Ден на храбростта и Българската армия
Денят на храбростта и празник на Българската войска е формален празник в Република България – професионален празник на военнослужещите и празник на Военния медал „ За смелост “, който по традиция се отбелязва всяка година на Гергьовден – 6 май.
Денят на храбростта стартира да се празнува от Българската войска още с нейното основаване. С декрет № 1 от 1 януари 1880 година княз Александър Батенберг учредява военния медал „ За смелост “ по сходство на съветския медал „ Свети Георги “, с който се удостояват направилите подвизи на бойното поле. А с декрет № 5 от 9 януари същата година се постановява честването на празника. Определена е датата 23 април – денят на свети Георги Победоносец, а от 1916 година, заради прекосяване от Юлианския към Грегорианския календар, Българската православна черква взема решение празничният ден да се отбелязва на 6 май.
В самото начало празникът се отбелязва несъмнено непретенциозно. Церемонията включва панихида в гарнизоните, поздравления и обяд за кавалерите на ордена „ За смелост “ и лимитирани военни паради, най-вече в София. Впоследствие цар Фердинанд способства за по-голямата помпозност и значение на честването.
По време на войните в интервала 1912 – 1918 година празникът се отбелязва в бойни условия. Чества се всяка година с отслужване на панихида за починалите и молебен за живите. Прави се обзор на войсковите елементи от висшия главнокомандващ на Българската войска и популярен магистър на ордена „ За смелост “. В края тържеството завършва с къс боен церемониал.
След 1990 година Седмото Великото национално заседание дефинира за празник на войската датата 23 август – денят на решителните боеве при Шипка от 1877 година Две години, 1991 и 1992, българските войски празнуват този незабравим ден като собствен празник. През 1993 година с разпореждане на Министерски съвет № 15 от 27 януари още веднъж е възвърната датата 6 май като Ден на храбростта и празник на Българската войска.
Съвременният празник стартира в 9 часа пред паметника на Незнайния боец в София, където патриархът или различен представител на висшия клир на Българската православна черква отслужва панихида за починалите военнослужещи, молебен за живите и празничен водосвет на бойните флагове и знамената-светини. Поднасят се венци и цветя в памет на падналите в пердах бойци.
В последните години парадите се откриват от прелитащ над площада вертолет „ Ми-17 “ с развят на него българския народен байрак. Това е вертолет от военновъздушните сили, участващ в аварийно-спасителни интервенции и употребяващ се за помощ при наводнения, а също и за гасене на горски пожари.
Самото втурване на знамето на въже от корпуса на вертолета лишава към 20 секунди. То би трябвало да бъде добре опънато към две минути преди прелитането над трибуната. Хеликоптерът минава над площада на височина 100 метра със скорост 80 км/ч. В взаимозависимост от изискванията той може да бъде съпроводен от други хеликоптери и бойни самолети.
Парадът по традиция се приема от най-високопоставения офицер в гарнизона или поделението, а в столицата от висшия главнокомандващ – Президента на републиката.
До 2012 година парадът в София е прекосявал по посока от Президентството към храм-паметника „ Свети Александър Невски “. Така са се придвижвали казионните митинги по време на тоталитарния режим, с цел да могат с букети цветя в дясната си ръка маршируващите да поздравяват стоящите на мавзолея високопоставените партийни лица. От 2012 година парадът обръща посоката и минава от храм-паметника „ Свети Александър Невски “ около Централния боен клуб към Президентството, с цел да може военнослужещите, според традицията, да се равнят надясно към своите командващи и формалните лица, както са го правили първите български офицери и бойци, козирувайки на монарха и неговите посетители, застанали пред Царския замък.
Също по този начин от 2012 година отпада думата „ господа “ от формалните обръщения на парада: „ господа офицер “, „ господа гвардейци “ и така нататък, като главнокомандващият се обръща единствено с късото: „ офицери “, „ гвардейци “, „ сержанти “ и така нататък Това става по отношение на все по-широкото нахлуване на дами в армията и присъединяване им във военните паради, като самопризнание за тяхната дейна армейска активност и самоуверено държание при осъществяване на военните задания.
По време на парада, при осъществяването на Националния химн се създават и артилерийски салюти.
В празничния и почивен ден нормално редица музеи одобряват гости гратис. Ден на отворените порти афишират като предписание Националният исторически музей и Националният военно-исторически музей в София, Музеят на авиацията край Пловдив и други. Организират се и други обществени мероприятия, свързани с честването на празника – фотогалерии на военна и военно-историческа тема, профилирани изложения на исторически артефакти, разпределяне на войнишка порция храна, приготвена от военно-полевата кухня в същински полеви условия и др.
Официалното честване на празника приключва в 12 часа на обяд с тържествената промяна на почетния гвардейски часовой пред Президентството.
Денят на храбростта стартира да се празнува от Българската войска още с нейното основаване. С декрет № 1 от 1 януари 1880 година княз Александър Батенберг учредява военния медал „ За смелост “ по сходство на съветския медал „ Свети Георги “, с който се удостояват направилите подвизи на бойното поле. А с декрет № 5 от 9 януари същата година се постановява честването на празника. Определена е датата 23 април – денят на свети Георги Победоносец, а от 1916 година, заради прекосяване от Юлианския към Грегорианския календар, Българската православна черква взема решение празничният ден да се отбелязва на 6 май.
В самото начало празникът се отбелязва несъмнено непретенциозно. Церемонията включва панихида в гарнизоните, поздравления и обяд за кавалерите на ордена „ За смелост “ и лимитирани военни паради, най-вече в София. Впоследствие цар Фердинанд способства за по-голямата помпозност и значение на честването.
По време на войните в интервала 1912 – 1918 година празникът се отбелязва в бойни условия. Чества се всяка година с отслужване на панихида за починалите и молебен за живите. Прави се обзор на войсковите елементи от висшия главнокомандващ на Българската войска и популярен магистър на ордена „ За смелост “. В края тържеството завършва с къс боен церемониал.
След 1990 година Седмото Великото национално заседание дефинира за празник на войската датата 23 август – денят на решителните боеве при Шипка от 1877 година Две години, 1991 и 1992, българските войски празнуват този незабравим ден като собствен празник. През 1993 година с разпореждане на Министерски съвет № 15 от 27 януари още веднъж е възвърната датата 6 май като Ден на храбростта и празник на Българската войска.
Съвременният празник стартира в 9 часа пред паметника на Незнайния боец в София, където патриархът или различен представител на висшия клир на Българската православна черква отслужва панихида за починалите военнослужещи, молебен за живите и празничен водосвет на бойните флагове и знамената-светини. Поднасят се венци и цветя в памет на падналите в пердах бойци.
В последните години парадите се откриват от прелитащ над площада вертолет „ Ми-17 “ с развят на него българския народен байрак. Това е вертолет от военновъздушните сили, участващ в аварийно-спасителни интервенции и употребяващ се за помощ при наводнения, а също и за гасене на горски пожари.
Самото втурване на знамето на въже от корпуса на вертолета лишава към 20 секунди. То би трябвало да бъде добре опънато към две минути преди прелитането над трибуната. Хеликоптерът минава над площада на височина 100 метра със скорост 80 км/ч. В взаимозависимост от изискванията той може да бъде съпроводен от други хеликоптери и бойни самолети.
Парадът по традиция се приема от най-високопоставения офицер в гарнизона или поделението, а в столицата от висшия главнокомандващ – Президента на републиката.
До 2012 година парадът в София е прекосявал по посока от Президентството към храм-паметника „ Свети Александър Невски “. Така са се придвижвали казионните митинги по време на тоталитарния режим, с цел да могат с букети цветя в дясната си ръка маршируващите да поздравяват стоящите на мавзолея високопоставените партийни лица. От 2012 година парадът обръща посоката и минава от храм-паметника „ Свети Александър Невски “ около Централния боен клуб към Президентството, с цел да може военнослужещите, според традицията, да се равнят надясно към своите командващи и формалните лица, както са го правили първите български офицери и бойци, козирувайки на монарха и неговите посетители, застанали пред Царския замък.
Също по този начин от 2012 година отпада думата „ господа “ от формалните обръщения на парада: „ господа офицер “, „ господа гвардейци “ и така нататък, като главнокомандващият се обръща единствено с късото: „ офицери “, „ гвардейци “, „ сержанти “ и така нататък Това става по отношение на все по-широкото нахлуване на дами в армията и присъединяване им във военните паради, като самопризнание за тяхната дейна армейска активност и самоуверено държание при осъществяване на военните задания.
По време на парада, при осъществяването на Националния химн се създават и артилерийски салюти.
В празничния и почивен ден нормално редица музеи одобряват гости гратис. Ден на отворените порти афишират като предписание Националният исторически музей и Националният военно-исторически музей в София, Музеят на авиацията край Пловдив и други. Организират се и други обществени мероприятия, свързани с честването на празника – фотогалерии на военна и военно-историческа тема, профилирани изложения на исторически артефакти, разпределяне на войнишка порция храна, приготвена от военно-полевата кухня в същински полеви условия и др.
Официалното честване на празника приключва в 12 часа на обяд с тържествената промяна на почетния гвардейски часовой пред Президентството.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ