Десетият епизод на поредицата „ Българско военно знамение “ разкрива славната Дравска интервенция от края на Втората международна война, когато България се озовава в спор с съвсем целия свят. След преврата на 9 септември, новите ръководещи се пробват да смекчат събитията и да сключат помирение с Антихитлеристката коалиция, с вярата страната ни да получи статут на „ съвоюваща “ и да си обезпечи по-леки условия за бъдещия кротичък контракт.
В началото на 1945 година Втори и Трети украински фронт доближават Будапеща и откриват фронт по река Дунав, река Драва и брега на езерото Балатон. За да защитити подстъпите към Берлин и Виена, немското командване взема решение да предприеме контранастъпление. На пътя на офанзивата застава Първа българска войска с бройка 130 000 души, която обезпечава крайния южен фланг и тила на Трети украински фронт. Задачата на българите е прекомерно виновна, само че те не разполагат с задоволително съвременно оръжие и имат едвам 25 танка.
През нощта на 5 март немските войски настъпват в три посоки, като нанасят най-силния си удар против Трети украински фронт, а по едно и също време нападат и българските елементи на фронта на река Драва. Упоритостта на българската войска обаче не е задоволителна, с цел да възпре надалеч по-многобройния съперник, който съумява да се насочи на север и да превземе селата Драва Чехи, Драва Палконя, до момента в който по улиците на Драва Соболч се провеждат яростни конфликти.
Битката обаче претърпява прелом сутринта на 6 март с българската контраофанзива, в която вземат присъединяване даже лекарите, каруцарите и служителите. Водейки кръвопролитен пердах при съответствие 8:1 в жива мощ и 10:4 в бойна техника в интерес на съперника, 3-а пехотна дивизия още първия ден притъпява настъпателния ентусиазъм на германците. „ Упоритата опозиция на българите ни принуди да преминем към защита ”, гласи донесението на пълководец на немски полк.
По време на яростни боеве за укрепените пунктове по река Драва, 133-ти руски корпус се притичва на помощ на българската войска и силите се изравняват... Развръзката на трагичната битка с досегашния съдружник – Германия, която записва с кървави букви славната Дравска епопея, обезсмъртила имената на хиляди български воини, вижте във видеото:
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ
Десетият епизод на поредицата „ Българско военно знамение “ разкрива славната Дравска интервенция от края на Втората международна война, когато България се озовава в спор с съвсем целия свят. След преврата на 9 септември, новите ръководещи се пробват да смекчат събитията и да сключат помирение с Антихитлеристката коалиция, с вярата страната ни да получи статут на „ съвоюваща “ и да си обезпечи по-леки условия за бъдещия кротичък контракт.
В началото на 1945 година Втори и Трети украински фронт доближават Будапеща и откриват фронт по река Дунав, река Драва и брега на езерото Балатон. За да защитити подстъпите към Берлин и Виена, немското командване взема решение да предприеме контранастъпление. На пътя на офанзивата застава Първа българска войска с бройка 130 000 души, която обезпечава крайния южен фланг и тила на Трети украински фронт. Задачата на българите е прекомерно виновна, само че те не разполагат с задоволително съвременно оръжие и имат едвам 25 танка.
През нощта на 5 март немските войски настъпват в три посоки, като нанасят най-силния си удар против Трети украински фронт, а по едно и също време нападат и българските елементи на фронта на река Драва. Упоритостта на българската войска обаче не е задоволителна, с цел да възпре надалеч по-многобройния съперник, който съумява да се насочи на север и да превземе селата Драва Чехи, Драва Палконя, до момента в който по улиците на Драва Соболч се провеждат яростни конфликти.
Битката обаче претърпява прелом сутринта на 6 март с българската контраофанзива, в която вземат присъединяване даже лекарите, каруцарите и служителите. Водейки кръвопролитен пердах при съответствие 8:1 в жива мощ и 10:4 в бойна техника в интерес на съперника, 3-а пехотна дивизия още първия ден притъпява настъпателния ентусиазъм на германците. „ Упоритата опозиция на българите ни принуди да преминем към защита ”, гласи донесението на пълководец на немски полк.
По време на яростни боеве за укрепените пунктове по река Драва, 133-ти руски корпус се притичва на помощ на българската войска и силите се изравняват... Развръзката на трагичната битка с досегашния съдружник – Германия, която записва с кървави букви славната Дравска епопея, обезсмъртила имената на хиляди български воини, вижте във видеото: