Денят на народните будители е официален български празник, който се

Денят на националните будители е формален български празник, който се празнува всяка година на 1 ноември. На него се уважава паметта на българските просветни дейци и революционери.

В освободената от османско господство България възрожденските блян последователно биват загърбени от проблемите на делника. Част от българската интелигенция съзира заплахата от разпад на националната ни ценностна система и обръща взор към най-светлите имена на българското духовно минало: Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, Св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги С. Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за национална свяст и българско съзнание.

За първи път празникът се празнува през 1909 година в Пловдив. През 1922 година Стоян Омарчевски, министър на просвещението, внася предлагането за отбелязване на 1 ноември като празник на националните будители.

От 1 ноември 1923 година с декрет на цар Борис III е разгласен за общонационален празник в памет на заслужилите българи.

От 1945 година Денят на будителите е анулиран и след дълго спиране, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, признат от 36 Народно заседание през 1992 година, се възобновява традицията на празника. Първи ноември публично е разгласен за Ден на националните будители и задочен ден за всички образователни заведения в страната.