Десет години след края на последната финансова криза лихвените проценти

Десет години след края на последната финансова рецесия лихвените проценти на централните банки остават рекордно ниски и в доста страни даже негативни. Което повдига въпроса до каква степен съответно паричната политика ще е в положение да реагира към предстоящ стопански спад.

Възможна алтернатива са електронните пари, издадени в тандем с елементарния кеш. Такова е предлагането на икономисти от МВФ. Наличните пари, които не носят лихви, оферират метод за заобикаляне на негативните лихвени проценти. Докато електронните пари, издадени от централните банки, пък не могат да се натрупат под матраците. Според специалистите на МВФ разделянето на паричната база на две обособени валути - кеш и електронни - би разрешило на лихвите да слязат още по-дълбоко под нулата. Електронните пари ще се олихвяват съгласно паричната политика, а кешът ще има обменен курс към виртуалния си аналог. В случая ключът е точно обменният курс, тъй като той ще даде опция на парите в наличност да се обезценяват тъкмо колкото са негативните лихви по електронната валута. Магазините пък ще би трябвало да стартират да показват цените поотделно в двете валутни форми. В резултат кешът ще губи стойност и по отношение на стоките, и по отношение на електронните пари. И няма да има полза да бъде съхраняван в буркани за сметка на банковите депозити.

В момента негативни лихви има в Дания, в Швейцария, в Швеция, както и в еврозоната. Швеция би била добър тест за предлагането на МВФ, тъй като страната доста бързо еволюира към безкасово общество. Шведската централна банка, чиято съществена рента е минус 0.25%, също изследва опцията за издаване на електронни крони.