Честит 24 май
Денят на българската култура и просвета и на славянската книжовност е български формален празник, празнуван на 24 май. На този ден в България се празнува българската култура, просвета и основаването на глаголицата от Кирил и Методий, известни още и като Солунските братя. Преводите на Библията Кирил и Методий записват на глаголица.
„ Спасявайки делото на св.св. Кирил и Методий, България е заслужила признателността и уважението освен на славянските нации, само че и на света. И това ще бъде по този начин, до момента в който човечеството влага същинско наличие в думите прогрес, просвета и човещина... “ — проф. Роже Бернар
Въздигането на Кирил и Методий като равноапостоли и велики християнски учители става в България още с идването на техните възпитаници през 886 година, а сведения за отбелязване на празника им на 11 май има още през XII век. В епохата на османското господство българската страна изчезва от политическата карта на Европа, само че остава „ Държавата на духа “, по думите на акад. Дмитрий Лихачов. Свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 година, където се загатва за честване на 22 май 1813 година в Шумен (Датата 22 май в този летопис може да се одобри, че е по тъй наречените нов жанр – Григорианския календар, а по настоящия в българското общество в Османската империя църковен литургичен календар е било денят на св. св. Кирил и Методий).
Има сведения, че уредници на това честване през 1813 година са гагаузи от Шумен. В актуалната историография се счита, че за първи път в епохата на Възраждането на 11 май 1851 година в епархийското учебно заведение „ Св. св. Кирил и Методий “ в гр. Пловдив по самодейност на Найден Геров се провежда празник на Кирил и Методий – основатели на глаголицата. Денят 11 май не е инцидентно определен от Найден Геров – това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденските източници първите вести за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в „ Христоматия славянского язъка “ от 1852 година на Неофит Рилски.
Денят на честването на двамата братя става най-яркия израз на националната еднаквост, на българското поклонение пред образованието, науката и културата. През 1857 година празникът е почетен в българската черква „ Св. Стефан “ в Цариград, дружно със работа и за Св. Иван Рилски. На идната 1858 година този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена работа в църквата „ Света Богородица “, а по-късно учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът стартира постоянно да се отбелязва в Шумен и Лом, от 1860 година, в Скопие от 1862 година, във Варна от 1863 година. 11 май се открива като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът е проведен от учителя Сава Филаретов.
По време на битките за църковна самостоятелност от началото на 18 век делото на Кирил и Методий е тласък за опълчване на гръцката Вселенска патриаршия. След 1878 година празнуването на Кирил и Методий се развива в 2 направления. В свободна България той се лимитира до учебен празник. В Македония и Одринско, които са под юрисдикцията на Българската екзархия, той резервира функционалностите си и на проява срещу османското ръководство, както и срещу асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката агитация. Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след Първата международна война.
След въвеждането на Григорианския календар през 1916 година празникът се празнува на 24 май по формалния държавен календар, а по църковния литургичен календар този ден е на дата 11 май. През 1968 година Българската православна черква, към този момент със статут на патриаршия, вкарва като литургичен календар така наречен Новоюлиански календар, посредством който се отстранява грешката на остарелия Юлиански календар. Така денят на Кирил и Методий се уважава от църквата на 11 май по църковния календар.
Но заради към този момент откритата гражданска традиция светското, гражданското и държавно честване остава на (24 май). За формален празник на Народна република България 24 май е разгласен с решение на Деветото Народно заседание на 30 март 1990 година, а от 15 ноември 1990 година е формален празник на Република България (когато Народна република България е преименувана на Република България). Поотделно паметта на св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а на св. Методий – на 6 април (дните на тяхната смърт).
Всеруският Синод във връзка празнуването 1000-годишнината на Моравската задача на Кирил и Методий взема следното решение: „ За спомен на хилядолетието, откогато в началото бе осветлен нашият бащин език посредством Евангелието и Христовата религия, да се откри годишно, започвайки от тази 1863 година 11 май като църковен празник на преподобните Кирил и Методий! “ След това празникът се празнува във всички православни славяноезични страни. Празникът на Кирил и Методий се отбелязва през Възраждането и измежду имигрантите в Румъния и Русия, измежду българските студенти в чужбина, измежду българите, заточени в Диарбекир. През 1856 година Йоаким Груев предлага денят на Кирил и Методий да бъде отбелязван като празник на българските възпитаници.
„ Спасявайки делото на св.св. Кирил и Методий, България е заслужила признателността и уважението освен на славянските нации, само че и на света. И това ще бъде по този начин, до момента в който човечеството влага същинско наличие в думите прогрес, просвета и човещина... “ — проф. Роже Бернар
Въздигането на Кирил и Методий като равноапостоли и велики християнски учители става в България още с идването на техните възпитаници през 886 година, а сведения за отбелязване на празника им на 11 май има още през XII век. В епохата на османското господство българската страна изчезва от политическата карта на Европа, само че остава „ Държавата на духа “, по думите на акад. Дмитрий Лихачов. Свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 година, където се загатва за честване на 22 май 1813 година в Шумен (Датата 22 май в този летопис може да се одобри, че е по тъй наречените нов жанр – Григорианския календар, а по настоящия в българското общество в Османската империя църковен литургичен календар е било денят на св. св. Кирил и Методий).
Има сведения, че уредници на това честване през 1813 година са гагаузи от Шумен. В актуалната историография се счита, че за първи път в епохата на Възраждането на 11 май 1851 година в епархийското учебно заведение „ Св. св. Кирил и Методий “ в гр. Пловдив по самодейност на Найден Геров се провежда празник на Кирил и Методий – основатели на глаголицата. Денят 11 май не е инцидентно определен от Найден Геров – това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденските източници първите вести за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в „ Христоматия славянского язъка “ от 1852 година на Неофит Рилски.
Денят на честването на двамата братя става най-яркия израз на националната еднаквост, на българското поклонение пред образованието, науката и културата. През 1857 година празникът е почетен в българската черква „ Св. Стефан “ в Цариград, дружно със работа и за Св. Иван Рилски. На идната 1858 година този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена работа в църквата „ Света Богородица “, а по-късно учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът стартира постоянно да се отбелязва в Шумен и Лом, от 1860 година, в Скопие от 1862 година, във Варна от 1863 година. 11 май се открива като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът е проведен от учителя Сава Филаретов.
По време на битките за църковна самостоятелност от началото на 18 век делото на Кирил и Методий е тласък за опълчване на гръцката Вселенска патриаршия. След 1878 година празнуването на Кирил и Методий се развива в 2 направления. В свободна България той се лимитира до учебен празник. В Македония и Одринско, които са под юрисдикцията на Българската екзархия, той резервира функционалностите си и на проява срещу османското ръководство, както и срещу асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката агитация. Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след Първата международна война.
След въвеждането на Григорианския календар през 1916 година празникът се празнува на 24 май по формалния държавен календар, а по църковния литургичен календар този ден е на дата 11 май. През 1968 година Българската православна черква, към този момент със статут на патриаршия, вкарва като литургичен календар така наречен Новоюлиански календар, посредством който се отстранява грешката на остарелия Юлиански календар. Така денят на Кирил и Методий се уважава от църквата на 11 май по църковния календар.
Но заради към този момент откритата гражданска традиция светското, гражданското и държавно честване остава на (24 май). За формален празник на Народна република България 24 май е разгласен с решение на Деветото Народно заседание на 30 март 1990 година, а от 15 ноември 1990 година е формален празник на Република България (когато Народна република България е преименувана на Република България). Поотделно паметта на св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а на св. Методий – на 6 април (дните на тяхната смърт).
Всеруският Синод във връзка празнуването 1000-годишнината на Моравската задача на Кирил и Методий взема следното решение: „ За спомен на хилядолетието, откогато в началото бе осветлен нашият бащин език посредством Евангелието и Христовата религия, да се откри годишно, започвайки от тази 1863 година 11 май като църковен празник на преподобните Кирил и Методий! “ След това празникът се празнува във всички православни славяноезични страни. Празникът на Кирил и Методий се отбелязва през Възраждането и измежду имигрантите в Румъния и Русия, измежду българските студенти в чужбина, измежду българите, заточени в Диарбекир. През 1856 година Йоаким Груев предлага денят на Кирил и Методий да бъде отбелязван като празник на българските възпитаници.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ