Денят се познава от сутринта е казал народът. Затова на

" Денят се познава от сутринта " е споделил народът. Затова на митинга се пробвам да надникна оттатък екзалтацията на рецензията против забележимия честен неуспех на мандата Борисов. Търся знаците, които предвещават идващото ръководство.

На площада се вижда извадка на българския Суверен. Добре показано е целокупното поданство. Всички пластове на популацията са излезли против корумпирания модел на ръководство, който всекидневно ги ограбва и изнудва. Който им припомня, че – няма значение какво написа в закона - правата и опциите в страната ни не са равни. Търсят правдивост, човещина и отбрана за персоналното си право на благополучие.

В битката за народна власт има едно базово изискване: per definitionem (по дефиниция) гласът на всеки е еднакъв на гласа на всеки различен. Оne man - one vote. Всеки излязъл на площада и по време на митинга, и по-късно, се чака да има равни права, равни благоприятни условия, равни отговорности. Изключвам, несъмнено провокаторите.

Това е идеалът. Това стимулира битката на хората против привилегиите на олигарси, клики и другарски кръгове . Хората чакат на площада тези клики и другарски кръгове да са обезсилени и да не дискриминират съпротестиращи. Знам, че това е допустимо единствено при идеални условия. Знам, че човешко е да сме несъвършени.

Ако обаче следващата клика или другарски кръг гледа на излезлите на протест хора като на средство, с цел да се добере до властта, най-вече с двойна мощ да си навлече гнева на митинга. Смятам, че не е ненужно да си го припомняме.