Архивистите празнуват с „Промяната 1989. Преди и след“
Десети октомври е Денят на българските архивисти. Той се празнува от 1951 година, когато Народното събрание с декрет 515 основава Държавен архивен фонд и институционализира архивното дело в България. По този мотив ръководителят на Държавната организация „ Архиви “ историкът доцент Михаил Груев показа нов уебсайт на платформата на Агенцията и награди с почетни грамоти нейни чиновници с над 20-годишен стаж и с принос в опазването на историята ни.
Новият уебсайт се назовава „ Промяната 1989. Преди и след “ (http://archives.bg/thechange1989/#). Съдържанието му е разпределено в над 20 рубрики, измежду които „ Клуб за поддръжка на гласността и преустройството в България “, „ Независимо съдружие „ Екогласност “, „ Градът на истината “, „ Кръглата маса 1990 година “ „ Конституцията 1991 година “, „ Прояви на опозиция (1987–1989) “.
Появата му е в звук с общото честване на събитията от 1989 година, които означават всички държавни архиви на страните от някогашния соцлагер.
„ Онези, които търсят Истината за българския преход, надали ще я намерят на уеб страницата " - направи спогодба доцент Груев и посочи, че има доста гледни точки и доста исторически школи, изследващи събитията от преди тридесет години.
„ Основното предпочитание на Държавната организация „ Архиви “ е да показа изключителното благосъстояние от документи, които съхранява, на вниманието както на историците, по този начин и на публицистите и жителите, а те, от своя страна, да създадат своите тълкования “ – изясни доцент Груев и благодари на институциите, дали особено за новия уебсайт документи от архивите си: Комисията по досиетата, Българска национална телевизия, Златният фонд на БНР.
За „ Промяната 1989. Преди и след “ е употребен и следният архивен материал: на Съюза на демократичните сили, предаден предходната година, на фонда „ Българска снимка “, на Германския исторически институт със седалище във Вашингтон („ Making the History of 1989 “), на Петко Симеонов, Желю Желев, Радой Ралин.
Мариета Цанова, главният създател на новия уебсайт, поздрави сътрудниците си с думите: „ Ние, архиварите, сме чираците на паметта. Този уебсайт е и познание, и спомен, и ориентир във времето, който демонстрира, че възторгът и наивните очаквания са красиви “.
Тя добави, че въпреки платформата да не е зрелищна, дава опция за бърза ориентировка. Самият уебсайт се намира на електронната страница на Агенцията в рубриката „ Архивите приказват “, където могат да бъдат прегледани и други осем уеб страницата:
- фотоАрхив.bg - http://archives.bg/photoarchives/;
- АртАрхив.bg - http://archives.bg/art/;
- Протоколи на Политбюро и на Централен комитет на Българска комунистическа партия (1944-1989) - http://archives.bg/politburo/;
- Полицейски досиета на известни персони от интервала преди 1944 година - http://archives.bg/policefiles/;
- Народният съд 1944-1945 - http://archives.bg/narodensud/;
- Еврейската общественост в България - http://archives.bg/jews/;
- Старопечатни еврейски книги - http://archives.bg/jewscollection/;
- Войните на България (1878 - 1954) - http://archives.bg/wars/.
Във връзка с празника доцент Михаил Груев показа албума „ Победа и... разгром. Величие и... проваляне “, отдаден на 100 години от края на Първата международна война и от Ньойския кротичък контракт. Той включва документи и фотоси, пресъздаващи както бойните дейности, по този начин и не толкоз славния войнишки живот. Албумът е финансиран от Националния комитет за отбелязване на 100 години от Първата международна война и присъединяване на България в нея.
Накрая ръководителят разгласи и „ бъдещите креативен проекти “ на Държавната организация – следва да бъде обработен архивът на доктор Г. М. Димитров, дарен от Анастасия Мозер и неотдавна превозен от Вашингтон. Той е към 12 линейни метра и включва документи, свързани с активността на Г. М. Димитров като началник на най-голямата българска емигрантска организация – Българския народен комитет, както и с уговорките му като секретар на Международния селски съюз и на Комитета на поробените източноевропейски нации. Сред дарението е и кореспонденцията на Г. М. Димитров с източноевропейски емигрантски водачи, като Станислав Миколайчик, Ференц Наги. След обработката на архивния материал ще могат да бъдат прочетени основни речи и изявления на Г. М. Димитров пред разнообразни интернационалните конгреси, в това число при учредяването на Съвета на Европа през 1949 година Архивът съдържа и богат снимков материал.
Не на последно място доцент Михаил Груев разгласи, че наследниците на Евгения Марс са предложили да дават на „ Архивите “ кореспонденцията й с Иван Вазов, която съставлява...106 писма, 40 картички и 20 портрета с посвещение! Никой от публицистите не посмя да зададе въпроса дали други институции не биха наддавали за скъпата преписка. Все отново питането е обвързвано с тематики като откупки и бюджети - все злободневие. А през днешния ден архивистите честват!
Новият уебсайт се назовава „ Промяната 1989. Преди и след “ (http://archives.bg/thechange1989/#). Съдържанието му е разпределено в над 20 рубрики, измежду които „ Клуб за поддръжка на гласността и преустройството в България “, „ Независимо съдружие „ Екогласност “, „ Градът на истината “, „ Кръглата маса 1990 година “ „ Конституцията 1991 година “, „ Прояви на опозиция (1987–1989) “.
Появата му е в звук с общото честване на събитията от 1989 година, които означават всички държавни архиви на страните от някогашния соцлагер.
„ Онези, които търсят Истината за българския преход, надали ще я намерят на уеб страницата " - направи спогодба доцент Груев и посочи, че има доста гледни точки и доста исторически школи, изследващи събитията от преди тридесет години.
„ Основното предпочитание на Държавната организация „ Архиви “ е да показа изключителното благосъстояние от документи, които съхранява, на вниманието както на историците, по този начин и на публицистите и жителите, а те, от своя страна, да създадат своите тълкования “ – изясни доцент Груев и благодари на институциите, дали особено за новия уебсайт документи от архивите си: Комисията по досиетата, Българска национална телевизия, Златният фонд на БНР.
За „ Промяната 1989. Преди и след “ е употребен и следният архивен материал: на Съюза на демократичните сили, предаден предходната година, на фонда „ Българска снимка “, на Германския исторически институт със седалище във Вашингтон („ Making the History of 1989 “), на Петко Симеонов, Желю Желев, Радой Ралин.
Мариета Цанова, главният създател на новия уебсайт, поздрави сътрудниците си с думите: „ Ние, архиварите, сме чираците на паметта. Този уебсайт е и познание, и спомен, и ориентир във времето, който демонстрира, че възторгът и наивните очаквания са красиви “.
Тя добави, че въпреки платформата да не е зрелищна, дава опция за бърза ориентировка. Самият уебсайт се намира на електронната страница на Агенцията в рубриката „ Архивите приказват “, където могат да бъдат прегледани и други осем уеб страницата:
- фотоАрхив.bg - http://archives.bg/photoarchives/;
- АртАрхив.bg - http://archives.bg/art/;
- Протоколи на Политбюро и на Централен комитет на Българска комунистическа партия (1944-1989) - http://archives.bg/politburo/;
- Полицейски досиета на известни персони от интервала преди 1944 година - http://archives.bg/policefiles/;
- Народният съд 1944-1945 - http://archives.bg/narodensud/;
- Еврейската общественост в България - http://archives.bg/jews/;
- Старопечатни еврейски книги - http://archives.bg/jewscollection/;
- Войните на България (1878 - 1954) - http://archives.bg/wars/.
Във връзка с празника доцент Михаил Груев показа албума „ Победа и... разгром. Величие и... проваляне “, отдаден на 100 години от края на Първата международна война и от Ньойския кротичък контракт. Той включва документи и фотоси, пресъздаващи както бойните дейности, по този начин и не толкоз славния войнишки живот. Албумът е финансиран от Националния комитет за отбелязване на 100 години от Първата международна война и присъединяване на България в нея.
Накрая ръководителят разгласи и „ бъдещите креативен проекти “ на Държавната организация – следва да бъде обработен архивът на доктор Г. М. Димитров, дарен от Анастасия Мозер и неотдавна превозен от Вашингтон. Той е към 12 линейни метра и включва документи, свързани с активността на Г. М. Димитров като началник на най-голямата българска емигрантска организация – Българския народен комитет, както и с уговорките му като секретар на Международния селски съюз и на Комитета на поробените източноевропейски нации. Сред дарението е и кореспонденцията на Г. М. Димитров с източноевропейски емигрантски водачи, като Станислав Миколайчик, Ференц Наги. След обработката на архивния материал ще могат да бъдат прочетени основни речи и изявления на Г. М. Димитров пред разнообразни интернационалните конгреси, в това число при учредяването на Съвета на Европа през 1949 година Архивът съдържа и богат снимков материал.
Не на последно място доцент Михаил Груев разгласи, че наследниците на Евгения Марс са предложили да дават на „ Архивите “ кореспонденцията й с Иван Вазов, която съставлява...106 писма, 40 картички и 20 портрета с посвещение! Никой от публицистите не посмя да зададе въпроса дали други институции не биха наддавали за скъпата преписка. Все отново питането е обвързвано с тематики като откупки и бюджети - все злободневие. А през днешния ден архивистите честват!
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ