Денят беше мразовит и до последно се чудихме дали да

...
Денят беше мразовит и до последно се чудихме дали да
Коментари Харесай

Топли ръкавици за невидими ръце

Денят беше студен и до последно се чудихме дали да вървим на това събитие. Знаехме единствено, че ще бъде на открито и надали ще бъде малко. Нашата цел бе постановката „ Което остава “, която е взаимен план на Екологично съдружие „ За Земята “ и студио за документален спектакъл Vox Populi. Отправната точка беше Център за просвета и спор „ Червената къща “, а ние бяхме измръзнали още преди да потеглим.

Тръгнахме от там малко след 19 часа, като не знаехме какво тъкмо ще забележим. Любопитна група от към 10 души следваше млада дама с високоговорител и бомбе, която беше нашият справочник из софийските улици - домът на рециклаторите.

Малко след „ Червената къща “, навръх ъгъла, подминахме една съветска сладкарница. В този миг там влезе мъж със необичайно облекло и мрежеста торба с няколко празни бирени бутилки в нея:



- Бутилки приемате ли тука? - попита мъжът продавачката в магазина.

„ Е, ти вманиачен ли си в съветска сладкарница да връщаш бири “. Той продължи, а ние го гледахме с лека изненада без да знаем какво тъкмо се случва.

- А, имате ли от тези пирожки? Сега нямам пари, но на следващия ден?

Това беше артист. Ние бяхме на режисура. На улицата, на -10 градуса. Пред нас стартира да се разкрива една истина, която знаят единствено тези, които я претърпяват и виждат всеки ден.

Студът на открито бе най-хубавият фон за този театър с четирима артисти, влезнали в ролята на клошари а.к.а. рециклатори.

Първо беше момчето с бутилките, на идната директна спряхме пред една кофа. Този път жена събираше кашони. Продължихме и постановката ни срещна с момиче, което седи в кофа. Следваща спирка - вътрешен двор, а в него подземно складово помещение. От дупка посред плочките излезе мъж. Извади първо едно одеало с кашони, след това още кашони. Това беше неговият дом и го извади от дупка. Погледна ни и отпи от едно патронче ракия.





Трудно би било да пресъздам техните монолози, не би било същото. Голяма част от репликите на актьорите бяха напълно действителни и пристигнали от итервюта на студентите по „ Социология “ в СУ с рециклатори от улиците.

Въпросите след спекакъла по софийските улици бяха доста. Отговори потърсихме от екипа на „ За Земята “. Те ни описаха повече за плана и казуса и по какъв начин можем ние като хора да помогнем: 

Разкажете ни малко повече за това, което гледахме?

Документалният театър-променада „ Което остава “ е взаимен план на Екологично съдружие За Земята и студио за документален спектакъл Vox Populi. В пърформанса се обръщаме към един неизвестен, само че важен въпрос в нашето общество - ролята, идентичността и публичния принос на събирачите на боклуци “.



Документалният спектакъл е към момента едва прочут у нас. Той е доста приобщаващ и въздействащ, когато искаш да покажеш на хората душата на един проблем, по тази причина избрахме тъкмо този род. Предложихме на Vox Pоpuli да работим дружно, защото те имат дълготраен интерес в проявлението на лицето на маргинализираните в България общности посредством изкуство.

„ Което остава “ показва всекидневните истории на неофициалните събирачи на боклуци, които постоянно възприемаме като клошари или бездомници. Благодарение на екипа на Vox Populi и студенти по социология от Софийски университет имахме опция да се срещнем и да научим повече за личността на тези хора. През лятото на 2017 година организирахме редица изявленията със събирачите на боклуци. С фрагменти от интервютата бе основан пърформанса. Това е една от най-ценните особености на документалния спектакъл - той предава думите на протагонистите безусловно, няма нищо измислено или нагласено. Всичко е същинско, живо и по тази причина ангажира фена толкоз мощно.

Раздадохте събраните ръкавици от самодейността ви „ Топли ръкавици за невидими ръце “, на какъв брой хора успяхте да помогнете?
``
Успяхме да съберем над 100 чифта ръкавици и към 20 шапки и шалове, които разпределихме в пет пункта изкупуващи вторични първични материали. В някои от пунктовете персонално успяхме да се срещнем с рециклаторите. С този жест демонстрираме, че ценим труда им и им благодарим от името на всички, които се включиха в акцията. Надяваме се това да е дребен принос за техния комфорт при тежките условия на труд в студените зимни дни.

Идеята ви е по някакъв метод тези хора да станат публично част от системата за разделното събиране на боклука. Какви са стъпките, които би трябвало да се създадат в тази посока?

Във всеки огромен град на всеки континент има неофициален бранш, работещ редом с формалните системи за ръководство на отпадъците. Това са събирачи, сортировачи, прекупвачи, вехтошари, които по лична самодейност събират вторични първични материали от семейства, бизнеси, по улиците или от контейнери за смесени боклуци. Тези хора оказват помощ за разделянето на стойностните материали и предмети от боклука, като в същото време икономисват на обществото разноски за извозването и преправянето им. В София с това се занимават най-малко 4-5 хиляди души, които предават за преработване близо 240 тона материали дневно, възлизащи на сред 13%-18% от всички боклуци, формирани от жителите на София.

Уменията и опитът на неофициалните събирачи ще са потребни при едно изцяло разрастване на капацитета на формалната система за разделно събиране в столицата. Това включва и особено внимание към опазване на цената на материалите допустимо най-дълго. За задачата всяка етажна благосъстоятелност, къща, офис, магазин или институция би трябвало да има личен набор от кофи за разделно събиране на боклуци и да заплащат обективна такса боклук съгласно изхвърляното количество. В подобен сюжети за събиране и преправяне на разделения боклук ще са нужни повече служащи, една част от които биха могли да дойдат от неофициалния бранш.

Каква би трябвало да бъде реакцията на управляващите?

До момента управляващите сполучливо упражняват цялостна институционална „ слепота “ към неофициалния бранш, макар непренебрежимия му размер и роля в ръководството на отпадъците. Има редица ограничаващи и наказателни ограничения за непозволено придобиване на първични материали, както е обсъждан труда на рециклаторите, записани в закони и наредби. Те не могат да изтрият съществуването на хиляди неофициални събирачи, само че биха могли да лишават поминъка на най-уязвимите от тях и да свият количеството рециклирани боклуци, които се връщат в стопанската система. Подобни регулаторни начинания са неприложими, защото не отразяват съответно действителността, в която живеем.

Смислената реакция на институциите би трябвало да се концентрира върху потребление на опита и уменията на тези хора с предложение за включването им в формалната система за ръководство на боклуци. Като първа стъпка на управляващите виждаме инициирането на публичен спор с всички заинтригувани страни, в който са показани и рецикалторите. Чрез него могат да се изследват актуалните спорове и да се търсят решения с мисъл за хората, бизнеса и околната среда.

Какво може да създадем ние като общество?

Докато общините не стартират да ползват работещо разделно събиране, неофициалната система ще продължава да играе значима роля в прехода към кръгова стопанска система, в която материалите и предметите остават оптимално дълго или влизат неведнъж в стопанската система. Ако желаеме да няма неофициален бранш с неговите нелицеприятни гледки на разпилени боклуци и хора, ровещи в кофите, би трябвало ние самите да разделяме отпадъците си.

Едновременно с това общините и производителите на опаковани артикули и други всеобщо публикувани боклуци би трябвало да стартират прехода към кръгова стопанска система, като обезпечат комфортно и заслужено разделно събиране за всяко домакинство.

Какво следва оттук-нататък?

Очаква се от 2019 година пунктовете за вторични първични материали да се изнесат в промишлените зони на обитаемоте места, което ще затрудни достъпа. От 2020 година се чака и новата такса боклук. Ние ще продължим да изследваме неофициалния бранш и потоците на пари и боклуци, а с данните и анализите ще търсим отговори от институциите - министерствата на труда и обществената политика, околната среда и водите, финансите и други Целта е двойна: да се усъвършенства разделното събиране посредством разкриване на нови зелени работни места и да се смекчи удара от ограничението на опциите за предаване на рециклируеми материали против възнаграждение.



Източник: 1изречение/Мирослав Еленков, Николаос Цитиридис

Снимки: Studionota 
Източник: offnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР