Mитрополит Киприан: 24 май е алегория на родната ни душа, стаила и съхраняваща пламъка на словото
" Денят на българската култура и просвета и на славянската книжовност е празник на българския дух. 24 май е притча на родната ни душа, стаила и съхраняваща пламъка на словото, знак на поклонението на народа пред духовността и вярата. Ден блажен, роден от великото дело на основателите на славянската книжовност Св. св. Кирил и Методий, които с Божията берекет ни подаряват глаголицата ", се споделя в посланието на Негово Високопреосвещенство Старозагорския митрополит Киприан във връзка 24 май.
Публикуваме цялото слово на митрополит Киприан:
" Стореното от тях е над времето. Светият оракул цар Давид, напомняйки ни, че дните на индивида са като трева, като полски цвят, така цъфти той: понесе се над него вятърът, и няма го " /Пс. 103: 15-16/, прибавя " Във безконечна памет ще остане праведникът " /Пс. 111:6/. Така към този момент единадесет века народът ни носи в сърцето стореното от св. Солунски братя, изнамерили освен първата славянската писменост, само че и сложили началото на славянската книжнина и духовна просвета. Паметта на свети Кирил и свети Методий е скъпа за нас и всички славяни. С старание и доста труд, те превеждат на старобългарски книгите на Свещеното Писание, както и най-нужната богослужебна литература. Този превод в разнообразни редакции съществува над хиляда години.
Българската православна черква още от дните на свети цар Борис приютява в съкровищницата си святото дело, с цел да даде опция на чедата си да възрастват посредством него. Под нейния покров учениците на светите братя не престават духовното им дело. Особено плодородни са трудовете на св. Наум и св. Климент Охридски, въоръжили стотиците свои възпитаници със силата на словото, изпращайки ги да просвещават народа ни.
После топлината на родното документално слово се понася от Йоан Екзарх, св. Евтимий Търновски, св. Паисий Хилендарски и хиляди знайни и незнайни труженици и апостоли на народополезното дело. С пера и сърце, те оставят след себе си нравствен поток, понесъл българските думички с всичките им багри и светлина. Горнилото на робства и теготи не съумяват да затулят стремежа на този поток. Благодарение на сърцатите ни предшественици, на вярата и родолюбието им, той и в този момент е пълноводен и укрепителен.
Нека поради благородството им, само че и най-много поради самите себе си, да забележим в сърцата си живителната му мощ и да осъзнаем силата на родния си език, съхранил българската душа с трепетите и страданията й, с тихото й кръстоносене, с очакванията и любовта й, със избавителната й религия. Нека да забележим и извора му, отпушен с Божията премъдрост и чистите сърца на светите братя и с труда си да станем част от него. Честит и плодороден Ден на българската култура и просвета и на славянската книжовност! Божието благословение да пребъдва върху вас преподаватели, студенти, възпитаници и дейци на културата. Бог да бди над целия ни боголюбив народ! На многая и благая лета! "
Публикуваме цялото слово на митрополит Киприан:
" Стореното от тях е над времето. Светият оракул цар Давид, напомняйки ни, че дните на индивида са като трева, като полски цвят, така цъфти той: понесе се над него вятърът, и няма го " /Пс. 103: 15-16/, прибавя " Във безконечна памет ще остане праведникът " /Пс. 111:6/. Така към този момент единадесет века народът ни носи в сърцето стореното от св. Солунски братя, изнамерили освен първата славянската писменост, само че и сложили началото на славянската книжнина и духовна просвета. Паметта на свети Кирил и свети Методий е скъпа за нас и всички славяни. С старание и доста труд, те превеждат на старобългарски книгите на Свещеното Писание, както и най-нужната богослужебна литература. Този превод в разнообразни редакции съществува над хиляда години.
Българската православна черква още от дните на свети цар Борис приютява в съкровищницата си святото дело, с цел да даде опция на чедата си да възрастват посредством него. Под нейния покров учениците на светите братя не престават духовното им дело. Особено плодородни са трудовете на св. Наум и св. Климент Охридски, въоръжили стотиците свои възпитаници със силата на словото, изпращайки ги да просвещават народа ни.
После топлината на родното документално слово се понася от Йоан Екзарх, св. Евтимий Търновски, св. Паисий Хилендарски и хиляди знайни и незнайни труженици и апостоли на народополезното дело. С пера и сърце, те оставят след себе си нравствен поток, понесъл българските думички с всичките им багри и светлина. Горнилото на робства и теготи не съумяват да затулят стремежа на този поток. Благодарение на сърцатите ни предшественици, на вярата и родолюбието им, той и в този момент е пълноводен и укрепителен.
Нека поради благородството им, само че и най-много поради самите себе си, да забележим в сърцата си живителната му мощ и да осъзнаем силата на родния си език, съхранил българската душа с трепетите и страданията й, с тихото й кръстоносене, с очакванията и любовта й, със избавителната й религия. Нека да забележим и извора му, отпушен с Божията премъдрост и чистите сърца на светите братя и с труда си да станем част от него. Честит и плодороден Ден на българската култура и просвета и на славянската книжовност! Божието благословение да пребъдва върху вас преподаватели, студенти, възпитаници и дейци на културата. Бог да бди над целия ни боголюбив народ! На многая и благая лета! "
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ