Войникът от Паметника на съветската армия всъщност е репресиран от комунистите българин
Демонтажът на основната част от скулптурата на боеца от Паметника на руската войска даде мотив за откриване на същинската история на индивида, който е театралничил като първообраз на облика.
Оказва се, че той освен не е руснак или боец, само че и в никакъв случай не би могъл да се разпознава с " прослава " на руската окупация и последвалия тоталитарен режим.
Младото лице от фигурата се оказва на българин, репресиран от комунистическата власт след 9 септември 1944 година и заставен да се прехранва като модел на студенти от Художествената академия.
Художникът споделя в своя Facebook-профил за ориста му:
" Бай Васил като млад. И той хем е бил репресиран поради фамилията на родителите си, останал без работа, отвред прогонван, потегля да театралничи голо тяло в Академията, едвам се е прехранвал. Та оттова го извикали и го предиздвикали да стои с вдигната ръка, модел за паметника. Почти половин век по-късно, към този момент доста стар, той идваше да театралничи в Художествената гимназия, едната му ръка беше полупарализирана и си я наместваше с другата като сядаше ", написа той.
Ждребев го разказва като учтив човек, който е обичал децата.
" Никакъв съветски боец не би могъл да е бай Васил. Портрет на просветен, почтено репресиран млад българин от проклетата комунистическа власт ", споделя той.
Пейо Колев разгласява и облика му - към този момент възрастен. Той е имал опцията да го рисува като възпитаник в художествената гимназия.
" Някакъв издръжливост се усещаше у него, като античен, страдален сфинкс. Каква подигравка е, че е бил заставен да се устоя като модел, тъй като националната власт не му е давала да се развие и да работи, заради " неблагонадеждния " му генезис. Въпреки това обликът му е стоял съвсем 70 години на такава височина, гледайки света от горната страна с усмивката, която му е била отнета. Липсата на искра в очите му, които бяха сини, наподобява не беше се трансформирала през целия му сложен живот ", споделя Колев.
Още през август 2023 година " 24 часа " разгласява сходни мемоари от, който също е познавал бай Васил.
Той споделя, че мъжът е бил наследник на юрист на цар Борис III и по тази причина е станал жертва на политически гонения след преврата на 9 септември 1944.
" Интелигентен - приключил беше философия, само че и гонен крепко от комунистите, които не му давали да работи по специалността, той цялостен живот е бил преподавател по плуване, а по-късно модел ", споделя Ачков.
Дори когато индивидът е бил тежко болен, той е продължавал да идва при студентите-художници.
Според скулптора - същият бай Васил е театралничил и като " лице " на различен прочут руски боен монумент, Альоша в Пловдив, макар че за него се твърдеше, че е юридически по облика на същински боец от Съюз на съветските социалистически републики.
" Разказваше ни и една безумна преживелица за един студент, който правел някаква “Пиета ” - обречен на смърт партизанин в ръцете на майка си, тъй като такава му била дипломната работа. И влиза проф. Иван Фунев, който бил с доста тежък темперамент, и се скарва грубо на студента: “Как може да гледа по този начин тъжно?! ” “Ами той, споделя, умира - по какъв начин да гледа? Не, дал отговор му известният ваятел, комунистът не умира по този начин! Комунистът, споделя, ще се озърта до последно за враговете " - тук бай Васо доста хубаво го имитираше, с присвити, злобни очи - “И ще го обърнеш композиционно, да гледа обратно, нищо че умира, той би трябвало да гледа да не го изненада врагът в тил ", спомня си Константин Ачков.
Проф. Иван Фунев (1900 –1983) е ръководителят на колектива, който основава и многофигурните скулптурни композиции към Паметника на руската войска с тематика " възторжено посрещане на Съветската войска в България`. Мара Георгиева и Васка Емануилова са работили по трите огромни фигури на пиедестала. Барелефите към постамента са на проф. Любомир Далчев и колективи, ръководени от Васил Зидаров и Петър Дойчинов.
·
Оказва се, че той освен не е руснак или боец, само че и в никакъв случай не би могъл да се разпознава с " прослава " на руската окупация и последвалия тоталитарен режим.
Младото лице от фигурата се оказва на българин, репресиран от комунистическата власт след 9 септември 1944 година и заставен да се прехранва като модел на студенти от Художествената академия.
Художникът споделя в своя Facebook-профил за ориста му:
" Бай Васил като млад. И той хем е бил репресиран поради фамилията на родителите си, останал без работа, отвред прогонван, потегля да театралничи голо тяло в Академията, едвам се е прехранвал. Та оттова го извикали и го предиздвикали да стои с вдигната ръка, модел за паметника. Почти половин век по-късно, към този момент доста стар, той идваше да театралничи в Художествената гимназия, едната му ръка беше полупарализирана и си я наместваше с другата като сядаше ", написа той.
Ждребев го разказва като учтив човек, който е обичал децата.
" Никакъв съветски боец не би могъл да е бай Васил. Портрет на просветен, почтено репресиран млад българин от проклетата комунистическа власт ", споделя той.
Пейо Колев разгласява и облика му - към този момент възрастен. Той е имал опцията да го рисува като възпитаник в художествената гимназия.
" Някакъв издръжливост се усещаше у него, като античен, страдален сфинкс. Каква подигравка е, че е бил заставен да се устоя като модел, тъй като националната власт не му е давала да се развие и да работи, заради " неблагонадеждния " му генезис. Въпреки това обликът му е стоял съвсем 70 години на такава височина, гледайки света от горната страна с усмивката, която му е била отнета. Липсата на искра в очите му, които бяха сини, наподобява не беше се трансформирала през целия му сложен живот ", споделя Колев.
Още през август 2023 година " 24 часа " разгласява сходни мемоари от, който също е познавал бай Васил.
Той споделя, че мъжът е бил наследник на юрист на цар Борис III и по тази причина е станал жертва на политически гонения след преврата на 9 септември 1944.
" Интелигентен - приключил беше философия, само че и гонен крепко от комунистите, които не му давали да работи по специалността, той цялостен живот е бил преподавател по плуване, а по-късно модел ", споделя Ачков.
Дори когато индивидът е бил тежко болен, той е продължавал да идва при студентите-художници.
Според скулптора - същият бай Васил е театралничил и като " лице " на различен прочут руски боен монумент, Альоша в Пловдив, макар че за него се твърдеше, че е юридически по облика на същински боец от Съюз на съветските социалистически републики.
" Разказваше ни и една безумна преживелица за един студент, който правел някаква “Пиета ” - обречен на смърт партизанин в ръцете на майка си, тъй като такава му била дипломната работа. И влиза проф. Иван Фунев, който бил с доста тежък темперамент, и се скарва грубо на студента: “Как може да гледа по този начин тъжно?! ” “Ами той, споделя, умира - по какъв начин да гледа? Не, дал отговор му известният ваятел, комунистът не умира по този начин! Комунистът, споделя, ще се озърта до последно за враговете " - тук бай Васо доста хубаво го имитираше, с присвити, злобни очи - “И ще го обърнеш композиционно, да гледа обратно, нищо че умира, той би трябвало да гледа да не го изненада врагът в тил ", спомня си Константин Ачков.
Проф. Иван Фунев (1900 –1983) е ръководителят на колектива, който основава и многофигурните скулптурни композиции към Паметника на руската войска с тематика " възторжено посрещане на Съветската войска в България`. Мара Георгиева и Васка Емануилова са работили по трите огромни фигури на пиедестала. Барелефите към постамента са на проф. Любомир Далчев и колективи, ръководени от Васил Зидаров и Петър Дойчинов.
·
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ