БАН показа нищоприемника на отцепилия се НИМХ
Десет месеца след невижданото клониране на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ), Българска академия на науките "остатъкът " от него - Институтът за проучвания на климата, атмосферата и водите (ИИКАВ), съобщи обществено своето наличие в огромната просвета. В рамките на честванията, отдадени на 150-годишнината от основаването на Българската академия на науките, екипът му провежда (на 14 и 15 октомври) конференция на тематика „ Климат, атмосфера и водни запаси в изискванията на климатични промени “.
Форумът бе извършен с финансовата поддръжка на Националната научна стратегия „ Опазване на околната среда и понижаване на риска от неподходящи феномени и естествени бедствия “ и в партньорство с Геологическия институт на Българска академия на науките, сдружението „ Глобално партньорство за водите - България “, Научно-техническият съюз по водно дело към Федерацията на научно-техническите сдружения в България, Басейнова дирекция „ Западнобеломорски регион “- Благоевград, и катедра „ Хидрогеология и инженерна геология “ в Минно-геоложкия университет „ Свети Иван Рилски “.
В конференцията, с изключение на представители на преди малко изброените сътрудници, взеха присъединяване научни служащи от Института по механика и Института по електроника към Българска академия на науките, от Софийския университет "Свети Климент Охридски ", от Университета по архитектура, строителство и геодезия и... така наречен разколници от самостоятелния към този момент Национален институт по метеорология и хидрология.
Според формалната информация, задачата на конференцията е "представяне и разискване на постижения и научни проблеми по оценка на околната среда, климата, атмосферата, повърхностните и подземни водни запаси и прогноза за изменението им в изискванията на климатични промени, както и въздействието на естествените и антропогенните фактори върху техните количествени и качествени характерности ".
Работата протече в два панела - "Воден баланс и водни запаси на страната " и "Качество на националните водни запаси (повърхностни и подземни) ", и пет тематични посоки - "Климатични промени и причиняващите ги естествени и антропогенни фактори ", "Физикохимични процеси в атмосферата ", "Водни запаси и тяхното потребление и запазване ", "Качество на повърхностните и подземни водни запаси " и "Водни запаси на територията на Югозападна България ".
Така поднесена, конференцията обещаваше да е задоволително... суха. Тоест - забавна за шепа богоизбрани и скучна за необятната общност. И в действителност - от скорострелната информация посредством търсачката "Гугъл " излиза наяве, че публичният отзив е по-скоро негативен - три информации, оповестени само в уеб страницата на Българска академия на науките. А не би трябвало да е по този начин. Най-малко поради формалната поръчка на учените от Института за проучвания на климата, атмосферата и водите, че поставят завършек на съществуването си като "лабораторни плъхове " и "вечно неразбрани самотници ". Или казано на техен диалект, стартират да построяват интердисциплинарни колективи, в които ще вземат участие техни сътрудници от други институти на Българска академия на науките, потенциали от самостоятелни научно-изследователски структури, академични преподаватели.
„ За нас е значимо както да нападаме казуса с климатичните промени и следствията от тях с интердисциплинарни способи, по този начин и да допринесем за ограмотяването на обществото с научните си проучвания ", акцентира във встъпителното си слово ръководителят на института - член кор. Екатерина Бъчварова. След което онагледи с едно изречение амбициозното начинание: разработване и проиграване на предварителни сюжети при планирането на бъдещи индустриални вложения, създадени върху съответни разбори на съответни (анти) екологични обстановки.
В превод на "простосмъртен " български език, това значи следното: българските учени не би трябвало да бъдат канени за присъединяване в един или различен европроект или пък да управляват осъществяването на една или друга оперативна стратегия. Тъкмо противоположното - те наложително би трябвало да вземат участие в правенето, форматирането и аргументирането на целите, с които България пази безвъзмездното финансиране, което ни се поставят като пълновръстен член на Европейския съюз. Или, както обичаше да споделя един върховен магистрат в средата на 90-те години на предишния век, "Питай, до момента в който е рано и на ниска цена, тъй като след това е скъпо и... късно! "
Примери? Засега единствено един: през лятото Европейската комисия заяви, че завежда второ дело против България пред Съда на Европейски Съюз в Люксембург. Причината е, че две години след първата ни присъда (за наднормени равнища на фини прахови частици), четирите най-големи въглищни централи - държавната Топлоелектрическа централа "Марица-изток 2 ", Топлоелектрическа централа "Брикел " на Христо Ковачки и двете американски Топлоелектрическа централа - "Ей И Ес Гълъбово " и "КонтурГлобал Марица-изток 3 ", не престават да тровят въздуха в региона на Гълъбово със серен диоксид.
Малко необичайно наподобява, че брюкселските служители са се загрижили за чистотата на въздуха в Гълъбово, нали? Няма такова нещо! Още преди 50-60 години учените потвърдиха, че когато един комин в Южна България бълва серен диоксид, над 90% от тази отрова пада от небето под формата на киселинни дъждове на... непознато място. В Гърция, Албания, днешна Северна Македония или посред Средиземно море, зависи от посоката и силата на въздушните течения.
Втората сюжетна линия на конференцията няма нищо общо (поне на пръв поглед) с огромната просвета. И е обвързвана с втората догадка на античната максима "Човек не знае какво печели, когато губи и какво губи, когато печели! " За тоталната липса на медиен интерес към форума става дума
В хода на работата учените от Института за проучвания на климата, атмосферата и водите (ИИКАВ) формулираха главното предизвикателство, с което имат желанието да се "преборят ": да изследват и да открият (дай, Боже!) дали климатичните промени през последните три-четири десетилетия се дължат на антропогенен (човешки) фатор, или всичко (озоновите дупки, парниковия резултат, световното стопляне, последователното "обезличаване " на климатичните пояси и т.н.) си се случва по естествени аргументи.
„ С този проблем по света се занимават огромни научни центрове, само че и ние имаме упоритостите да работим по него “, съобщи ръководителят на института член кор. Екатерина Бъчварова. С което... пусна духа от бутилката.
Оказа се, че след изваждането на Научния институт по хидрология и метеорология (НИМХ) от Българска академия на науките и изпращането му под шапката на Министерството на образованието и науката (МОН), бунтарите са "отнесли " със себе си освен материалната база и архивите, само че и цялата база данни от мониторинга на околната среда. И са прекратили достъпа на някогашните си сътрудници до тази база. Факт, който връзва ръцете на учените, останали в Българска академия на науките и положили основите на новия Институт за проучвания на климата, атмосферата и водите.
Всъщност, в случай че би трябвало да бъдем съответни, става дума за цялата метеорологична и климатична информация, за данни за количеството води, които от десетилетия се събират посредством националната мрежа за мониторинг. Както може да се досети човек, това е ставало с пари, които страната е отпускала на Българската академия на науките, а не особено на Национален институт по метеорология и хидрология. С други думи - "отцепниците " от Национален институт по метеорология и хидрология не би трябвало да имат монополни права върху въпросните данни, защото ноу хау-то е интелектуална благосъстоятелност на Българска академия на науките. Или най-малко би трябвало да бъде...
А, в случай че би трябвало да бъдем хептен съответни, изваждането на Национален институт по метеорология и хидрология от Българската академия на науките - по повеля на държавното управление и посредством приемането на два-три параграфа от Преходните и заключителни разпореждания на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 година, си е чиста проба... нелегално. Защото съгласно Закона за Българската академия на науките и нейния правилник, Българска академия на науките е самостоятелна конструкция и сходни внезапни промени - като разкриване, обединение и закриване на научни институти - се правят единствено и само от Общото заседание на академията. Никакъв парламент, никакво държавно управление, никакви министерства...
Само че по кое време ли в благата ни родина, хората дето пишат и одобряват законите, са ги чели и спазвали?
Мъка...
Форумът бе извършен с финансовата поддръжка на Националната научна стратегия „ Опазване на околната среда и понижаване на риска от неподходящи феномени и естествени бедствия “ и в партньорство с Геологическия институт на Българска академия на науките, сдружението „ Глобално партньорство за водите - България “, Научно-техническият съюз по водно дело към Федерацията на научно-техническите сдружения в България, Басейнова дирекция „ Западнобеломорски регион “- Благоевград, и катедра „ Хидрогеология и инженерна геология “ в Минно-геоложкия университет „ Свети Иван Рилски “.
В конференцията, с изключение на представители на преди малко изброените сътрудници, взеха присъединяване научни служащи от Института по механика и Института по електроника към Българска академия на науките, от Софийския университет "Свети Климент Охридски ", от Университета по архитектура, строителство и геодезия и... така наречен разколници от самостоятелния към този момент Национален институт по метеорология и хидрология.
Според формалната информация, задачата на конференцията е "представяне и разискване на постижения и научни проблеми по оценка на околната среда, климата, атмосферата, повърхностните и подземни водни запаси и прогноза за изменението им в изискванията на климатични промени, както и въздействието на естествените и антропогенните фактори върху техните количествени и качествени характерности ".
Работата протече в два панела - "Воден баланс и водни запаси на страната " и "Качество на националните водни запаси (повърхностни и подземни) ", и пет тематични посоки - "Климатични промени и причиняващите ги естествени и антропогенни фактори ", "Физикохимични процеси в атмосферата ", "Водни запаси и тяхното потребление и запазване ", "Качество на повърхностните и подземни водни запаси " и "Водни запаси на територията на Югозападна България ".
Така поднесена, конференцията обещаваше да е задоволително... суха. Тоест - забавна за шепа богоизбрани и скучна за необятната общност. И в действителност - от скорострелната информация посредством търсачката "Гугъл " излиза наяве, че публичният отзив е по-скоро негативен - три информации, оповестени само в уеб страницата на Българска академия на науките. А не би трябвало да е по този начин. Най-малко поради формалната поръчка на учените от Института за проучвания на климата, атмосферата и водите, че поставят завършек на съществуването си като "лабораторни плъхове " и "вечно неразбрани самотници ". Или казано на техен диалект, стартират да построяват интердисциплинарни колективи, в които ще вземат участие техни сътрудници от други институти на Българска академия на науките, потенциали от самостоятелни научно-изследователски структури, академични преподаватели.
„ За нас е значимо както да нападаме казуса с климатичните промени и следствията от тях с интердисциплинарни способи, по този начин и да допринесем за ограмотяването на обществото с научните си проучвания ", акцентира във встъпителното си слово ръководителят на института - член кор. Екатерина Бъчварова. След което онагледи с едно изречение амбициозното начинание: разработване и проиграване на предварителни сюжети при планирането на бъдещи индустриални вложения, създадени върху съответни разбори на съответни (анти) екологични обстановки.
В превод на "простосмъртен " български език, това значи следното: българските учени не би трябвало да бъдат канени за присъединяване в един или различен европроект или пък да управляват осъществяването на една или друга оперативна стратегия. Тъкмо противоположното - те наложително би трябвало да вземат участие в правенето, форматирането и аргументирането на целите, с които България пази безвъзмездното финансиране, което ни се поставят като пълновръстен член на Европейския съюз. Или, както обичаше да споделя един върховен магистрат в средата на 90-те години на предишния век, "Питай, до момента в който е рано и на ниска цена, тъй като след това е скъпо и... късно! "
Примери? Засега единствено един: през лятото Европейската комисия заяви, че завежда второ дело против България пред Съда на Европейски Съюз в Люксембург. Причината е, че две години след първата ни присъда (за наднормени равнища на фини прахови частици), четирите най-големи въглищни централи - държавната Топлоелектрическа централа "Марица-изток 2 ", Топлоелектрическа централа "Брикел " на Христо Ковачки и двете американски Топлоелектрическа централа - "Ей И Ес Гълъбово " и "КонтурГлобал Марица-изток 3 ", не престават да тровят въздуха в региона на Гълъбово със серен диоксид.
Малко необичайно наподобява, че брюкселските служители са се загрижили за чистотата на въздуха в Гълъбово, нали? Няма такова нещо! Още преди 50-60 години учените потвърдиха, че когато един комин в Южна България бълва серен диоксид, над 90% от тази отрова пада от небето под формата на киселинни дъждове на... непознато място. В Гърция, Албания, днешна Северна Македония или посред Средиземно море, зависи от посоката и силата на въздушните течения.
Втората сюжетна линия на конференцията няма нищо общо (поне на пръв поглед) с огромната просвета. И е обвързвана с втората догадка на античната максима "Човек не знае какво печели, когато губи и какво губи, когато печели! " За тоталната липса на медиен интерес към форума става дума
В хода на работата учените от Института за проучвания на климата, атмосферата и водите (ИИКАВ) формулираха главното предизвикателство, с което имат желанието да се "преборят ": да изследват и да открият (дай, Боже!) дали климатичните промени през последните три-четири десетилетия се дължат на антропогенен (човешки) фатор, или всичко (озоновите дупки, парниковия резултат, световното стопляне, последователното "обезличаване " на климатичните пояси и т.н.) си се случва по естествени аргументи.
„ С този проблем по света се занимават огромни научни центрове, само че и ние имаме упоритостите да работим по него “, съобщи ръководителят на института член кор. Екатерина Бъчварова. С което... пусна духа от бутилката.
Оказа се, че след изваждането на Научния институт по хидрология и метеорология (НИМХ) от Българска академия на науките и изпращането му под шапката на Министерството на образованието и науката (МОН), бунтарите са "отнесли " със себе си освен материалната база и архивите, само че и цялата база данни от мониторинга на околната среда. И са прекратили достъпа на някогашните си сътрудници до тази база. Факт, който връзва ръцете на учените, останали в Българска академия на науките и положили основите на новия Институт за проучвания на климата, атмосферата и водите.
Всъщност, в случай че би трябвало да бъдем съответни, става дума за цялата метеорологична и климатична информация, за данни за количеството води, които от десетилетия се събират посредством националната мрежа за мониторинг. Както може да се досети човек, това е ставало с пари, които страната е отпускала на Българската академия на науките, а не особено на Национален институт по метеорология и хидрология. С други думи - "отцепниците " от Национален институт по метеорология и хидрология не би трябвало да имат монополни права върху въпросните данни, защото ноу хау-то е интелектуална благосъстоятелност на Българска академия на науките. Или най-малко би трябвало да бъде...
А, в случай че би трябвало да бъдем хептен съответни, изваждането на Национален институт по метеорология и хидрология от Българската академия на науките - по повеля на държавното управление и посредством приемането на два-три параграфа от Преходните и заключителни разпореждания на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 година, си е чиста проба... нелегално. Защото съгласно Закона за Българската академия на науките и нейния правилник, Българска академия на науките е самостоятелна конструкция и сходни внезапни промени - като разкриване, обединение и закриване на научни институти - се правят единствено и само от Общото заседание на академията. Никакъв парламент, никакво държавно управление, никакви министерства...
Само че по кое време ли в благата ни родина, хората дето пишат и одобряват законите, са ги чели и спазвали?
Мъка...
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ