Венецуела се превръща в призрачна държава
Денят, в който жителите на Маракайбо унищожиха личния си град, подтикнати от пълно обезсърчение, стартира относително обикновено. Датата е 10 март 2019 година Три дни преди този момент съвсем в цяла Венецуела е спрян токът. Фернел Рикардо, който живее в Маракайбо, си спомня по какъв начин вторият по величина град в страната се е доближил с още една крачка към бездната тъкмо в този ден.
40-годишният татко на три дъщери Рикардо споделя по какъв начин седял в кухнята си в онази заран, като се борел да не изгуби изцяло разсъдъка си. „ Храната се разваляше в хладилника и от чешмата не течеше вода “, споделя той. Не е допустимо да се вършат парични преводи или пък да се теглят пари в брой, т.е. няма опция да се купи нещо. Голяма част от телекомуникационната инфраструктура се е сринала и е мъчно да се реализират диалози. „ Нямахме никаква информация, държавното управление нищо не обясняваше “, спомня си Рикардо.
Малко по-късно паника стартира да обгръща Сан Хасинто – бедния квартал, където той живее. Доскоро регионът е смятан за една от крепостите на последователите на починалия някогашен президент Уго Чавес. „ Каква би трябвало да е една страна, че да не може да обезпечи електричество на популацията си през ХХІ век? “, чуди се Рикардо. Два часа по-късно той вижда съседите си да обикалят из улиците с торби и въоръжени с пръчки. „ Да тръгваме! Към супермаркета! Достатъчно! “, крещят те.
В идващите дни жителите на Маракайбо
плячкосват 523 магазина
Нападат търговски център, претършуват голям супермаркет, грабят храна и унищожават постройката, като крадат даже покривната структура. Отмъкват цялото съоръжение и обзавеждане на 5-етажен хотел, като вземат тоалетни и умивалници, като се изключи че изгребват и водата от басейна.
Маракайбо - град с население от 2 млн. души, ситуиран покрай границата с Колумбия, е считан за един от най-богатите градове във Венецуела. Той е първото обитаемо място в страната, където преди няколко десетилетия е прокарано електричество, а аграрната индустрия се развива в щата Сулия, чиято столица е Маракайбо. Огромни петролни залежи, открити под езерото Маракайбо, оказват помощ за развиването и трансформират града в Далас на петролната промишленост на Венецуела. Работниците се хвалят със скъпите си коли, а шефовете им летят с частни самолети, с цел да играят хазарт в казината на Карибите.
Днес Маракайбо е нереален град. Ограничените запаси, с които разполага държавното управление на президента Николас Мадуро, се пазят за столицата Каракас, намираща се на към 700 км.
Разходка из Маракайбо разкрива град, където съвсем всички заведения за хранене и магазини са затворени. Светофарите не работят, рейсовете не се движат и даже множеството учебни заведения са затворени, а в работещите се организират единствено по няколко часа дневно. Табели с надпис „ Продава се “ са закачени на доста от къщите.
Деца ровят из боклука край пътя
в търсене на нещо за ядене, до момента в който хора със скъсани облекла минават, като бутат колички за извършване на покупки, останали от дните на плячкосването на магазините, натоварени с кутии, цялостни със солена вода. Месарите продават късчета месо във тип, който не събужда апетит. Около 6.8 млн. души във Венецуела страдат от недохранване сега.
След като в продължение на години по време на ръководството на Чавес, който умря през 2013 година, не са полагани грижи за източника на благосъстоянието на града и на страната, петролното находище в Маракайбо пресъхва. Държавната петролна компания Petróleos de Venezuela (PDVSA) е в ужасно състояние, а производството на нефт е намаляло с повече от 2/3 от 2013 година насам вследствие на корупция, неприятно ръководство и глобите, наложени от Съединени американски щати. Наскоро страната произвеждаше по едвам 1 милион барела дневно, което е покрай това през 1945 година
Сривът на държавната петролна компания стартира да се усеща преди към 10 година, споделят локалните хора. Чавес стартира да насочва милиардите от приходите от петрола към обществени стратегии, само че не съумява да влага средства в поддръжката на оборудванията, носещи приходите. След стачка на петролните служащи, която заплашва стопанската система и властта на Чавес, той уволнява над 15 000 чиновници при започване на 2003 година, сред които и доста специалисти, и ги заменя с десетки хиляди хора, които са лоялни към него. Това довежда компанията до съсипия, а производството стартира да понижава поради неналичието на опитни инженери. Когато цената на петрола се срутва през 2015 година, PDVSA към този момент няма финансов буфер и приемникът на президентския пост на Чавес Мадуро наследи стопанска система в тежко положение.
Много хора в страната одобряват съвсем цялостния провал на Маракайбо като
предвестител за разрушаването на цялата страна
при ръководството на Мадуро. Ако няма внезапен политически поврат, цяла Венецуела може да наподобява като Маракайбо.
В последните години цели 4 млн. души – над една десета от популацията на страната - са напуснали Венецуела, а още хиляди не престават да изоставят Маракайбо и околния район. Ако актуалната наклонност се резервира, към 8 млн. венецуелци ще са емигрирали до края на 2020 година - доста повече от 5.6-те млн. души, избягали от Сирия в последните години. Изселването на венецуелци към този момент се е трансформирало в най-голямата всеобща миграция в Латинска Америка и може да стане най-голямото в света.
Днес са нормална панорама километрични опашки пред бензиностанциите в Маракайбо. Тъй като държавните ресурси от гориво понижават и режимът на Мадуро към този момент не получава доставки от Съединени американски щати поради наложеното ембарго, доста хора чакат по 12 часа, с цел да си купят малко бензин. Венецуелци също се тълпят пред банките, само че на никого не е разрешено да изтегли повече от 50 американски цента на седмица.
Тишина тегне над града, като съвсем никой не се осмелява да стачкува против държавното управление от боязън, че може да бъде хвърлен в пандиза и малтретиран. Според отчет на Организация на обединените нации чиновници по сигурността, правилни на държавното управление, са умъртвили най-малко 6800 души в цялата страна сред януари 2018 година и май 2019 година Много региони в града се управляват от банди, които печелят от контрабанда. Всеки, който върви по улицата с торба, цялостна с хранителни артикули, рискува да бъде атакуван.
В момента
Венецуела е считана за най-опасната страна в цяла Южна Америка
В дните на плячкосването на магазините стотици хора са ранени с ножове или при пукотевица, а лекарите са принудени да работят под светлините на мобилните си телефони. Извършени са доста ампутации, които при съществуването на съоръжение могат да бъдат избегнати. Организацията за издръжка и земеделие на Организация на обединените нации предизвести, че е допустимо във Венецуела да избухне апетит. Тези, които са най-застрашени от апетит, живеят в региона на Алто дел Милагро Норте, един от най-опасните сиромашки квартали в Маракайбо...
(Със обилни съкращения)
40-годишният татко на три дъщери Рикардо споделя по какъв начин седял в кухнята си в онази заран, като се борел да не изгуби изцяло разсъдъка си. „ Храната се разваляше в хладилника и от чешмата не течеше вода “, споделя той. Не е допустимо да се вършат парични преводи или пък да се теглят пари в брой, т.е. няма опция да се купи нещо. Голяма част от телекомуникационната инфраструктура се е сринала и е мъчно да се реализират диалози. „ Нямахме никаква информация, държавното управление нищо не обясняваше “, спомня си Рикардо.
Малко по-късно паника стартира да обгръща Сан Хасинто – бедния квартал, където той живее. Доскоро регионът е смятан за една от крепостите на последователите на починалия някогашен президент Уго Чавес. „ Каква би трябвало да е една страна, че да не може да обезпечи електричество на популацията си през ХХІ век? “, чуди се Рикардо. Два часа по-късно той вижда съседите си да обикалят из улиците с торби и въоръжени с пръчки. „ Да тръгваме! Към супермаркета! Достатъчно! “, крещят те.
В идващите дни жителите на Маракайбо
плячкосват 523 магазина
Нападат търговски център, претършуват голям супермаркет, грабят храна и унищожават постройката, като крадат даже покривната структура. Отмъкват цялото съоръжение и обзавеждане на 5-етажен хотел, като вземат тоалетни и умивалници, като се изключи че изгребват и водата от басейна.
Маракайбо - град с население от 2 млн. души, ситуиран покрай границата с Колумбия, е считан за един от най-богатите градове във Венецуела. Той е първото обитаемо място в страната, където преди няколко десетилетия е прокарано електричество, а аграрната индустрия се развива в щата Сулия, чиято столица е Маракайбо. Огромни петролни залежи, открити под езерото Маракайбо, оказват помощ за развиването и трансформират града в Далас на петролната промишленост на Венецуела. Работниците се хвалят със скъпите си коли, а шефовете им летят с частни самолети, с цел да играят хазарт в казината на Карибите.
Днес Маракайбо е нереален град. Ограничените запаси, с които разполага държавното управление на президента Николас Мадуро, се пазят за столицата Каракас, намираща се на към 700 км.
Разходка из Маракайбо разкрива град, където съвсем всички заведения за хранене и магазини са затворени. Светофарите не работят, рейсовете не се движат и даже множеството учебни заведения са затворени, а в работещите се организират единствено по няколко часа дневно. Табели с надпис „ Продава се “ са закачени на доста от къщите.
Деца ровят из боклука край пътя
в търсене на нещо за ядене, до момента в който хора със скъсани облекла минават, като бутат колички за извършване на покупки, останали от дните на плячкосването на магазините, натоварени с кутии, цялостни със солена вода. Месарите продават късчета месо във тип, който не събужда апетит. Около 6.8 млн. души във Венецуела страдат от недохранване сега.
След като в продължение на години по време на ръководството на Чавес, който умря през 2013 година, не са полагани грижи за източника на благосъстоянието на града и на страната, петролното находище в Маракайбо пресъхва. Държавната петролна компания Petróleos de Venezuela (PDVSA) е в ужасно състояние, а производството на нефт е намаляло с повече от 2/3 от 2013 година насам вследствие на корупция, неприятно ръководство и глобите, наложени от Съединени американски щати. Наскоро страната произвеждаше по едвам 1 милион барела дневно, което е покрай това през 1945 година
Сривът на държавната петролна компания стартира да се усеща преди към 10 година, споделят локалните хора. Чавес стартира да насочва милиардите от приходите от петрола към обществени стратегии, само че не съумява да влага средства в поддръжката на оборудванията, носещи приходите. След стачка на петролните служащи, която заплашва стопанската система и властта на Чавес, той уволнява над 15 000 чиновници при започване на 2003 година, сред които и доста специалисти, и ги заменя с десетки хиляди хора, които са лоялни към него. Това довежда компанията до съсипия, а производството стартира да понижава поради неналичието на опитни инженери. Когато цената на петрола се срутва през 2015 година, PDVSA към този момент няма финансов буфер и приемникът на президентския пост на Чавес Мадуро наследи стопанска система в тежко положение.
Много хора в страната одобряват съвсем цялостния провал на Маракайбо като
предвестител за разрушаването на цялата страна
при ръководството на Мадуро. Ако няма внезапен политически поврат, цяла Венецуела може да наподобява като Маракайбо.
В последните години цели 4 млн. души – над една десета от популацията на страната - са напуснали Венецуела, а още хиляди не престават да изоставят Маракайбо и околния район. Ако актуалната наклонност се резервира, към 8 млн. венецуелци ще са емигрирали до края на 2020 година - доста повече от 5.6-те млн. души, избягали от Сирия в последните години. Изселването на венецуелци към този момент се е трансформирало в най-голямата всеобща миграция в Латинска Америка и може да стане най-голямото в света.
Днес са нормална панорама километрични опашки пред бензиностанциите в Маракайбо. Тъй като държавните ресурси от гориво понижават и режимът на Мадуро към този момент не получава доставки от Съединени американски щати поради наложеното ембарго, доста хора чакат по 12 часа, с цел да си купят малко бензин. Венецуелци също се тълпят пред банките, само че на никого не е разрешено да изтегли повече от 50 американски цента на седмица.
Тишина тегне над града, като съвсем никой не се осмелява да стачкува против държавното управление от боязън, че може да бъде хвърлен в пандиза и малтретиран. Според отчет на Организация на обединените нации чиновници по сигурността, правилни на държавното управление, са умъртвили най-малко 6800 души в цялата страна сред януари 2018 година и май 2019 година Много региони в града се управляват от банди, които печелят от контрабанда. Всеки, който върви по улицата с торба, цялостна с хранителни артикули, рискува да бъде атакуван.
В момента
Венецуела е считана за най-опасната страна в цяла Южна Америка
В дните на плячкосването на магазините стотици хора са ранени с ножове или при пукотевица, а лекарите са принудени да работят под светлините на мобилните си телефони. Извършени са доста ампутации, които при съществуването на съоръжение могат да бъдат избегнати. Организацията за издръжка и земеделие на Организация на обединените нации предизвести, че е допустимо във Венецуела да избухне апетит. Тези, които са най-застрашени от апетит, живеят в региона на Алто дел Милагро Норте, един от най-опасните сиромашки квартали в Маракайбо...
(Със обилни съкращения)
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ