БСП поиска държавата да харчи повече и да си вдигне дълга
Депутатите задължиха министъра на финансите да внесе до 15 януари 2018 година в Народното събрание утвърдената от държавното управление тактика за ръководство на държавния дълг за интервала 2018 - 2020 година. Решението беше взето след диспути в пленарна зала за положението на държавния дълг.
Депутатите обаче отхвърлиха друго предложение на Българска социалистическа партия - до 19 януари Министерството на финансите да изготви и внесе в Народното събрание подробен разбор за интервала 2015-2018 за съотношението сред фискалния запас и държавния дълг, за приходите от вложението на запаса, за разноските по обслужването на държавния дълг, за постигнатата цена за дълговите принадлежности спрямо тази на румънските и на страните от Вишеградската четворка, както е да се уточни резултатът върху банковата система от външното финансиране на дълга.
Темата бе инициирана от Българска социалистическа партия с основен представител Румен Гечев.
Какви са проблемите съгласно Българска социалистическа партия
За разлика от предходното си държание, което беше внезапно срещу поемането на нов външен дълг, през днешния ден Българска социалистическа партия застъпи тезата за по-голямо от настоящето задлъжняване на България и повече харчене на пари от страна на страната за да поддържа стопанската система.
Според Гечев данните за настоящия остатък в бюджета са погрешни и подвеждащи, тъй като тази година държавното управление за повторно няма да похарчи 2.3 милиарда лева за финансови разноски, 1.3 млн. лева от които за въоръжение. " Доста необичайно наподобява изказванието за остатък, в случай, че не са направени тези разноски и в следствие българската стопанска система е лишена от голям запас ", попита риторично депутатът.
Той разгласи и че цяла година Министерството на финансите дължи като нерегламентиран запас съвсем 4 милиарда лева, като цялата сума в него се поддържа в границите 12-13 милиарда лева Освен това били замразени 47 милиарда лева валутен запас, а пари се вложили в ДЦК на непознати страни.
Докато развитите страни поддържат до 3 и над 3% недостиг, бедна България го свива до нула и финансира бюджетите на други страни, против което ни заплащат негативна рента, разгласи Гечев.
Рапортуването на отлични резултати пред Европа няма никакъв смисъл пред страни като Франция, Италия, Полша, чиито задължения са към 80-90% от стопанските системи им, уточни още Гечев.
Според него придържането към строга фискална дисциплинираност няма никакъв смисъл откакто редица браншове като обучение, просвета и опазване на здравето са хронично недофинансирани и нереформирани.
Той уточни данни на Световната банка, съгласно които най-ниското съответствие на външен дълг по отношение на брутния вътрешен артикул се следи в Афганистан, Узбекистан, Ботсвана, Алжир и Судан. Сред страните от Европейски Съюз единствена с нискъ дълг е Естония. В същото време междинното в Европейски Съюз било към и над 50%. Разликата сред съотношението на дълг към БВП сред България и развитите страни била към 20%, което означавало, че България " не събира сред 10 и 20 милиарда лева ". Представяте ли си по какъв начин ще наподобява бюджетът с тази сума повече?, попита Гечев.
Проблемът е, че не се движим на две скорости, не сме втора скорост, България се движи на задна скорост, заключи той.
Колегата му Драгомир Стойнев го поддържа като уточни в допълнение, че с дълготраен дълг се финансират краткосрочни нужни и че ниският дял на дълга служел единствено държавното управление да се хвали пред рейтинговите организации.
Повече харчене значи по-високи налози
Има страни, които разпределят над 50 % от Брутният вътрешен продукт през бюджета, само че годините на прехода не ни дават съображение да считаме, че страната може да разпределя парите по-добре от елементарния жител, уточни в отговор министърът на финансите Владислав Горанов. Затова, в случай че увеличим каузи на преразпределение на Брутният вътрешен продукт през бюджета, ще се наложи фрапантно нарастване на налозите и то за междинната класа, акцентира той.
Фискалният запас не е нетипично висок за последните години, сподели Горанов. По думите му за интервал от 10 години той се поддържа 10-12 % от Брутният вътрешен продукт.
От 2015 година до октомври 2017 година държавният дълг се е нараснал 1.4 милиарда евро или от 22.1 милиарда евро към края на 2014 година до 23.5 милиарда лв. към 31 октомври този година. Същевременно относителният дял на държавния дълг за този интервал пада от 26.4 % към 31 декември 2014 година на 23.3 % към края на октомври 2017 година.
През последните години поддържаме политика на по-високи фискални буфери, която докара до рухването на лихвените проценти по заемите, сподели Горанов. От декември 2014 година до края на октомври 2017 година ние виждаме най-бързия спад по лихвите на заемите. Това дава непосредствено отражение на стопанската система и икономисва разноски на семействата и на компаниите. Жилищните заеми са с 2 % по-ниски лихви, а на заемите за предприятията лихвите паднаха с три процентни пункта, посочи той.
Министърът уточни, че за последните години рисковата награда на нашите скъпи бумаги е паднала в пъти и се приближава на страни като Словения и Чехия. Доверието в България се върнало до равнища, в която тя изпреварва страни с доста по-висок кредитен рейтинг, сподели Горанов. Тази политика води до по-добро положение на банките, застрахователните и пенсионните сдружения, които са притежатели на български скъпи бумаги.
Увеличаване на държавния дълг минава или през голяма загуба за бюджета или през нарастване на налозите, а ние в партия ГЕРБ не одобряваме такава политика, сподели Горанов.
Депутатите обаче отхвърлиха друго предложение на Българска социалистическа партия - до 19 януари Министерството на финансите да изготви и внесе в Народното събрание подробен разбор за интервала 2015-2018 за съотношението сред фискалния запас и държавния дълг, за приходите от вложението на запаса, за разноските по обслужването на държавния дълг, за постигнатата цена за дълговите принадлежности спрямо тази на румънските и на страните от Вишеградската четворка, както е да се уточни резултатът върху банковата система от външното финансиране на дълга.
Темата бе инициирана от Българска социалистическа партия с основен представител Румен Гечев.
Какви са проблемите съгласно Българска социалистическа партия
За разлика от предходното си държание, което беше внезапно срещу поемането на нов външен дълг, през днешния ден Българска социалистическа партия застъпи тезата за по-голямо от настоящето задлъжняване на България и повече харчене на пари от страна на страната за да поддържа стопанската система.
Според Гечев данните за настоящия остатък в бюджета са погрешни и подвеждащи, тъй като тази година държавното управление за повторно няма да похарчи 2.3 милиарда лева за финансови разноски, 1.3 млн. лева от които за въоръжение. " Доста необичайно наподобява изказванието за остатък, в случай, че не са направени тези разноски и в следствие българската стопанска система е лишена от голям запас ", попита риторично депутатът.
Той разгласи и че цяла година Министерството на финансите дължи като нерегламентиран запас съвсем 4 милиарда лева, като цялата сума в него се поддържа в границите 12-13 милиарда лева Освен това били замразени 47 милиарда лева валутен запас, а пари се вложили в ДЦК на непознати страни.
Докато развитите страни поддържат до 3 и над 3% недостиг, бедна България го свива до нула и финансира бюджетите на други страни, против което ни заплащат негативна рента, разгласи Гечев.
Рапортуването на отлични резултати пред Европа няма никакъв смисъл пред страни като Франция, Италия, Полша, чиито задължения са към 80-90% от стопанските системи им, уточни още Гечев.
Според него придържането към строга фискална дисциплинираност няма никакъв смисъл откакто редица браншове като обучение, просвета и опазване на здравето са хронично недофинансирани и нереформирани.
Той уточни данни на Световната банка, съгласно които най-ниското съответствие на външен дълг по отношение на брутния вътрешен артикул се следи в Афганистан, Узбекистан, Ботсвана, Алжир и Судан. Сред страните от Европейски Съюз единствена с нискъ дълг е Естония. В същото време междинното в Европейски Съюз било към и над 50%. Разликата сред съотношението на дълг към БВП сред България и развитите страни била към 20%, което означавало, че България " не събира сред 10 и 20 милиарда лева ". Представяте ли си по какъв начин ще наподобява бюджетът с тази сума повече?, попита Гечев.
Проблемът е, че не се движим на две скорости, не сме втора скорост, България се движи на задна скорост, заключи той.
Колегата му Драгомир Стойнев го поддържа като уточни в допълнение, че с дълготраен дълг се финансират краткосрочни нужни и че ниският дял на дълга служел единствено държавното управление да се хвали пред рейтинговите организации.
Повече харчене значи по-високи налози
Има страни, които разпределят над 50 % от Брутният вътрешен продукт през бюджета, само че годините на прехода не ни дават съображение да считаме, че страната може да разпределя парите по-добре от елементарния жител, уточни в отговор министърът на финансите Владислав Горанов. Затова, в случай че увеличим каузи на преразпределение на Брутният вътрешен продукт през бюджета, ще се наложи фрапантно нарастване на налозите и то за междинната класа, акцентира той.
Фискалният запас не е нетипично висок за последните години, сподели Горанов. По думите му за интервал от 10 години той се поддържа 10-12 % от Брутният вътрешен продукт.
От 2015 година до октомври 2017 година държавният дълг се е нараснал 1.4 милиарда евро или от 22.1 милиарда евро към края на 2014 година до 23.5 милиарда лв. към 31 октомври този година. Същевременно относителният дял на държавния дълг за този интервал пада от 26.4 % към 31 декември 2014 година на 23.3 % към края на октомври 2017 година.
През последните години поддържаме политика на по-високи фискални буфери, която докара до рухването на лихвените проценти по заемите, сподели Горанов. От декември 2014 година до края на октомври 2017 година ние виждаме най-бързия спад по лихвите на заемите. Това дава непосредствено отражение на стопанската система и икономисва разноски на семействата и на компаниите. Жилищните заеми са с 2 % по-ниски лихви, а на заемите за предприятията лихвите паднаха с три процентни пункта, посочи той.
Министърът уточни, че за последните години рисковата награда на нашите скъпи бумаги е паднала в пъти и се приближава на страни като Словения и Чехия. Доверието в България се върнало до равнища, в която тя изпреварва страни с доста по-висок кредитен рейтинг, сподели Горанов. Тази политика води до по-добро положение на банките, застрахователните и пенсионните сдружения, които са притежатели на български скъпи бумаги.
Увеличаване на държавния дълг минава или през голяма загуба за бюджета или през нарастване на налозите, а ние в партия ГЕРБ не одобряваме такава политика, сподели Горанов.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ