На Интер и Конте още им липсва разнообразието на Юве
Дерби д’Италия още веднъж бе решено от късен гол на Гонсало Игуаин на „ Сан Сиро “, но всичко водещо до този другояче решителен миг сподели напредъка и на Ювентус, и на Интер.
„ И нерадзури “ влязоха в този суперсблъсък със стопроцентов връх в Серия А и имаха още веднъж Ромелу Лукаку в офанзивата си на мястото на санкции Алексис Санчес. Стартовата единайсеторка на Антонио Конте беше ясна авансово и не бе изненада, че той избра да продължи с обичаната си система 1-3-5-2. Маурицио Сари се очакваше да заложи на Аарън Рамзи зад двойката нападатели в новата класификация 1-4-3-1-2, само че Федерико Бернардески бе определен за ролята зад Пауло Дибала и Кристиано Роналдо.
Гостите започнаха интензивно и съвсем идеално с голов и в гредата удари точно на своя тандем в офанзивата, но реакцията на Конте и домакините беше положителна. Поредната огромна неточност на Матайс де Лихт безусловно подаде ръка на Интер да изравни и Лаутаро Мартинес не сбърка при дузпата, което докара до увеличение на натиска против шампионите… само че за малко. Тимът на Сари си върна контрола единствено след няколко минути.
Както се очакваше поради спецификата на вижданията на старши треньора им, в Юве упорстваха да изнасят по земя топката от първата си линия и, след няколко неплавни отигравания, започнаха да се оправят с пресирането на „ и нерадзури “. Срещу Барселона видяхме по какъв начин момчетата на Конте с лекост се оправят с високия пресинг, но в неделя вечер нямаха същия триумф и бяха натиснати в личната си половина, откакто Сари нулира градежа на офанзивите, направен от своя сътрудник на отсрещната скамейка. И казусът единствено се задълбочи с минаването на минутите.
Торинци заложиха на човек-за-човек против защитната тройка на Интер, като Блез Матюиди бе освободен да потегля високо от полузащитата чак до Диего Годин, с цел да го пресреща. Бернардески пък вършеше чудесна работа, пресичайки опитите на Марсело Брозович да диктува играта в центъра на терена. Домакините не можеха да избегнат тези клопки, нито да намерят способи бързо до трансформират фланга на офанзивите си. Изготвените от Конте за мача градежи на нападенията не сработваха и след излизането заради травма на Стефано Сенси „ и бианконери “ постановиха цялостен надзор върху събитията на терена.
В тактичност, напомняща на Сариевия Наполи, Юве постановяваше числено предимство от страната, където беше топката. Конте беше квалифициран за това, но тънките комбинации на гостите избягваха клопките му, като топката се прехвърляше към другата страна и по този начин се задържаше надзор върху играта. Търпението на Миралем Пянич и сие в разиграването свърши работата.
Дибала създаваше проблеми в зоните в профил и зад тила на централните полузащитници на домакините. Ако в предходни случаи Ла Хоя беше подложен на критика, че играе в прекомерно огромна дълбочина, в този мач уцели точния баланс. Отиграваше бързо при приемане на топката с едно или две докосвания и отваряше пробойни за абордаж от съотборниците си – превъзходен образец бе офанзивата при анулирания гол за засада на Кристиано Роналдо.
На почивката резултатът бе еднакъв и всички разновидности оставаха отворени. Вторите 45 минути продължиха по метода, по който приключиха първите: с възходящ напън на първенците. Те оставяха Годин да е свободният човек от задната линия, който да стартира офанзивата, и по този начин домакините постоянно губеха владението на топката, принуждавайки Самир Ханданович да играе, и този вид без триумф, с дълги пасове напред. Неслучайно Конте пусна Алесандро Бастони вместо капитана си Годин.
Сари от своя страна също направи промени, като Родриго Бентанкур размени сивия Сами Кедира, а Гонсало Игуаин се появи на мястото на свършилия добра работа, но без нужния искра, Бернардески. Така се видя мечтаният тризъбец Дибала – Игуаин – Роналдо… за девет минути. Това бе задоволително дълго време, с цел да се покаже за какво евентуално скоро няма да се повтори тази панорама.
Тези смени навредиха на салдото на играта на Юве и ненадейно Интер стартира да открива пробойни, които преди не успяваше, като Брозович имаше топката по-дълго време и вдъхна живот на „ и нерадзури “. Сари явно се усети и бързо пусна Емре Джан вместо Дибала, местейки Бентанкур в по-предна позиция в полузащитата, с цел да бъде спрян устремът на домакините.
Някак необичайно, Конте извади най-хубавия си нападател досега – Лаутаро Мартинес – и неслучайно напълно скоро „ Старата госпожа “ съумя да докара преимуществото си в играта до водачество в резултата, и то с гол от най-високо качество, какъвто Мистер Сари несъмнено е видял в сънищата си миналата нощ. Гол след 24 разменени подавания, търпеливо разиграване в центъра, интелигентна промяна на позициите от халфовете и нападателите преди смъртоносната композиция сред Бентанкур и Игуаин с пас с едно допиране. А Ел Пипита знае какво да прави в тези положения.
Имаше още време, колкото Войчех Шчесни да направи решаващо избавяне за Юве, но в последна сметка първенците справедливо си взеха успеха. В тима им имаше голям брой положителни самостоятелни представяния, играта им излъчваше убеденост и самочувствие, а в офанзивите им от началото до края лъхаше опасност за противника.
Що се отнася до Конте, това за него беше нещо като връщане в действителността. Неговият План А е приказен, само че когато не сработва, би трябвало да е подготвен да помогне на своя им с опитване на разнообразни способи.
Разликата в широчината на пейката също си пролича в неделната вечер. Докато Сари можеше да направи смени, с които да усъвършенства ситуацията на терена и да даде прохлада и натиск на тима си, Конте нямаше този разкош.
С влизането в следващата пауза за интернационалните мачове още веднъж се върна остарялата опасност за всички останали клубове в Серия А: Ювентус е още веднъж на върха и този път демонстрира доста друго и евентуално доста по-опасно лице в офанзивата си.
Елио Салерно, football-italia.net Серия А 7 кръг, неделя 6 октомври
Интер 1:2краен резулат 
Ювентус
„ И нерадзури “ влязоха в този суперсблъсък със стопроцентов връх в Серия А и имаха още веднъж Ромелу Лукаку в офанзивата си на мястото на санкции Алексис Санчес. Стартовата единайсеторка на Антонио Конте беше ясна авансово и не бе изненада, че той избра да продължи с обичаната си система 1-3-5-2. Маурицио Сари се очакваше да заложи на Аарън Рамзи зад двойката нападатели в новата класификация 1-4-3-1-2, само че Федерико Бернардески бе определен за ролята зад Пауло Дибала и Кристиано Роналдо.
Гостите започнаха интензивно и съвсем идеално с голов и в гредата удари точно на своя тандем в офанзивата, но реакцията на Конте и домакините беше положителна. Поредната огромна неточност на Матайс де Лихт безусловно подаде ръка на Интер да изравни и Лаутаро Мартинес не сбърка при дузпата, което докара до увеличение на натиска против шампионите… само че за малко. Тимът на Сари си върна контрола единствено след няколко минути.
Както се очакваше поради спецификата на вижданията на старши треньора им, в Юве упорстваха да изнасят по земя топката от първата си линия и, след няколко неплавни отигравания, започнаха да се оправят с пресирането на „ и нерадзури “. Срещу Барселона видяхме по какъв начин момчетата на Конте с лекост се оправят с високия пресинг, но в неделя вечер нямаха същия триумф и бяха натиснати в личната си половина, откакто Сари нулира градежа на офанзивите, направен от своя сътрудник на отсрещната скамейка. И казусът единствено се задълбочи с минаването на минутите.
Торинци заложиха на човек-за-човек против защитната тройка на Интер, като Блез Матюиди бе освободен да потегля високо от полузащитата чак до Диего Годин, с цел да го пресреща. Бернардески пък вършеше чудесна работа, пресичайки опитите на Марсело Брозович да диктува играта в центъра на терена. Домакините не можеха да избегнат тези клопки, нито да намерят способи бързо до трансформират фланга на офанзивите си. Изготвените от Конте за мача градежи на нападенията не сработваха и след излизането заради травма на Стефано Сенси „ и бианконери “ постановиха цялостен надзор върху събитията на терена.
В тактичност, напомняща на Сариевия Наполи, Юве постановяваше числено предимство от страната, където беше топката. Конте беше квалифициран за това, но тънките комбинации на гостите избягваха клопките му, като топката се прехвърляше към другата страна и по този начин се задържаше надзор върху играта. Търпението на Миралем Пянич и сие в разиграването свърши работата.
Дибала създаваше проблеми в зоните в профил и зад тила на централните полузащитници на домакините. Ако в предходни случаи Ла Хоя беше подложен на критика, че играе в прекомерно огромна дълбочина, в този мач уцели точния баланс. Отиграваше бързо при приемане на топката с едно или две докосвания и отваряше пробойни за абордаж от съотборниците си – превъзходен образец бе офанзивата при анулирания гол за засада на Кристиано Роналдо.
На почивката резултатът бе еднакъв и всички разновидности оставаха отворени. Вторите 45 минути продължиха по метода, по който приключиха първите: с възходящ напън на първенците. Те оставяха Годин да е свободният човек от задната линия, който да стартира офанзивата, и по този начин домакините постоянно губеха владението на топката, принуждавайки Самир Ханданович да играе, и този вид без триумф, с дълги пасове напред. Неслучайно Конте пусна Алесандро Бастони вместо капитана си Годин.
Сари от своя страна също направи промени, като Родриго Бентанкур размени сивия Сами Кедира, а Гонсало Игуаин се появи на мястото на свършилия добра работа, но без нужния искра, Бернардески. Така се видя мечтаният тризъбец Дибала – Игуаин – Роналдо… за девет минути. Това бе задоволително дълго време, с цел да се покаже за какво евентуално скоро няма да се повтори тази панорама.
Тези смени навредиха на салдото на играта на Юве и ненадейно Интер стартира да открива пробойни, които преди не успяваше, като Брозович имаше топката по-дълго време и вдъхна живот на „ и нерадзури “. Сари явно се усети и бързо пусна Емре Джан вместо Дибала, местейки Бентанкур в по-предна позиция в полузащитата, с цел да бъде спрян устремът на домакините.
Някак необичайно, Конте извади най-хубавия си нападател досега – Лаутаро Мартинес – и неслучайно напълно скоро „ Старата госпожа “ съумя да докара преимуществото си в играта до водачество в резултата, и то с гол от най-високо качество, какъвто Мистер Сари несъмнено е видял в сънищата си миналата нощ. Гол след 24 разменени подавания, търпеливо разиграване в центъра, интелигентна промяна на позициите от халфовете и нападателите преди смъртоносната композиция сред Бентанкур и Игуаин с пас с едно допиране. А Ел Пипита знае какво да прави в тези положения.
Имаше още време, колкото Войчех Шчесни да направи решаващо избавяне за Юве, но в последна сметка първенците справедливо си взеха успеха. В тима им имаше голям брой положителни самостоятелни представяния, играта им излъчваше убеденост и самочувствие, а в офанзивите им от началото до края лъхаше опасност за противника.
Що се отнася до Конте, това за него беше нещо като връщане в действителността. Неговият План А е приказен, само че когато не сработва, би трябвало да е подготвен да помогне на своя им с опитване на разнообразни способи.
Разликата в широчината на пейката също си пролича в неделната вечер. Докато Сари можеше да направи смени, с които да усъвършенства ситуацията на терена и да даде прохлада и натиск на тима си, Конте нямаше този разкош.
С влизането в следващата пауза за интернационалните мачове още веднъж се върна остарялата опасност за всички останали клубове в Серия А: Ювентус е още веднъж на върха и този път демонстрира доста друго и евентуално доста по-опасно лице в офанзивата си.
Елио Салерно, football-italia.net Серия А 7 кръг, неделя 6 октомври
Интер 1:2краен резулат Ювентус Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ