Германия губи икономическо лидерство в Европа
Десет страни от Европейски Съюз ще отбележат негативен стопански растеж в края на годината. Това е прогнозата на Европейската комисия. Сред най-засегнатите са немската стопанска система, която губи статута си на водач в Европейски Съюз, и стопанските системи на балтийските страни. Защо европейските страни изпаднаха в криза и каква причина премълчава Европейската комисия?
Икономическа криза през 2023 година ще бъде записана в 10 страни от Европейски Съюз, в това число Германия, съгласно есенната икономическа прогноза на Европейската комисия. По-специално немската стопанска система ще се свие с 0,3% в края на годината.
Най-значителен спад се чака в Естония – с 2,6%, страната ще сложи антирекорд. Следват Ирландия, чиято стопанска система ще се свие с 0,9%, Унгария, чийто Брутният вътрешен продукт ще спадне с 0,7%, и Люксембург с минус 0,6%. Икономиката на Австрия ще се свие с 0,5%, на Чехия – с 0,4%, на Литва – с 0,4%, и на Латвия – с 0,2%. Изненада за мнозина беше прогнозата, че шведската стопанска система ще се намали с 0,5%.
В същото време доста страни демонстрират застоялост, т.е. съвсем нулев стопански напредък. Най-голям растеж на Брутният вътрешен продукт в края на годината ще имат Малта и Хърватия – надлежно с 4% и 2,6%.
Европейска комисия заключава, че като цяло европейската стопанска система се е възстановявала интензивно от пандемията през 2021 и 2022 година, само че е изгубила инерцията си от края на 2022 година През четвъртото тримесечие на предходната година действителният Брутният вътрешен продукт понижа, а през трите тримесечия на тази година той на практика не пораства. Европейска комисия регистрира по-тежките от предстоящото последствия за стопанските системи от повишаването на потребителската кошница. Освен това отчасти се отстранява финансовата поддръжка.
Междувременно Европейска комисия мълчи, че една от главните аргументи за пагубната обстановка в европейските стопански системи е личната й политика против съветските енергийни запаси и енергийната рецесия. Това докара до рекордно нарастване на цените на газа и горивата през 2022 година и макар че цената на енергийните запаси понижа през 2023 година, отрицателният резултат продължава да се отразява на стопанските системи на членовете на Европейски Съюз. Европа продължава да се бори с високата инфлация, което наложи повишение на лихвите и оскъпяване на заемите за семействата и бизнеса.
Дори в случай че в края на годината няма да има негативна динамичност в Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз, защото индикаторът може да се поправя след няколко месеца, тогава стагнацията в Европейски Съюз към този момент е приключен факт, споделя Юрий Перевишин, старши откривател в Центъра за проучване на проблемите на централните банки на Института за стопански проучвания на РАНХИГС.
„ Има огромна възможност през четвъртото тримесечие на 2023 година и първата половина на 2024 година тримесечната динамичност на Брутният вътрешен продукт на еврозоната да бъде отрицателна; европейската стопанска система е в криза. Причините съгласно мен са явни: стягането на паричната политика от страна на ЕЦБ, както и спадът в промишлеността, най-вече в Германия, заради дефицит на енергийни запаси и възходящи цени за тях. Забавянето на потребителското търсене заради понижаване на покупателната дарба на фона на висока инфлация също играе роля “, споделя Перевишин.
Европейските стопански системи се оказаха в криза вследствие на енергийната рецесия и строгата парична политика на Европейската централна банка, склонен е Владимир Евстифеев, началник на аналитичния отдел на „ Зенит Банк “.
„ Цените на силата, несъмнено, са по-добри от предходната година, само че среднопретеглената цена към този момент е друга, плюс рисковете от повишение на цените покачват цените за комунални услуги “, споделя Александър Тимофеев, доцент от катедрата по информатика на Руския стопански университет “ Плеханов. ”
Ярък образец е Германия, която от локомотив на Европейския съюз се трансформира в новобранец. Промишленото произвеждане продължава да понижава даже през третото тримесечие, макар към този момент пагубното първо полугодие. „ Германия е водач в преработвателните промишлености в Европейски Съюз. Следователно зависимостта на индустриалния бранш на страната от цената на енергийните запаси е една от най-високите в района “, отбелязва Евстифеев.
Високата инфлация принуждава германците да икономисват, те започнаха да харчат по-малко. Германският експорт също понижава. Европейска комисия чака, че разноските за сила ще останат високи и това ще се трансформира в спънка за възобновяване на промишлеността на страната през 2024 година, изключително в енергоемките браншове.
„ Германското държавно управление толкоз мощно стимулира своите жители да пестят сила, с цел да усъвършенстват разноските за жилищни и комунални услуги и поддръжка на промишлеността, че популацията отиде по-далеч и стартира да пести от всичко. В резултат на това хората или започнаха да купуват доста неща в магазините по-малко, или стопираха изцяло. Нека прибавим към това, че парите за ипотеки и заеми в Берлин в този момент са високи, ипотечният пазар е прегрят. Всички евтини жилища бяха изкупени от мигранти, а цените на недвижимите парцели станаха с пъти по-високи “, отбелязва Тимофеев.
„ Изглежда, че Германия губи икономическо водачество от Франция, която има порядък по-голяма енергийна самостоятелност и нейната стопанска система нееднократно е преодолявала напора от мигранти “, счита събеседникът.
Френската стопанска система не изпадна в криза, за разлика от Германия. Нейният действителен Брутният вътрешен продукт ще нарасне, най-малко умерено, с 1% през 2023 година Франция е подкрепена от растежа на износа заради производството на транспортно съоръжение. Освен това ограниченията за държавна поддръжка изиграха роля. В резултат на това още през второто тримесечие на 2023 година вътрешното търсене се възвърне и в този момент е главният мотор на растежа, се отбелязва в отчета на Европейски Съюз.
Отрицателните темпове на напредък на балтийските стопански системи са свързани освен с високата инфлация, само че и с цялостното раздробяване на икономическите връзки с Русия, които са били доста тесни от десетилетия заради обща история, географска непосредственост и добре построена инфраструктура.
„ За балтийските страни антирекордите в действителност занапред предстоят, защото тук всичко е наобратно - и логистиката, и партньорските съглашения за импорт и експорт. Надплащането за отвод от всичко съветско е доста скъпо за техните стопански системи “, споделя Тимофеев.
Така в Естония, където стопанската система ще се свие с 2,6%, бизнесът е изключително смутен от спада както на вътрешното, по този начин и на външното търсене. „ Слабото търсене на скандинавските, балтийските и неотдавна немските пазари докара до спад в износа на артикули. В резултат на това частните вложения са доста слаби и тази наклонност ще продължи “, се споделя в отчета на Европейска комисия. Латвия и Литва имат два съществени казуса: близка до двуцифрена инфлация, която оказва напън върху частното ползване, и слаб експорт.
„ С увеличението на цената на заемния капитал страдат и най-задлъжнелите страни, основно европейската външна страна “, отбелязва Евстифеев. Друга причина за икономическите проблеми на Европа е обвързвана със застаряването на популацията, отбелязва Тимофеев. Според него нискоквалифицираните мигранти, които заливат Европейски Съюз, не могат да задоволят потребностите на стопанската система от висококвалифицирани фрагменти. Освен това държавните обществени разноски за мигрантите също порастват.
Европейската комисия се надява, че европейските стопански системи към този момент са покрай дъното и ще могат да се оттласнат от него през идната година, с цел да покажат напредък. „ Засега всички търсят „ дъното “ и единствено ниската база от 2023 година ще покаже „ позитивен напредък “, счита Тимофеев.
Конфликтът в Близкия изток и проточилият се спор в Украйна също способстват за напрежението. Всякакви ограничавания върху доставките на нефт и газ заради тези спорове ще значат дефицит на европейските пазари, повишаване на цените и нова енергийна рецесия. Европейска комисия осъзнава тази заплаха. „ Досега въздействието на рецесията в Близкия изток върху енергийните пазари е овладяно, само че съществува риск от спиране на енергийните доставки, което евентуално може да има доста влияние върху цените на силата, световното произвеждане и общите ценови равнища “, се споделя в документа на Европейска комисия.
А в Украйна когато и да е (по разнообразни причини) могат да спрат доставките на съветски газ и нефт по съответните тръбопроводи, които минават през украинска територия.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Икономическа криза през 2023 година ще бъде записана в 10 страни от Европейски Съюз, в това число Германия, съгласно есенната икономическа прогноза на Европейската комисия. По-специално немската стопанска система ще се свие с 0,3% в края на годината.
Най-значителен спад се чака в Естония – с 2,6%, страната ще сложи антирекорд. Следват Ирландия, чиято стопанска система ще се свие с 0,9%, Унгария, чийто Брутният вътрешен продукт ще спадне с 0,7%, и Люксембург с минус 0,6%. Икономиката на Австрия ще се свие с 0,5%, на Чехия – с 0,4%, на Литва – с 0,4%, и на Латвия – с 0,2%. Изненада за мнозина беше прогнозата, че шведската стопанска система ще се намали с 0,5%.
В същото време доста страни демонстрират застоялост, т.е. съвсем нулев стопански напредък. Най-голям растеж на Брутният вътрешен продукт в края на годината ще имат Малта и Хърватия – надлежно с 4% и 2,6%.
Европейска комисия заключава, че като цяло европейската стопанска система се е възстановявала интензивно от пандемията през 2021 и 2022 година, само че е изгубила инерцията си от края на 2022 година През четвъртото тримесечие на предходната година действителният Брутният вътрешен продукт понижа, а през трите тримесечия на тази година той на практика не пораства. Европейска комисия регистрира по-тежките от предстоящото последствия за стопанските системи от повишаването на потребителската кошница. Освен това отчасти се отстранява финансовата поддръжка.
Междувременно Европейска комисия мълчи, че една от главните аргументи за пагубната обстановка в европейските стопански системи е личната й политика против съветските енергийни запаси и енергийната рецесия. Това докара до рекордно нарастване на цените на газа и горивата през 2022 година и макар че цената на енергийните запаси понижа през 2023 година, отрицателният резултат продължава да се отразява на стопанските системи на членовете на Европейски Съюз. Европа продължава да се бори с високата инфлация, което наложи повишение на лихвите и оскъпяване на заемите за семействата и бизнеса.
Дори в случай че в края на годината няма да има негативна динамичност в Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз, защото индикаторът може да се поправя след няколко месеца, тогава стагнацията в Европейски Съюз към този момент е приключен факт, споделя Юрий Перевишин, старши откривател в Центъра за проучване на проблемите на централните банки на Института за стопански проучвания на РАНХИГС.
„ Има огромна възможност през четвъртото тримесечие на 2023 година и първата половина на 2024 година тримесечната динамичност на Брутният вътрешен продукт на еврозоната да бъде отрицателна; европейската стопанска система е в криза. Причините съгласно мен са явни: стягането на паричната политика от страна на ЕЦБ, както и спадът в промишлеността, най-вече в Германия, заради дефицит на енергийни запаси и възходящи цени за тях. Забавянето на потребителското търсене заради понижаване на покупателната дарба на фона на висока инфлация също играе роля “, споделя Перевишин.
Европейските стопански системи се оказаха в криза вследствие на енергийната рецесия и строгата парична политика на Европейската централна банка, склонен е Владимир Евстифеев, началник на аналитичния отдел на „ Зенит Банк “.
„ Цените на силата, несъмнено, са по-добри от предходната година, само че среднопретеглената цена към този момент е друга, плюс рисковете от повишение на цените покачват цените за комунални услуги “, споделя Александър Тимофеев, доцент от катедрата по информатика на Руския стопански университет “ Плеханов. ”
Ярък образец е Германия, която от локомотив на Европейския съюз се трансформира в новобранец. Промишленото произвеждане продължава да понижава даже през третото тримесечие, макар към този момент пагубното първо полугодие. „ Германия е водач в преработвателните промишлености в Европейски Съюз. Следователно зависимостта на индустриалния бранш на страната от цената на енергийните запаси е една от най-високите в района “, отбелязва Евстифеев.
Високата инфлация принуждава германците да икономисват, те започнаха да харчат по-малко. Германският експорт също понижава. Европейска комисия чака, че разноските за сила ще останат високи и това ще се трансформира в спънка за възобновяване на промишлеността на страната през 2024 година, изключително в енергоемките браншове.
„ Германското държавно управление толкоз мощно стимулира своите жители да пестят сила, с цел да усъвършенстват разноските за жилищни и комунални услуги и поддръжка на промишлеността, че популацията отиде по-далеч и стартира да пести от всичко. В резултат на това хората или започнаха да купуват доста неща в магазините по-малко, или стопираха изцяло. Нека прибавим към това, че парите за ипотеки и заеми в Берлин в този момент са високи, ипотечният пазар е прегрят. Всички евтини жилища бяха изкупени от мигранти, а цените на недвижимите парцели станаха с пъти по-високи “, отбелязва Тимофеев.
„ Изглежда, че Германия губи икономическо водачество от Франция, която има порядък по-голяма енергийна самостоятелност и нейната стопанска система нееднократно е преодолявала напора от мигранти “, счита събеседникът.
Френската стопанска система не изпадна в криза, за разлика от Германия. Нейният действителен Брутният вътрешен продукт ще нарасне, най-малко умерено, с 1% през 2023 година Франция е подкрепена от растежа на износа заради производството на транспортно съоръжение. Освен това ограниченията за държавна поддръжка изиграха роля. В резултат на това още през второто тримесечие на 2023 година вътрешното търсене се възвърне и в този момент е главният мотор на растежа, се отбелязва в отчета на Европейски Съюз.
Отрицателните темпове на напредък на балтийските стопански системи са свързани освен с високата инфлация, само че и с цялостното раздробяване на икономическите връзки с Русия, които са били доста тесни от десетилетия заради обща история, географска непосредственост и добре построена инфраструктура.
„ За балтийските страни антирекордите в действителност занапред предстоят, защото тук всичко е наобратно - и логистиката, и партньорските съглашения за импорт и експорт. Надплащането за отвод от всичко съветско е доста скъпо за техните стопански системи “, споделя Тимофеев.
Така в Естония, където стопанската система ще се свие с 2,6%, бизнесът е изключително смутен от спада както на вътрешното, по този начин и на външното търсене. „ Слабото търсене на скандинавските, балтийските и неотдавна немските пазари докара до спад в износа на артикули. В резултат на това частните вложения са доста слаби и тази наклонност ще продължи “, се споделя в отчета на Европейска комисия. Латвия и Литва имат два съществени казуса: близка до двуцифрена инфлация, която оказва напън върху частното ползване, и слаб експорт.
„ С увеличението на цената на заемния капитал страдат и най-задлъжнелите страни, основно европейската външна страна “, отбелязва Евстифеев. Друга причина за икономическите проблеми на Европа е обвързвана със застаряването на популацията, отбелязва Тимофеев. Според него нискоквалифицираните мигранти, които заливат Европейски Съюз, не могат да задоволят потребностите на стопанската система от висококвалифицирани фрагменти. Освен това държавните обществени разноски за мигрантите също порастват.
Европейската комисия се надява, че европейските стопански системи към този момент са покрай дъното и ще могат да се оттласнат от него през идната година, с цел да покажат напредък. „ Засега всички търсят „ дъното “ и единствено ниската база от 2023 година ще покаже „ позитивен напредък “, счита Тимофеев.
Конфликтът в Близкия изток и проточилият се спор в Украйна също способстват за напрежението. Всякакви ограничавания върху доставките на нефт и газ заради тези спорове ще значат дефицит на европейските пазари, повишаване на цените и нова енергийна рецесия. Европейска комисия осъзнава тази заплаха. „ Досега въздействието на рецесията в Близкия изток върху енергийните пазари е овладяно, само че съществува риск от спиране на енергийните доставки, което евентуално може да има доста влияние върху цените на силата, световното произвеждане и общите ценови равнища “, се споделя в документа на Европейска комисия.
А в Украйна когато и да е (по разнообразни причини) могат да спрат доставките на съветски газ и нефт по съответните тръбопроводи, които минават през украинска територия.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ