиза победена от войните, без да бъде бита в сраженията. Доказателство за това са чутовните борби, разиграли се по време на популярните епопеи: Одринската, Тутраканската, Добричката, Каймакчаланска, Завоя на река Черна и Дойранската – епопеи на Българската бойна популярност, разнесла се по света. Сраженията през изброените епопеи (и освен те) са водени в български землища, т. е. в земи на прилежащите ни страни, само че с болшинство на българското население там, незаслужено присъединено към тях посредством анексия на териториите му. Ето за премахване на тази неправда България води упоменатите нагоре три войни. През комунизма тези войни, като се изключи Балканската от 1912-1913г., бяха квалифицирани като,,завоевателни “ и,,империалистически “, а не освободителни и обединителни.
Не ми е известно какъв брой от родствениците на починалите знаят къде са лобните места на техните предци-в България или в някоя от прилежащите ни страни: Турция, Гърция, по този начин нар. Бивша югославска република Македония (БЮРМ), Сърбия и Румъния. От 43-мата починали брестничани имам сведения единствено за трима от тях. До сведение за един от тримата съм се добрал персонално, а за другите двама-чрез историка Янко Гочев. Ето кои са:
Младши подофицер Рашко Янчев Козов, кавалерист от 6-ти конен полк, основан в Харманли, включен към Конната дивизия на именития военачалник Иван Колев. Загинал е в тридневните боеве 5-7 септември 1916 година на Добриката епопея при отбраната на Добрич от съюзените съветска и румънска войска, както и сръбски доброволчески военни елементи. Неговото име е изписано върху една от 20-те плочи, издигнати преди година до паметника на военачалник Иван Колев в Добрич. Смея да настоявам, че това е най-хубавият войнишки монумент в България! Преди малко раздадох копия на две негови фотоси.
Редник Димитър К. Андреев от 43-ти пехотен полк. Загинал е на 26 септември 1916 година на връх Борис, Каймакчалан и е заровен там, т. е. в БЮРМ. Преди година излезе обемна книга за сраженията на Каймакчалан. Именно там българските малките екрани демонстрираха по какъв начин македонист сърбоман разруши с чук български войнишки монумент.
И третият умрял е от моя жанр. Името му е Никола Костадинов Чунчуков (в архивите-Чинчуков), старши подофицер от 13-ти артилерийски полк под командването на популярния наш военачалник Владимир Вазов-началник на 9-та пехотна Плевенска дивизия и брат на националния стихотворец Иван Вазов. Загинал е на 30 март 1917г. на връх Кала тепе край Дойран при едно от сраженията в Дойранската епопея. Погребан е в с. Гьокчели близо до Дойран.
Добър знак за опазване на паметта ни за нашите скъпи покойници ще бъде, в случай че следващата година на панихидата ни тук чуем сведения за лобните места и гробове на доста повече от тях-героите на Брестник. Защото посредством наименованията на лобните им места ще установим, че те са топоними от българските землища, за които са воювали и умирали. Нима в това време Добрич не е бил географски топоним в българско землище, останало отвън границите на България? Или Борис и Дойран не са топоними в друго българско землище, останало отвън другия завършек на България? Разбира се, че има топоними и на други езици-основно на турски. Но това не е толкоз значимо. Важното е, че в тези землища българското население е преобладаващо! И това е потвърдено с ред документи като най-важният от тях е картата с границите на Българската екзархия, обрисувани по кротичък път и приети от всички Велики сили, които съответстват с границите на българското етническо землище.
С установяването на лобните места на нашите скъпи покойници в тези земи, ние ще почетем паметта на българските герои и ще подкрепим доказателството, на горното изказване, оправдаващо наличието на българските войски там. Също по този начин и ще отхвърлим дефинитивно антибългарското обвиняване за завоевателния, а не освободителен темперамент на войните на България за национално обединяване от 1912г. до 1918г., както се твърдеше до неотдавна, в това число и от сервилни български „ историци “.
Ние знаем, че предците ни с пушка в ръка в никакъв случай не са били завоеватели, а освободители на поробените си братя от наши български земи и бранители на Родината против непознати агресори. С възобновяване на гробовете на починалите наши герои те ще могат да продължат умерено безконечния си сън.
И най-после ще завърша със стих от националния стихотворец Иван Вазов, отдаден на българския боец: „ Добър и великодушен/в затишието, в мирът/ или вулкан отпушен/ на борбите в шумът. “
Уважаеми съселяни, след всичко, което чухте, би било огромно и справедливо самопризнание за героизма на 43-мата брестничани, в случай че безименният площад към чешмата-паметник бъде кръстен „ ПЛОЩАД НА ГЕРОИТЕ “....Благодаря Ви.
Панихидата отслужи енорийският духовник пред чешмата- монумент в центъра на Брестник, където са изписани имената на падналите в боевете герои. Организатори на самодейността са Клуб 100 и Кметство Брестник.
Слово в памет на героичен починалите, произнесено на панихидата от Георги Чунчуков, държавник, дълготраен учител по математика:
Уважаеми госпожи и господа, уважаеми съселяни,
Първо, благодаря Ви от името на уредниците, че се отзовахте на поканата да присъствате на отслужената от духовник Тодор Цойков панихида. Благодарим Ви, отче! Извършихте едно богоугодно дело! Благодаря и на всички, присъединили се в организацията и подготовката.
Защо сме се събрали на този ден и на това място? Защото на този ден – на Архангелова задушница, българската традиция повелява: да се почитa паметта и саможертвата на починалите във войните българи. А мотив за днешната ни панихида са 105-те години от Балканската и Междусъюзническата война и 100-годишнината от края на Първата международна война. Именно това са войните, известни в историята ни като войни за реализиране на българския народен блян, а той е - всички българи да се съберат и да заживеят под една стряха в рамките на една страна. В името на този блян са паднали в боевете към 180 000 бойци, подофицери и офицери. Няма обитаемо място в България - град или село, което да не е дало своя дан. В това отношение нашето село не прави изключение. То е дало през упоменатите доскоро войни 43 свидни жертви, чиито имена, както виждате, са изписани върху лицевата стена на паметника чешма. Ето за какво сме се събрали на това свято за всички брестничани място.
Нека се спрем на някои позабравени обстоятелства. Паметникът е издигнат на знаково място - в центъра на селото. С внушителни размери е, вижда се отдалече. Открит е в средата на 30-те години на предишния век при кметуването на Иван Петков Аргиров (Ботев). Такава е била тогава държавната политика на Царство България: с монументи да се увековечат за безконечни времена имената на починалите бойци и офицери в трите войни за обединяване на българските земи и българския наро от 1912г. до 1918г. А в този момент ние, потомците им, най-малко един път в годината сме длъжни да им отслужваме панихида като днешната. Това е най-малкото, което можем да вършим за тях - нашите скъпи покойници. Бог да ги елементарни и лека им пръст!
Да се вгледаме в имената върху стената. Натъкваме се на любопитна статистика. От всички родове в Брестник по време на войните (не зная какъв брой са били тогава) 20 са с един умрял и 9- с повече от един. Ето ги: жанр Крушкови – има 4-ма починали, от които 2-ма са братя; жанр Даскалови - 3-ма починали, от които 2-ма братя; жанр Чорбови - 3-ма починали, от които 2-ма братя; жанр Терзиеви – 3-ма починали, и забележете - и 3-мата са братя; родовете Дърмонови, Конови, Трендафилови, Цонцови и Ганджеви са с по 2-ма починали, като единствено от рода Дърмонови починалите са братовчеди, а от другите четири рода те са братя. Това сведение ми бе обещано от господин Спас Атанасов Шопов. Благодаря ти, бай Спасе!
За страдание не може да се каже (а е значимо!) какъв е процентът на родовете със починали по отношение на всички родове и още по-важно е какъв е процентът на 43-мата починали по отношение на броя на жителите на селото по това време.
Но каквито и да са процентите и статистиката, печален факт е, че България излиза победена от войните, без да бъде бита в сраженията. Доказателство за това са чутовните борби, разиграли се по време на популярните епопеи: Одринската, Тутраканската, Добричката, Каймакчаланска, Завоя на река Черна и Дойранската – епопеи на Българската бойна популярност, разнесла се по света. Сраженията през изброените епопеи (и освен те) са водени в български землища, т. е. в земи на прилежащите ни страни, само че с болшинство на българското население там, незаслужено присъединено към тях посредством анексия на териториите му. Ето за премахване на тази неправда България води упоменатите нагоре три войни. През комунизма тези войни, като се изключи Балканската от 1912-1913г., бяха квалифицирани като,,завоевателни “ и,,империалистически “, а не освободителни и обединителни.
Не ми е известно какъв брой от родствениците на починалите знаят къде са лобните места на техните предци-в България или в някоя от прилежащите ни страни: Турция, Гърция, по този начин нар. Бивша югославска република Македония (БЮРМ), Сърбия и Румъния. От 43-мата починали брестничани имам сведения единствено за трима от тях. До сведение за един от тримата съм се добрал персонално, а за другите двама-чрез историка Янко Гочев. Ето кои са:
Младши подофицер Рашко Янчев Козов, кавалерист от 6-ти конен полк, основан в Харманли, включен към Конната дивизия на именития военачалник Иван Колев. Загинал е в тридневните боеве 5-7 септември 1916 година на Добриката епопея при отбраната на Добрич от съюзените съветска и румънска войска, както и сръбски доброволчески военни елементи. Неговото име е изписано върху една от 20-те плочи, издигнати преди година до паметника на военачалник Иван Колев в Добрич. Смея да настоявам, че това е най-хубавият войнишки монумент в България! Преди малко раздадох копия на две негови фотоси.
Редник Димитър К. Андреев от 43-ти пехотен полк. Загинал е на 26 септември 1916 година на връх Борис, Каймакчалан и е заровен там, т. е. в БЮРМ. Преди година излезе обемна книга за сраженията на Каймакчалан. Именно там българските малките екрани демонстрираха по какъв начин македонист сърбоман разруши с чук български войнишки монумент.
И третият умрял е от моя жанр. Името му е Никола Костадинов Чунчуков (в архивите-Чинчуков), старши подофицер от 13-ти артилерийски полк под командването на популярния наш военачалник Владимир Вазов-началник на 9-та пехотна Плевенска дивизия и брат на националния стихотворец Иван Вазов. Загинал е на 30 март 1917г. на връх Кала тепе край Дойран при едно от сраженията в Дойранската епопея. Погребан е в с. Гьокчели близо до Дойран.
Добър знак за опазване на паметта ни за нашите скъпи покойници ще бъде, в случай че следващата година на панихидата ни тук чуем сведения за лобните места и гробове на доста повече от тях-героите на Брестник. Защото посредством наименованията на лобните им места ще установим, че те са топоними от българските землища, за които са воювали и умирали. Нима в това време Добрич не е бил географски топоним в българско землище, останало отвън границите на България? Или Борис и Дойран не са топоними в друго българско землище, останало отвън другия завършек на България? Разбира се, че има топоними и на други езици-основно на турски. Но това не е толкоз значимо. Важното е, че в тези землища българското население е преобладаващо! И това е потвърдено с ред документи като най-важният от тях е картата с границите на Българската екзархия, обрисувани по кротичък път и приети от всички Велики сили, които съответстват с границите на българското етническо землище.
С установяването на лобните места на нашите скъпи покойници в тези земи, ние ще почетем паметта на българските герои и ще подкрепим доказателството, на горното изказване, оправдаващо наличието на българските войски там. Също по този начин и ще отхвърлим дефинитивно антибългарското обвиняване за завоевателния, а не освободителен темперамент на войните на България за национално обединяване от 1912г. до 1918г., както се твърдеше до неотдавна, в това число и от сервилни български „ историци “.
Ние знаем, че предците ни с пушка в ръка в никакъв случай не са били завоеватели, а освободители на поробените си братя от наши български земи и бранители на Родината против непознати агресори. С възобновяване на гробовете на починалите наши герои те ще могат да продължат умерено безконечния си сън.
И най-после ще завърша със стих от националния стихотворец Иван Вазов, отдаден на българския боец: „ Добър и великодушен/в затишието, в мирът/ или вулкан отпушен/ на борбите в шумът. “
Уважаеми съселяни, след всичко, което чухте, би било огромно и справедливо самопризнание за героизма на 43-мата брестничани, в случай че безименният площад към чешмата-паметник бъде кръстен „ ПЛОЩАД НА ГЕРОИТЕ “....Благодаря Ви.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ