„Деп срещу Хърд“ иска да бъде и в двете посоки, за да изглежда така, сякаш казва нещо дълбоко за подобния на цирк процес от 2022 г., като същевременно добавя още един подигравателен пръстен към него чрез документална поредица от три части. Подчертаването на лудостта в социалните медии, която заобиколи случая, уви, се оказва по-дразнещо, отколкото просветляващо, като единственият наистина полезен елемент е как продуцентите представят противоречивите сметки на двамата принципали един до друг.
Редактирането работи в едно ключово отношение, редувайки се между показанията на Джони Деп и Амбър Хърд в делото за клевета на първия срещу бившата му съпруга, произтичащо от мнение, което тя е написала за Washington Post за сексуално насилие. Форматът подчертава как журито е чуло рязко различни версии на събитията, за толкова сериозни въпроси като предполагаемо нападение над самолет до толкова нелепи като предполагаема „шега“, включваща предмет, намерен на легло.
Режисиран от Ема Купър за британския Channel 4, преди да кацне в Netflix, „Деп срещу Хърд“ намалява мащаба, за да предаде прегрятата атмосфера, която обгръща сградата на съда във Вирджиния, и воайорството, което подхранва очарованието на публиката. Това включва витриол, насочен към Хърд чрез онлайн форуми, както и въпроси относно автентичността на някои от тези публикации.
Създателите на филма обаче са прекалено влюбени в този аспект на историята, дотолкова, че непропорционално голямо количество от почти 2 часа и половина се отделя на преиграване на анализи от самоопределили се поддръжници на Деп в TikTok, прекъснати с медийно отразяване от по-конвенционални издания за преса.
Въпреки че хората, които се измъчват онлайн, са знак за времето, колко се печели от слушането на човек с маска на Дедпул, предлагащ обширни изпитания, е въпрос, който „Деп срещу Хърд“ трябваше да обмисли и очевидно не го направи.
Джони Деп (вдясно) в съдебната зала, както се вижда в "Деп срещу Хърд". Нетфликс По същия начин, ако този материал има за цел да покаже как някои от негативните реакции към Хърд демонстрират обратна реакция срещу или неуспех за движението #MeToo, подходът на изрязване и поставяне не привлича експерти или нови интервюта, за да формулира аргумента .
За мнозина имаше стимул за печалба, вграден в цялата тази страст, както става ясно от клиповете на наблюдатели на процеса, призоваващи зрителите да натиснат бутона „Абониране“. Но филмът страда от ангажимента си да служи на двама господари, опитвайки се да достигне до неуловимата истина за това, което се случи между тази известна двойка, като същевременно предоставя ясна представа за начина, по който социалните медии са отровили колективното схващане на истината.
Една също толкова завладяваща нишка, честно казано, ще се занимава с това до каква степен основните медии са били принудени да следват онлайн тълпата, проявявайки толкова много глад за кликвания, колкото тези личности на TikTok. Друг, може би по-социологически въпрос би бил какво мотивира хората да се ангажират толкова много в процес като този, илюстриран от емоционалните излияния, публикувани, когато журито върна благоприятна присъда от името на Деп.
Според Netflix документалните сериали повдигат „провокативни, неудобни въпроси“ относно социалните медии и дали това може да е повлияло на изхода от делото. Това, което не предоставя, в крайна сметка е много ново по отношение на отговорите.
Може би това ще трябва да почака за "Деп срещу Хърд", част II.
Премиерата на „Деп срещу Хърд“ е на 16 август по Netflix.
