Денят на храбростта и празник на Българската армия е официален

Денят на храбростта и празник на Българската армия е официален ...

Ден на храбростта и Българската армия.

Денят на храбростта и празник на Българската армия е официален празник в Република България – професионален празник на военнослужещите и празник на Военния орден „За храброст“, който по традиция се отбелязва всяка година на Гергьовден – 6 май.
Денят на храбростта започва да се чества от Българската армия още с нейното създаване. С указ № 1 от 1 януари 1880 г. княз Александър Батенберг учредява военния орден „За храброст“ по подобие на руския орден „Свети Георги“, с който се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. А с указ № 5 от 9 януари същата година се постановява честването на празника. Определена е датата 23 април – денят на свети Георги Победоносец, а от 1916 г., поради преминаване от Юлианския към Грегорианския календар, Българската православна църква взема решение празничният ден да се отбелязва на 6 май.
В самото начало празникът се отбелязва определено скромно. Церемонията включва панихида в гарнизоните, поздравления и обяд за кавалерите на ордена „За храброст“ и ограничени военни паради, предимно в София. Впоследствие цар Фердинанд допринася за по-голямата пищност и значение на честването.
По време на войните в периода 1912 – 1918 г. празникът се отбелязва в бойни условия. Чества се всяка година с отслужване на панихида за загиналите и молебен за живите. Прави се преглед на войсковите части от върховния главнокомандващ на Българската армия и велик магистър на ордена „За храброст“. В края тържеството приключва с кратък военен парад.
След 1990 г. Седмото Великото народно събрание определя за празник на войската датата 23 август – денят на решителните боеве при Шипка от 1877 г. Две години, 1991 и 1992, българските войски честват този паметен ден като свой празник. През 1993 г. с постановление на МС № 15 от 27 януари отново е възвърната датата 6 май като Ден на храбростта и празник на Българската армия. 
Съвременният празник започва в 9 часа пред паметника на Незнайния воин в София, където патриархът или друг представител на висшия клир на Българската православна църква отслужва панихида за загиналите военнослужещи, молебен за живите и празничен водосвет на бойните знамена и знамената-светини. Поднасят се венци и цветя в памет на падналите в бой войници. 
В последните години парадите се откриват от прелитащ над площада вертолет „Ми-17“ с развят на него българския национален флаг. Това е вертолет от военновъздушните сили, участващ в аварийно-спасителни операции и използващ се за помощ при наводнения, а също и за гасене на горски пожари.
Самото спускане на знамето на въже от корпуса на вертолета отнема около 20 секунди. То трябва да бъде добре опънато около две минути преди прелитането над трибуната. Хеликоптерът преминава над площада на височина 100 метра със скорост 80 км/ч. В зависимост от условията той може да бъде съпроводен от други хеликоптери и бойни самолети. 
Парадът по традиция се приема от най-високопоставения офицер в гарнизона или поделението, а в столицата от върховния главнокомандващ – Президента на републиката. 
До 2012 г. парадът в София е преминавал по посока от Президентството към храм-паметника „Свети Александър Невски“. Така са се придвижвали казионните манифестации по време на тоталитарния режим, за да могат с букети цветя в дясната си ръка маршируващите да поздравяват стоящите на мавзолея високопоставените партийни лица. От 2012 г. парадът обръща посоката и преминава от храм-паметника „Свети Александър Невски“ покрай Централния военен клуб към Президентството, за да може военнослужещите, съгласно традицията, да се равнят надясно към своите командващи и официалните лица, както са го правили първите български офицери и войници, козирувайки на монарха и неговите гости, застанали пред Царския дворец. 
Също така от 2012 г. отпада думата „господа“ от официалните обръщения на парада: „господа офицер“, „господа гвардейци“ и т.н., като главнокомандващият се обръща само с краткото: „офицери“, „гвардейци“, „сержанти“ и т.н. Това става във връзка с все по-широкото навлизане на жени в армията и участието им във военните паради, като признание за тяхната активна армейска дейност и смело поведение при изпълнение на военните задачи.
По време на парада, при изпълнението на Националния химн се произвеждат и артилерийски салюти. 
В празничния и почивен ден обикновено редица музеи приемат посетители безплатно. Ден на отворените врати обявяват като правило Националният исторически музей и Националният военно-исторически музей в София, Музеят на авиацията край Пловдив и други. Организират се и други публични мероприятия, свързани с честването на празника – фотогалерии на военна и военно-историческа тематика, специализирани изложби на исторически артефакти, раздаване на войнишка порция храна, приготвена от военно-полевата кухня в истински полеви условия и др. 
Официалното честване на празника завършва в 12 часа на обяд с тържествената смяна на почетния гвардейски караул пред Президентството.

Източник: actualno.com