Светлината в края на тунела
Денят е неделя, а часът към 16:30. Хубаво слънчево време, може да се дефинира като характерен пролетен ден, само че не и за тези, запътили се към стадион " Славия " в столичния квартал " Овча Купел ". За всички тях този ден е доста по-специален.
Сигурно в множеството от Вас незабавно изниква въпросът " Защо? " . Е, повода е много ексцентрична за европейските ширини , само че България от дълго време е потвърдила, че не е типичния представител на футболна Европа ... Това обаче е друга тематика. Денят е толкоз специфичен за почитателите на " белите ", тъй като за първи път ще гледат своя обичан тим на осветяване вкъщи! Странно, нали?
Еуфоричната атмосфера към стадиона се усеща още с наближаването му. Тепърва са отворили касите, само че към този момент има дълга опашка от хора , които чакат да купят своя билет за срещата с Етър от последния кръг от постоянния кръг в Първа лига. Мач, който няма да промени безусловно нищо във краткотрайното класиране! Входният ваучър е със алегорична цена - един лев. Сигурно си мислите, че множеството хора са там точно поради това. Кой не може да си разреши да отдели левче, с цел да отиде на футболен дуел в неделния, топъл ден... Може би сте прави, само че казусът надали е тъкмо подобен.
Източник:
За последно съм виждала толкоз цялостен стадион " Славия " по времето, когато ЦСКА играеше мачовете си от " В " група точно там...
В неделя, в 17:30 часа, в " Овча Купел " с изключение на почитателите на " белите " и " виолетовите ", имаше такива и на " алените " и Левски. Футболисти като Валери Божинов, легендата Емил Костадинов, някогашният футболист на столичани Ивайло Димитров... На трибуните бяха и Георги Петков, който не попадна в групата за тази среща, както и Венцислав Василев, а евентуално и още доста други. Деца, фамилии, възрастни хора... Усещането беше като за извънредно значим конфликт. Такъв, който ще реши финалист или победител. Но не беше. Или най-малко не на терена. " Белите " играчи не изиграха най-хубавия си мач и закономерно позволиха проваляне от великотърновци с 0:1. Не съумяха да зарадват публиката по трибуните даже и с гол, само че никой не си потегли отчаян .
Има възможност да се чудите по какъв начин, по дяволите, знам, че е било тъкмо по този начин. На излизане от стадиона дочух един дядо да споделя: " Радвам се, че доживях да виждам мач на Славия на осветяване. Не се знае дали още веднъж ще имам тази опция ". Наречете ме демодиран, футболен романтик, само че тези думи могат да разчувстван и най-коравия човек... Това, най-вероятно, е някой, който помни едни доста по-славни времена от историята на " белите " - слушането на мачовете само по радиото, черно-белия тв приемник и цялостния стадион ! Някой, който ми припомня за индивида, който ме накара да се влюбя във футбола.
Да, Славия може и да не е един от водещите тимове в България сега, само че " белите " се стараят да постановат млади български момчета, да залагат на състав без скъпите и прехвалени чужденци , да радват със себераздаването си феновете и, в случай че щете, да подаряват наивна вяра, че не всичко във футбола ни е толкоз изгубено ...
Именно поради това, този мач беше за всички нас - безпристрастните фенове. За всички Вас - " проходилите " на стадион " Славия ". И за всички тези, които не престават да градят бъдещето на " белия " клуб.
Сигурно в множеството от Вас незабавно изниква въпросът " Защо? " . Е, повода е много ексцентрична за европейските ширини , само че България от дълго време е потвърдила, че не е типичния представител на футболна Европа ... Това обаче е друга тематика. Денят е толкоз специфичен за почитателите на " белите ", тъй като за първи път ще гледат своя обичан тим на осветяване вкъщи! Странно, нали?
Еуфоричната атмосфера към стадиона се усеща още с наближаването му. Тепърва са отворили касите, само че към този момент има дълга опашка от хора , които чакат да купят своя билет за срещата с Етър от последния кръг от постоянния кръг в Първа лига. Мач, който няма да промени безусловно нищо във краткотрайното класиране! Входният ваучър е със алегорична цена - един лев. Сигурно си мислите, че множеството хора са там точно поради това. Кой не може да си разреши да отдели левче, с цел да отиде на футболен дуел в неделния, топъл ден... Може би сте прави, само че казусът надали е тъкмо подобен.
Източник:
За последно съм виждала толкоз цялостен стадион " Славия " по времето, когато ЦСКА играеше мачовете си от " В " група точно там...
В неделя, в 17:30 часа, в " Овча Купел " с изключение на почитателите на " белите " и " виолетовите ", имаше такива и на " алените " и Левски. Футболисти като Валери Божинов, легендата Емил Костадинов, някогашният футболист на столичани Ивайло Димитров... На трибуните бяха и Георги Петков, който не попадна в групата за тази среща, както и Венцислав Василев, а евентуално и още доста други. Деца, фамилии, възрастни хора... Усещането беше като за извънредно значим конфликт. Такъв, който ще реши финалист или победител. Но не беше. Или най-малко не на терена. " Белите " играчи не изиграха най-хубавия си мач и закономерно позволиха проваляне от великотърновци с 0:1. Не съумяха да зарадват публиката по трибуните даже и с гол, само че никой не си потегли отчаян .
Има възможност да се чудите по какъв начин, по дяволите, знам, че е било тъкмо по този начин. На излизане от стадиона дочух един дядо да споделя: " Радвам се, че доживях да виждам мач на Славия на осветяване. Не се знае дали още веднъж ще имам тази опция ". Наречете ме демодиран, футболен романтик, само че тези думи могат да разчувстван и най-коравия човек... Това, най-вероятно, е някой, който помни едни доста по-славни времена от историята на " белите " - слушането на мачовете само по радиото, черно-белия тв приемник и цялостния стадион ! Някой, който ми припомня за индивида, който ме накара да се влюбя във футбола.
Да, Славия може и да не е един от водещите тимове в България сега, само че " белите " се стараят да постановат млади български момчета, да залагат на състав без скъпите и прехвалени чужденци , да радват със себераздаването си феновете и, в случай че щете, да подаряват наивна вяра, че не всичко във футбола ни е толкоз изгубено ...
Именно поради това, този мач беше за всички нас - безпристрастните фенове. За всички Вас - " проходилите " на стадион " Славия ". И за всички тези, които не престават да градят бъдещето на " белия " клуб.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ