БНР обяви 10 финалисти в националната кампания „Будител на годината 2020“
Десет са финалистите в националната акция „ Будител на годината 2020 “, проведена от Българското национално радио. Вече седем години с гласоподаване се дефинират хората, които в днешния ден въодушевяват близките, основават смяната и творят положително.
117 са номинациите, получени в тазгодишната акция, с вдъхновяващи истории и техните герои. Традиционно акцията не номинира политици, протестиращи и публицисти, чиято работа по дифолт би трябвало да е будителство. Жури в състав ръководител доктор Милен Врабевски и членове проф. Огнян Герджиков, Елеонора Гаджева, Снежана Йовева-Димитрова и Ива Дойчинова след разискване и гласоподаване дефинира измежду всички номинирани 10 финалисти. Гласуването на публиката за спечелилия измежду тях ще стартира през октомври, а кой е „ Будител на годината 2020 “ по традиция ще стане ясно на 1 ноември.
Виктор Иванов – „ Просвета за положителното “
Три български книги и хиляди километри пътешестване през местата, разказани в две от тях. Целта е литературните творби да бъдат раздавани като дарения на локални библиотеки, свещеници, имами и бизнесмени, посредством които да стигнат до повече хора. Така може да бъде разказана в резюме концепцията на 32-годишния Виктор Иванов, който за 24 часа съумя да събере 2200 евро посредством платформата за дарителски акции Helpkarma в поддръжка на плана си „ Просвета за положително “.
С парите той ще закупи по 100 екземпляра от книгите „ Възвишение “ на Милен Русков, „ Калуна-каля “ на Георги Божинов и „ Крива на щастието “ на Иво Иванов. „ Време е за закъсняло Просвещение, за второ Възраждане. Предпочитам да си вложа силата в това, вместо да разисквам очевидното в интернет и по площадите година след година. За начало желая да даря книги на библиотеки в Родопите и в градовете от двете страни на Стара планина, както и на обществениците по тези места “, разказва концепцията си Иванов.
Виктория Радославова – „ Чуй ме със сърцето “
Идеята за „ Чуй ме със сърцето “ идва с въпроса „ Филмът има ли български надписи, с цел да може да бъде гледан от глухите хора “. До оня миг Виктория не се е замисляла, че родното кино е недостъпно за глухите хора. Тя стартира да го прави налично – първо с „ Войвода “ на Зорница София, следват „ Възвишение “ на Виктор Божинов, „ Посоки “ на Стефан Командарев, „ Слава “ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов и „ Тилт “ на Виктор Чучков. „ Първата прожекция беше най-емоционалната прожекция, на която съм участвала.
Никога не съм си представяла, че може да е толкоз вълнуващо това чувство за споделеност на киното, макар че това работя и съм участвала на стотици прожекции. Тази прожекция имаше доста мощна сила на признателност. Срещата с глухите хора ни откри една цяла галактика от извънредно надарени, интелигентни и будни хора. Оказаха се страхотна аудитория “, споделя Виктория. „ Чуй ме със сърцето “ продължава своята задача да прави българското кино налично за хората, които не могат да го чуят.
Иван Александър и Стефания Георгиева – „ Остави се да си Воден “
Фотографът Иван Александър и брачната половинка му и актьор Стефания Георгиева от началото на карантината заживяват в село Воден и дружно с локалните хора го трансформират в райско кътче. Не става въпрос единствено за дигитализиране на музейната колекция с носии, което вършат с другари, или освобождението на църквата, която е на над 100 години, от хватката на жилест бръшлян, в което се включиха десетки хора от покрайнината, частна компания, кметската администрация на Воден и тази на община Болярово. Не става въпрос и единствено за почистването на местността край язовира с децата на Воден, поправянето на двуколката на дребния Исус, изработването на ново табло за разгласи, друго за некролози, кутия за дарения за църквата… Става дума за това, че Иван Александър и Стефания сплотяват хората в селото към общественост за добротворчество.
Деян Янков – Фондация Тротоара
Младите хора не са бъдещето – те са сегашното. Те са идеята, за която си заслужава и би трябвало да се борим. Повече от 5 години във Фондация Тротоара работят с младежи за включването им в разнообразни действия. Главната цел е да ги ангажират, да ги предизвикат, да ги накарат да желаят и да мислят, да им дадат поле за изява, ухо, което да ги чуе, среда, която да ги види. Работят с доброволци – чиновници, служащи, мениджъри, възрастни и младежи, които милеят за младежта и децата, хора, които дават сърцето и душата си, за едно по-добро настояще. Ангажират бизнеса и корпоративната отговорност.
Мартин Мартинов – „ Подай ръка “
Три години Мартин Мартинов от ресторант „ Гамбринус” обезпечава топла храна на бездомници всеки ден в месеците от началото на ноември до пролетта. Хазяите му обаче не възобновяват контракта си с него и Мартинов продължава идеята си посредством кетъринг от гр. Костинброд. Дарители му оказват помощ с артикули, тъй като изхранването на 150 бездомници всеки ден коства към 600-700 лева дневно. Хората, които оказват помощ на делото на Мартинов мощно понижават, само че той е уверен, че с идването на студените месеци отново ще се заприказва за неговото дело и ориста на бездомните хора и още веднъж ще може да разчита на повече поддръжка. Неговата задача не е спряла нито за месец, макар сложната година и неналичието на столичен ресторант, от който да готви и оказва помощ.
Калин Василев – TarnovoRuns
Калин Василев е роден през 1983 година във Велико Търново. Завършил е Природо-математическа гимназия в града и продължава да следва в бакалавърска стратегия „ Биология и Химия “ в Gettysburg College, USA. При дипломирането бива почетен с университетска премия за повсеместен принос в катедрата по Биология. До началото на 2014 година прекарва пост-докторантска специализация в университета Кеймбридж (Англия). През 2014 година се прибра в България и основава неофициална гражданска група „ TarnovoRuns “. Това е един новаторски учредителен модел, място и общественост, който подарява хората със здраве посредством провеждането на безвъзмездни мероприятия от просветително, практично и мотивационно естество: тренировки навън, бягания, йога, планински преходи, велоприключения, посещение по семинари, съвещания, кръжоци, осведомителни акции, лагери и други.
Деси Ламбина – Kids Care и Фондация „ Магис “
Деси Ламбина основава Kids Care в Лондон през 2013 година след кино лентата за дома в Могилино. Извеждането на децата от домовете се трансформира в нейна задача и тя посвещава всяка свободна минута на идеята. От тогава Kids Care има над 100 изведени деца от домовете и незабавни настанявания в приемна грижа.
След държавното преустройството на услугата по приемна грижа, Kids Care стартира да подкрепя небогати фамилии по предварителна защита от занемаряване.
Над 200 деца са подкрепени с храна, облекла и обувки, училищен принадлежности, възстановяване на битовите условия в дома, лекарства и здравна грижа, в това число няколко интервенции и лечения за деца със специфични потребности.
Преди три години се ражда концепцията за учебен център, отворен за всички деца, тъй че тези в неравностойно състояние да го посещават дружно с другите си връстници. Така Деси основава Фондация „ Магис “ в България и отваря първия Монтесори център в Гоце Делчев.
Таня Костова – „ Антика България”
Номинацията на Таня Костова е подкрепена от десетки българи и американци от Съединени американски щати и е за големия ѝ принос към българската просвета в региона на Сан Франциско, Калифорния. 20 години тя е създател и уредник на четиридневен български фестивал за 24 май с участници от цяла Америка и България, създател и уредник на Българския културен клуб „ Антика България “ в Сан Франциско, създател и уредник на българското неделно фамилно учебно заведение „ Мартенички “. Научила е десетки българи и американци в Калифорния да играят български национални хора и да пеят български национални песни, предиздвикала е десетки деца, родени и израснали в Америка, да обичат българския фолклор, да играят български игри, да вземат участие в български фолклорни обичаи и ритуали, да пеят, поддържат връзка, играят четат и пишат на български. „ Тя даде на нас – българите в Америка – да усетим силата на българския ни корен посредством насладата от българската музика, българския фолклор и тирада, “ пишат сънародниците ни.
Отец Серафим Янев, свещеноиконом на Кремиковски манастир
Отец Серафим Янев е от откривателите на делото на дядо Добри и е основател на доста действия: реновиране, възобновяване и поддържане на близо 10 храма в Софийска област; основаване на най-големия и съвременен център в България за рехабилитация и образование на деца с разнообразни заболявания; основаване на учебен център за деца в Горна Малина; план за основаване на археологически музей на територията на Кремиковски манастир; насърчаване на стопанство на територията на Кремиковски манастир, с цел да се поддържа и възвръща обителта; осъществяване на годишни безвъзмездни детски православни лагери в Кремиковски манастир. Отец Серафим не просто възвръща постройките, само че връща и духовния живот в тях.
Момчил Цонев – „ Доброто ще победи”
Момчил Цонев е публицист, публицист и културен управител. Създател е на общностната медия за положителното „ Добрите българи” dobrite.bg, на уеб страницата „ Сторник” stornik.org за поселищна история, генеалогия, езикознание и етнография, на фестивала за улични изкуства 6Fest с издания в Габрово и Пловдив.
Стартира идеята „ Добрите българи” през 2013 година като фейсбук страница, а от края на 2019 година – и като уеб страницата dobrite.bg, където разпространява образеца на тези българи, които с положителни каузи са създали освен това за своята общественост, квартал, град. Веднага след оповестяването на изключителното състояние поради коронавирус пандемията, Момчил Цонев започва акцията „ Доброто ще победи “, като споделя апели на лечебни заведения за помощ и за доброволци, споделя за героите на изключителното състояние, споделя положителните вести.
Още като възпитаник Момчил събира родови истории, думи, песни и традиции, снима възрастни хора, взема изявленията. През 2019 година сплотява тези занимания в уеб страницата „ Сторник”, където свои истории разгласяват и хора, и музеи.
През 2019 година основава нов събитиен формат „ Нощ на историите”, в който известни персони описват персонални, фамилни, родови или селищни истории и го организира в София и Пловдив. За родния си град Габрово основава първата градска онлайн енциклопедия у нас Gabrovowiki, първата градска компютърна игра Gabroville, онлайн музей на Габрово и поредност от исторически книги „ Габрово – живият град “.
117 са номинациите, получени в тазгодишната акция, с вдъхновяващи истории и техните герои. Традиционно акцията не номинира политици, протестиращи и публицисти, чиято работа по дифолт би трябвало да е будителство. Жури в състав ръководител доктор Милен Врабевски и членове проф. Огнян Герджиков, Елеонора Гаджева, Снежана Йовева-Димитрова и Ива Дойчинова след разискване и гласоподаване дефинира измежду всички номинирани 10 финалисти. Гласуването на публиката за спечелилия измежду тях ще стартира през октомври, а кой е „ Будител на годината 2020 “ по традиция ще стане ясно на 1 ноември.
Виктор Иванов – „ Просвета за положителното “
Три български книги и хиляди километри пътешестване през местата, разказани в две от тях. Целта е литературните творби да бъдат раздавани като дарения на локални библиотеки, свещеници, имами и бизнесмени, посредством които да стигнат до повече хора. Така може да бъде разказана в резюме концепцията на 32-годишния Виктор Иванов, който за 24 часа съумя да събере 2200 евро посредством платформата за дарителски акции Helpkarma в поддръжка на плана си „ Просвета за положително “.
С парите той ще закупи по 100 екземпляра от книгите „ Възвишение “ на Милен Русков, „ Калуна-каля “ на Георги Божинов и „ Крива на щастието “ на Иво Иванов. „ Време е за закъсняло Просвещение, за второ Възраждане. Предпочитам да си вложа силата в това, вместо да разисквам очевидното в интернет и по площадите година след година. За начало желая да даря книги на библиотеки в Родопите и в градовете от двете страни на Стара планина, както и на обществениците по тези места “, разказва концепцията си Иванов.
Виктория Радославова – „ Чуй ме със сърцето “
Идеята за „ Чуй ме със сърцето “ идва с въпроса „ Филмът има ли български надписи, с цел да може да бъде гледан от глухите хора “. До оня миг Виктория не се е замисляла, че родното кино е недостъпно за глухите хора. Тя стартира да го прави налично – първо с „ Войвода “ на Зорница София, следват „ Възвишение “ на Виктор Божинов, „ Посоки “ на Стефан Командарев, „ Слава “ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов и „ Тилт “ на Виктор Чучков. „ Първата прожекция беше най-емоционалната прожекция, на която съм участвала.
Никога не съм си представяла, че може да е толкоз вълнуващо това чувство за споделеност на киното, макар че това работя и съм участвала на стотици прожекции. Тази прожекция имаше доста мощна сила на признателност. Срещата с глухите хора ни откри една цяла галактика от извънредно надарени, интелигентни и будни хора. Оказаха се страхотна аудитория “, споделя Виктория. „ Чуй ме със сърцето “ продължава своята задача да прави българското кино налично за хората, които не могат да го чуят.
Иван Александър и Стефания Георгиева – „ Остави се да си Воден “
Фотографът Иван Александър и брачната половинка му и актьор Стефания Георгиева от началото на карантината заживяват в село Воден и дружно с локалните хора го трансформират в райско кътче. Не става въпрос единствено за дигитализиране на музейната колекция с носии, което вършат с другари, или освобождението на църквата, която е на над 100 години, от хватката на жилест бръшлян, в което се включиха десетки хора от покрайнината, частна компания, кметската администрация на Воден и тази на община Болярово. Не става въпрос и единствено за почистването на местността край язовира с децата на Воден, поправянето на двуколката на дребния Исус, изработването на ново табло за разгласи, друго за некролози, кутия за дарения за църквата… Става дума за това, че Иван Александър и Стефания сплотяват хората в селото към общественост за добротворчество.
Деян Янков – Фондация Тротоара
Младите хора не са бъдещето – те са сегашното. Те са идеята, за която си заслужава и би трябвало да се борим. Повече от 5 години във Фондация Тротоара работят с младежи за включването им в разнообразни действия. Главната цел е да ги ангажират, да ги предизвикат, да ги накарат да желаят и да мислят, да им дадат поле за изява, ухо, което да ги чуе, среда, която да ги види. Работят с доброволци – чиновници, служащи, мениджъри, възрастни и младежи, които милеят за младежта и децата, хора, които дават сърцето и душата си, за едно по-добро настояще. Ангажират бизнеса и корпоративната отговорност.
Мартин Мартинов – „ Подай ръка “
Три години Мартин Мартинов от ресторант „ Гамбринус” обезпечава топла храна на бездомници всеки ден в месеците от началото на ноември до пролетта. Хазяите му обаче не възобновяват контракта си с него и Мартинов продължава идеята си посредством кетъринг от гр. Костинброд. Дарители му оказват помощ с артикули, тъй като изхранването на 150 бездомници всеки ден коства към 600-700 лева дневно. Хората, които оказват помощ на делото на Мартинов мощно понижават, само че той е уверен, че с идването на студените месеци отново ще се заприказва за неговото дело и ориста на бездомните хора и още веднъж ще може да разчита на повече поддръжка. Неговата задача не е спряла нито за месец, макар сложната година и неналичието на столичен ресторант, от който да готви и оказва помощ.
Калин Василев – TarnovoRuns
Калин Василев е роден през 1983 година във Велико Търново. Завършил е Природо-математическа гимназия в града и продължава да следва в бакалавърска стратегия „ Биология и Химия “ в Gettysburg College, USA. При дипломирането бива почетен с университетска премия за повсеместен принос в катедрата по Биология. До началото на 2014 година прекарва пост-докторантска специализация в университета Кеймбридж (Англия). През 2014 година се прибра в България и основава неофициална гражданска група „ TarnovoRuns “. Това е един новаторски учредителен модел, място и общественост, който подарява хората със здраве посредством провеждането на безвъзмездни мероприятия от просветително, практично и мотивационно естество: тренировки навън, бягания, йога, планински преходи, велоприключения, посещение по семинари, съвещания, кръжоци, осведомителни акции, лагери и други.
Деси Ламбина – Kids Care и Фондация „ Магис “
Деси Ламбина основава Kids Care в Лондон през 2013 година след кино лентата за дома в Могилино. Извеждането на децата от домовете се трансформира в нейна задача и тя посвещава всяка свободна минута на идеята. От тогава Kids Care има над 100 изведени деца от домовете и незабавни настанявания в приемна грижа.
След държавното преустройството на услугата по приемна грижа, Kids Care стартира да подкрепя небогати фамилии по предварителна защита от занемаряване.
Над 200 деца са подкрепени с храна, облекла и обувки, училищен принадлежности, възстановяване на битовите условия в дома, лекарства и здравна грижа, в това число няколко интервенции и лечения за деца със специфични потребности.
Преди три години се ражда концепцията за учебен център, отворен за всички деца, тъй че тези в неравностойно състояние да го посещават дружно с другите си връстници. Така Деси основава Фондация „ Магис “ в България и отваря първия Монтесори център в Гоце Делчев.
Таня Костова – „ Антика България”
Номинацията на Таня Костова е подкрепена от десетки българи и американци от Съединени американски щати и е за големия ѝ принос към българската просвета в региона на Сан Франциско, Калифорния. 20 години тя е създател и уредник на четиридневен български фестивал за 24 май с участници от цяла Америка и България, създател и уредник на Българския културен клуб „ Антика България “ в Сан Франциско, създател и уредник на българското неделно фамилно учебно заведение „ Мартенички “. Научила е десетки българи и американци в Калифорния да играят български национални хора и да пеят български национални песни, предиздвикала е десетки деца, родени и израснали в Америка, да обичат българския фолклор, да играят български игри, да вземат участие в български фолклорни обичаи и ритуали, да пеят, поддържат връзка, играят четат и пишат на български. „ Тя даде на нас – българите в Америка – да усетим силата на българския ни корен посредством насладата от българската музика, българския фолклор и тирада, “ пишат сънародниците ни.
Отец Серафим Янев, свещеноиконом на Кремиковски манастир
Отец Серафим Янев е от откривателите на делото на дядо Добри и е основател на доста действия: реновиране, възобновяване и поддържане на близо 10 храма в Софийска област; основаване на най-големия и съвременен център в България за рехабилитация и образование на деца с разнообразни заболявания; основаване на учебен център за деца в Горна Малина; план за основаване на археологически музей на територията на Кремиковски манастир; насърчаване на стопанство на територията на Кремиковски манастир, с цел да се поддържа и възвръща обителта; осъществяване на годишни безвъзмездни детски православни лагери в Кремиковски манастир. Отец Серафим не просто възвръща постройките, само че връща и духовния живот в тях.
Момчил Цонев – „ Доброто ще победи”
Момчил Цонев е публицист, публицист и културен управител. Създател е на общностната медия за положителното „ Добрите българи” dobrite.bg, на уеб страницата „ Сторник” stornik.org за поселищна история, генеалогия, езикознание и етнография, на фестивала за улични изкуства 6Fest с издания в Габрово и Пловдив.
Стартира идеята „ Добрите българи” през 2013 година като фейсбук страница, а от края на 2019 година – и като уеб страницата dobrite.bg, където разпространява образеца на тези българи, които с положителни каузи са създали освен това за своята общественост, квартал, град. Веднага след оповестяването на изключителното състояние поради коронавирус пандемията, Момчил Цонев започва акцията „ Доброто ще победи “, като споделя апели на лечебни заведения за помощ и за доброволци, споделя за героите на изключителното състояние, споделя положителните вести.
Още като възпитаник Момчил събира родови истории, думи, песни и традиции, снима възрастни хора, взема изявленията. През 2019 година сплотява тези занимания в уеб страницата „ Сторник”, където свои истории разгласяват и хора, и музеи.
През 2019 година основава нов събитиен формат „ Нощ на историите”, в който известни персони описват персонални, фамилни, родови или селищни истории и го организира в София и Пловдив. За родния си град Габрово основава първата градска онлайн енциклопедия у нас Gabrovowiki, първата градска компютърна игра Gabroville, онлайн музей на Габрово и поредност от исторически книги „ Габрово – живият град “.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ