Отбелязваме Международния ден на труда
Денят на труда и на интернационалната работническа взаимност (известен като Ден на труда и Първи май) се отбелязва годишно на 1 май.
На тази дата доста страни в света празнуват публичните и стопански достижения на работническото придвижване и търсенето на повече държавна отбрана за работещите по света; това е и ден на интернационалното работническо придвижване и на левите придвижвания.
Историята на празника се свързва с работническото придвижване през 19 век и работническите митинги за ценене на обикновените обществени права.
Началото се слага на 1 май 1886 година в Съединени американски щати, когато профсъюзите организират огромна национална стачка, в която вземат присъединяване над 300 000 служащи от цялата страна с искане за въвеждане на формален 8-часов работен ден. След тридневни митинги в Чикаго полицията и частните охранители разпръсват протестиращите, раняват към 200 души и убиват най-малко 4 души. На 4 май по време на последвалия митинг против полицейското принуждение измежду полицията е хвърлена бомба, при която умира служител на реда и 6 други са ранени. Набързо са наказани и екзекутирани 7 анархисти, след това оправдани като почтени.
През 1889 година учредителният конгрес на Втория интернационал, извършен в Париж, приканва за интернационалните демонстрации в символ на взаимност към митингите в Чикаго. През 1904 година Международната конференция на социалистите в Амстердам приканва „ всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да показват пламенно на Първи май за формалното признание на 8-часовия работен ден, за международен мир “. Тъй като най-ефективният метод за демонстрации е стачката, конгресът взема решение, че е „ наложително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май, на всички места, където е допустимо без отрицателни последствия за служащите “.
На тази дата доста страни в света празнуват публичните и стопански достижения на работническото придвижване и търсенето на повече държавна отбрана за работещите по света; това е и ден на интернационалното работническо придвижване и на левите придвижвания.
Историята на празника се свързва с работническото придвижване през 19 век и работническите митинги за ценене на обикновените обществени права.
Началото се слага на 1 май 1886 година в Съединени американски щати, когато профсъюзите организират огромна национална стачка, в която вземат присъединяване над 300 000 служащи от цялата страна с искане за въвеждане на формален 8-часов работен ден. След тридневни митинги в Чикаго полицията и частните охранители разпръсват протестиращите, раняват към 200 души и убиват най-малко 4 души. На 4 май по време на последвалия митинг против полицейското принуждение измежду полицията е хвърлена бомба, при която умира служител на реда и 6 други са ранени. Набързо са наказани и екзекутирани 7 анархисти, след това оправдани като почтени.
През 1889 година учредителният конгрес на Втория интернационал, извършен в Париж, приканва за интернационалните демонстрации в символ на взаимност към митингите в Чикаго. През 1904 година Международната конференция на социалистите в Амстердам приканва „ всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да показват пламенно на Първи май за формалното признание на 8-часовия работен ден, за международен мир “. Тъй като най-ефективният метод за демонстрации е стачката, конгресът взема решение, че е „ наложително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май, на всички места, където е допустимо без отрицателни последствия за служащите “.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ