Депутатът от БСП проф. Румен Гечев оповести през миналата седмица,

...
Депутатът от БСП проф. Румен Гечев оповести през миналата седмица,
Коментари Харесай

Георги Кадиев: Въпросът е да вярваме ли на НСИ

Депутатът от Българска социалистическа партия проф. Румен Гечев оповести през предходната седмица, че на основата на относителен разбор е открито, че Агенция " Митници " и Министерството на финансите най-вероятно съзнателно са подали неверна информация на Национален статистически институт и Българска народна банка. Той разкри, че е безусловно нелогично при растеж на износа и растеж на вътрешното ползване да има такова съществено понижение на вноса. И по този начин действителният напредък на Брутният вътрешен продукт за 2019 година няма да е 3,3% както излиза в този момент. Митниците и Национален статистически институт излязоха с публична декларация, в която настояват, че данните не са манипулирани. По тематиката, която разгорещи пристрастеностите в Народното събрание, беседваме с някогашния народен представител и някогашен заместник-министър на финансите Георги Кадиев.

- Господин Кадиев, след няколко дни безмълвие Национален статистически институт излезе със известие, с цел да изясни странните данни за вноса. Твърдят, че не става въпрос за операция, а за смяна при подаването на митническите заявления. Не е ли неуместно това пояснение?

- Оправданието на Национален статистически институт е погрешно и неточно. Опитват се да замитат абсурда. Информацията, която изнесе проф. Румен Гечев, е вярна. Данните за вноса на недопечен нефт са доста мощно подценени. Това се вижда от статистиката на уеб страницата на " Евростат ". Тази статистика се подава от нашия Национален статистически институт. Там месец по месец са дадени данните за 2018 и 2019 година Като за 2019 година липсват данни за декември. Оттам доста ясно се вижда по какъв начин 2018 година, както и януари и февруари 2019 година, сумите на междинните количества се движат сред 180 и 360 млн. евро месечно. И внезапно от март 2019 година те падат внезапно на сред 23 и 60 млн. евро месечно. Това е неуместно. И би означавало, в случай че е правилно, че или " ЛУКОЙЛ " е спрял да работи, или България е спряла да използва горива. Но нито едното, нито другото е правилно. Разликата през тези месеци след март е приблизително четири пъти по-малка по отношение на същия месец за миналата година. За 2018 година вносът на недопечен нефт е за към 2 милиарда и 580 млн. евро, а за 2019 година без един месец е 1 милиарда и 250 млн. евро. Разликата обаче е към 3 милиарда лева, което е голяма сума.

Но това е единствено за вноса на недопечен нефт. Явно обаче и в други графи има изчезнала статистика за импорт. При правенето на платежния баланс, когато има изчезнала статистика, Българска народна банка вкарва изчезналите цифри в така наречен рубрика " Грешки ". И в действителност в тази рубрика е маркирана сума към 4 милиарда лева Винаги има някакви проверки, изглаждания на данни в края на интервала. Но разликите в никакъв случай до момента не са били толкоз огромни. Не е обикновено от март 2019-а - това са към този момент 11 месеца, Национален статистически институт да не си е оправил статистиката. Това е най-просто казано: " ЛУКОЙЛ " внася сред 5 и 6 танкера с нефт на месец, а Национален статистически институт е виждал единствено един. Ако може да се одобри, че за последното тримесечие на 2019 година към момента липсват някакви заявления, както те настояват, не мога да го приема за март, април, май, юни и юли същата година.

- Дали е направено съзнателно, въпреки всичко се борави с цифри, а не с някакви отвлечени понятия?

- Не знам. Когато обаче се погледнат данните, те незабавно вършат усещане. Все едно да сте вземали заплата от 1000 лева месечно и внезапно да започнете да получавате по 200 лева Веднага ще го забележите. По същия метод стоят нещата и с вноса. Плащали сме по 250 млн. евро приблизително на месец и внезапно - по 20-25 млн. евро. Национален статистически институт от дълго време би трябвало да са забелязали и да са потърсили повода. Отдавна би трябвало да са го коригирали.

Този скандал изложи извънредно доста Национален статистически институт. Но освен Национален статистически институт, а и България на прага на влизане в чакалнята за еврозоната. Това слага под въпрос цялата ни статистика. Слушах шефът на Национален статистически институт да изяснява, по какъв начин това нямало значение за Брутният вътрешен продукт, защото той се прави по така наречен индустриален принцип - вземат се данните от производството, а не от вноса. Това е по този начин. Но кой ще ни подсигурява, че данните от производството са правилни, откакто данните им от вноса не са? Кое ни подсигурява, че въобще каквато и да е била статистика на Национален статистически институт е вярна. Това не е някаква дребна неточност, закръгляне или нещо сходно. Става въпрос за голямо подценяване, в границите на към 4 пъти по-малко на вноса, в сравнение с е той действително.

- Това слага ли въпроса дали има някакви притеснителни практики в Национален статистически институт? Гражданите разясняват данни на Национален статистически институт и постоянно не ги одобряват за правилни. Като да вземем за пример за повишаването на храните.

- На хората постоянно им е все едно дали Национален статистически институт ще изкара растежа на Брутният вътрешен продукт 3% или 1%, тъй като това не въздейства върху приходите непосредствено. Дали ще изкара инфлацията 4% или 1%, тъй като хората пазарят и усещат инфлацията по джоба си и без Национален статистически институт да им я споделя. По-лошото е, че това демонстрира на всички интернационалните институции, че ние сме обезсърчителен сътрудник, че имаме ненадеждна статистика. Тук включвам Международния валутен фонд, който е бил известен още предходната седмица, имаше и задача у нас. Уведомена е и Европейската централна банка. Оттук нататък ще ни гледат под микроскоп. Ключовите въпроси са два. Дали това е систематична неточност, която се е повтаряла през годините. И втория - в случай че е систематична неточност, дали е направена тъй като в Национален статистически институт работят некомпетентни хора, или тъй като върху тях има някакъв политически напън. Мисля, че грешката е почнала като пропуск във времето. Първите няколко месеца не са осъществени в точния момент, а на по-късен стадий е имало политически напън. Да не бъде поправена грешката, тъй като би станала доста очевидна. Надявали са се да минат сред капките. Това не значи автоматизирано, че Брутният вътрешен продукт би трябвало да бъде смъкнат от 3,5%, колкото се чака, на 0,9%. Единственият, който може да каже какъв брой е Брутният вътрешен продукт, откакто бъде ревизиран, е Национален статистически институт. Нито Българска народна банка може да го направи. Нито ние, тъй като нямаме данните и инструментите. Национален статистически институт употребяват индустриалния принцип. И когато си отчел какво е създадено, тогава няма значение, че не си отчел какво е импортирано. Ако е по този начин, ще е хубаво да няма огромна разлика в Брутният вътрешен продукт. Би имало разлика единствено в структурата на Брутният вътрешен продукт. Това Национален статистически институт би трябвало да каже най-вече след месец. Друг е въпросът обаче дали ние ще им повярваме, откакто един път са създали такава неточност.

- Казвате, че оттук нататък интернационалните институции ще ни следят под лупа или можем да чакаме нещо по-сериозно? Може ли да се направи прилика с Гърция?

- Това наподобява на гръцкия сюжет. В Гърция обаче беше съзнателно направено. Бяха манипулирани със специфични механизми доходи от концесията на летището. Всички доходи от концесия за идващите 50 година бяха вкарани, че сякаш ще ги получат за една година. С цел да заблудят интернационалните вложители. Дали при нас е правено с тази цел - не знам. Да е несъзнателно - прекомерно огромна е грешката, с цел да е по този начин. Да е съзнателно - прекомерно неуместно е. Дори нямам пояснение за какво са го създали. Това пояснение със закъснелите заявления от Агенция " Митници " е неистина съгласно мен. Опитват се да си измият ръцете с митниците. Защото там даже да има забавяне, то е в границите на един месец. А става въпрос за неревизирани данни от март 2019 година Директорът на Национален статистически институт има доста да изяснява. Но каквото и да изяснява, излагацията е толкоз огромна, че оставката му е наложителна.

- Само на него ли?

- И на него, и на финансовия министър. Защото Министерството на финансите би трябвало от дълго време да е забелязало. Най-малкото тъй като от всеки танкер с нефт, който влиза, се събира Данък добавена стойност. И те доста добре би трябвало да знаят какъв брой Данък добавена стойност е събран и какъв брой танкера са влезнали. Не би трябвало да не могат да виждат, че близо 12 месеца се регистрира четирикратен спад на вноса на нефт. Това се вижда от Космоса. Не е нещо малко, което се намира сред 1000 други неща, с цел да се пропусне. Но финансовият министър Владислав Горанов трябваше да си подаде оставката още поради несъбраните такси от хазарт. Тези два случая са доста фрапантни. В единия 5 години не виждаш, че най-големият ти длъжник в хазарта подава неверни данъчни заявления. И за хазната са изгубени 700 млн. лева В другия - не виждаш по какъв начин от данните излиза, че най-големият ти вносител на нефт не внася по 5-6 танкера месечно, колкото е обикновено, а по един-два. Някой трябваше да си зададе въпроса какво става. Защо толкоз е понижен този импорт.

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР