Десетократно е намаляла задължителната литература за горния курс
Десет-петнайсет пъти по-малко наложителни книги имат да прочетат през ваканцията учениците в горния курс по отношение на листата преди 30 години. Това разяснява за Българска телеграфна агенция Красимира Кацарска - създател на 41 пособия по литература за възпитаници от 7 до 12 клас и за студенти, първи базов преподавател по методика на образованието по литература към Югозападния университет "Неофит Рилски ".
Съгласно програмата за матурата, планувана от Министерството на образованието за полагане на държавния зрелостен изпит единадесетокласниците и дванадесетокласниците би трябвало за двете години да прочетат единствено три романа - "Под игото ", "Железният светилник " и "Тютюн ". Останалите са къси творби, които се четат за минути, твърди Кацарска.
Българската литература е в дъното на класацията измежду желанията на зрелостниците с нежните 3 %, сочи анкета, извършена в елитна гимназия в Благоевград, описа авторката. Същото допитване демонстрира, че учениците се вълнуват от вампирска литература и от фантастика, а класиката е на последно място.
Материалът, който се преподава в учебно заведение, не всеки път се прочита по време на образователния развой, означи още литераторката. Според нея огромна част от учениците по-късно осъзнават, че има типичен произведения, които би трябвало да се познават. Много от младежите желаят да отидат на Запад, без да се завърнат, и по тази причина българската литература въобще не ги интересува, твърди Кацарска.
"Къде ще ми би трябвало? ", я питал възпитаник, който след години й написал прочувствено писмо за изгодата от познаването на българските създатели и за гордостта, която изпитал в чужбина с техните произведения.
"Успешно осъществилите се зад граница мои възпитаници споделят, че и с българската литература потвърждават на хората, с които поддържат връзка, идентичността и величието на нацията ни ", сподели още Кацарска.
Родителите са надълбоко разтревожени, че техните деца са доста натоварени. Истината е тъкмо противоположна - много са разтоварени. Не се учи, не се чете, твърди експертът. Според Кацарска в горния курс общият брой часове по български език е извънредно непълен. Предметът български език и литература се учи по три часа седмично. Само 8 часа годишно са планувани за родния език, от тях 2 часа са за срочни контролни работи.
"Съвременната литература се изхвърли тотално и учениците питат: "Пишат ли в този момент създатели като тези, които учим, с изключение на текстовиците на чалга? ", показа методистката. По думите й преди години е можело по желание на преподавателя да се учат модерни създатели, само че това към този момент е неприемливо.
Има възпитаници, които боравят до съвършенство с компютъра, само че не знаят да пишат и това личи на изпита. Допускат се потресаващи граматични, правописни, пунктуационни, лексикални - въобще всевъзможен тип неточности, споделя още Кацарска. По думите й не се усвоява правописът на буквите Т и Д, З и С, двойните съгласни, гласните О и У; членуването, съгласуването, учтивата форма.
Ниските критерии на матурата водят до ниски резултати, счита също методистката. Според нея колкото по-малко е творбата, толкоз по-пригодно е за включване сред матуритетните произведения. Като образец тя уточни Пенчо Славейков, на който са определени най-кратките, само че не и най-хубавите творения. Да се стегне обръчът, да има по-високи условия на матурите, предлага Кацарска. Тя стимулира позицията си с процедура в по-развитите страни, където се изисква над 50 % реализирани точки за оценка три.
У нас критерият е 14,5 точки от 100 вероятни за тройка за 7 клас и 24,5 - за 12 клас, разяснява Кацарска. По думите й сходна система ощетява отличниците, тъй като има огромна ножица за приемането на петица и шестица. Литераторката не счита, че е обикновено с 15 точки да се получава тройка и също толкоз да бъде разликата сред петица и шестица. Подобна критериална система работи демотивиращо и не подтиква към постигането на трайни познания, безапелационна е Кацарска.
Заниженият критерий води и до липса на автоцензура, твърди методистката. Затова в писмените работи, които се ревизират от учители и академични преподаватели, участват значително думи от улицата, жаргонни, в това число и откровени нелепости.
Литературата не е отегчителен предмет, зависи по какъв начин ще бъде поднесен материалът, а сред нашите модерни създатели има такива, които са мотив за горделивост на всеки българин. Затова би трябвало да се импулсира отношението на учениците към литературата, към повишение на тяхната просвета, а не да се работи на парче, заключи Кацарска.
Съгласно програмата за матурата, планувана от Министерството на образованието за полагане на държавния зрелостен изпит единадесетокласниците и дванадесетокласниците би трябвало за двете години да прочетат единствено три романа - "Под игото ", "Железният светилник " и "Тютюн ". Останалите са къси творби, които се четат за минути, твърди Кацарска.
Българската литература е в дъното на класацията измежду желанията на зрелостниците с нежните 3 %, сочи анкета, извършена в елитна гимназия в Благоевград, описа авторката. Същото допитване демонстрира, че учениците се вълнуват от вампирска литература и от фантастика, а класиката е на последно място.
Материалът, който се преподава в учебно заведение, не всеки път се прочита по време на образователния развой, означи още литераторката. Според нея огромна част от учениците по-късно осъзнават, че има типичен произведения, които би трябвало да се познават. Много от младежите желаят да отидат на Запад, без да се завърнат, и по тази причина българската литература въобще не ги интересува, твърди Кацарска.
"Къде ще ми би трябвало? ", я питал възпитаник, който след години й написал прочувствено писмо за изгодата от познаването на българските създатели и за гордостта, която изпитал в чужбина с техните произведения.
"Успешно осъществилите се зад граница мои възпитаници споделят, че и с българската литература потвърждават на хората, с които поддържат връзка, идентичността и величието на нацията ни ", сподели още Кацарска.
Родителите са надълбоко разтревожени, че техните деца са доста натоварени. Истината е тъкмо противоположна - много са разтоварени. Не се учи, не се чете, твърди експертът. Според Кацарска в горния курс общият брой часове по български език е извънредно непълен. Предметът български език и литература се учи по три часа седмично. Само 8 часа годишно са планувани за родния език, от тях 2 часа са за срочни контролни работи.
"Съвременната литература се изхвърли тотално и учениците питат: "Пишат ли в този момент създатели като тези, които учим, с изключение на текстовиците на чалга? ", показа методистката. По думите й преди години е можело по желание на преподавателя да се учат модерни създатели, само че това към този момент е неприемливо.
Има възпитаници, които боравят до съвършенство с компютъра, само че не знаят да пишат и това личи на изпита. Допускат се потресаващи граматични, правописни, пунктуационни, лексикални - въобще всевъзможен тип неточности, споделя още Кацарска. По думите й не се усвоява правописът на буквите Т и Д, З и С, двойните съгласни, гласните О и У; членуването, съгласуването, учтивата форма.
Ниските критерии на матурата водят до ниски резултати, счита също методистката. Според нея колкото по-малко е творбата, толкоз по-пригодно е за включване сред матуритетните произведения. Като образец тя уточни Пенчо Славейков, на който са определени най-кратките, само че не и най-хубавите творения. Да се стегне обръчът, да има по-високи условия на матурите, предлага Кацарска. Тя стимулира позицията си с процедура в по-развитите страни, където се изисква над 50 % реализирани точки за оценка три.
У нас критерият е 14,5 точки от 100 вероятни за тройка за 7 клас и 24,5 - за 12 клас, разяснява Кацарска. По думите й сходна система ощетява отличниците, тъй като има огромна ножица за приемането на петица и шестица. Литераторката не счита, че е обикновено с 15 точки да се получава тройка и също толкоз да бъде разликата сред петица и шестица. Подобна критериална система работи демотивиращо и не подтиква към постигането на трайни познания, безапелационна е Кацарска.
Заниженият критерий води и до липса на автоцензура, твърди методистката. Затова в писмените работи, които се ревизират от учители и академични преподаватели, участват значително думи от улицата, жаргонни, в това число и откровени нелепости.
Литературата не е отегчителен предмет, зависи по какъв начин ще бъде поднесен материалът, а сред нашите модерни създатели има такива, които са мотив за горделивост на всеки българин. Затова би трябвало да се импулсира отношението на учениците към литературата, към повишение на тяхната просвета, а не да се работи на парче, заключи Кацарска.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ