Вечните малки коалиции
Демокрацията е доста радостно нещо. Вижте какво става: идват избори, явяват се всевъзможни партии и обединения, някои печелят повече, други - по-малко. Който завоюва най-вече - ръководи. Справедливо, а? Обаче в случай че не успее да завоюва безусловно болшинство, би трябвало да го реализира, договаряйки се с някого, в множеството случаи все едно с кого - душата на гласоподавателя е мазолеста, няма да обърне внимание (например, сега най-тъмносините са в извънпарламентарна коалиция със зелените и на никого не му пука). Така се ражда така наречената " патерица " - дребна партия, която обезпечава болшинство на огромната против съответното заплащане. При демокрациите се появяват партии - професионални патерици, които ги основават, единствено с цел да бъдат такива. А пък в развитите демокрации огромните партии дори сами авансово си отглеждат бъдещите патерици, с цел да няма изненади.
Когато обаче дали заради дебелоглав, дали заради лакомия и нарцисизъм, или просто заради несръчност, дребните партии не съумеят да съберат силици дори и за патерици, тогава се наговарят от немай-къде, сплотяват се и оферират на огромните новата си стока: патерица-коалиция. Така беше едно време с Реформаторския блок, който се разпадна, без да си е довършил мандата; по този начин вървят през днешния ден нещата и с Обединените патриоти. Вярно, към момента не знаем дали ще се разпаднат като реформаторите.
Всъщност ще се разпаднат ли?
Те на процедура са се разпаднали и сега наподобяват на оная баба, дето старецът ѝ починал, обаче тя към момента го туряла понякога на прозорците, че да го мислят за жив и тя да му взима пенсията. Нищо не споделям за партиите поотделно, евентуално всяка от тях има бъдеще, само че като цяло ги крепи само сладостта от наличието във властта. Балансът в дребната им коалиция-патерица от дълго време е нарушен. Тръгнаха трима богатири: вицепремиер, боен министър и ръководител на парламентарна група. После се скараха, започнаха да желаят един другиму оставките и в последна сметка от тях на поста си остана единствено един (вероятно ще би трябвало да го назоваваме Иля Муромец) - военният министър. От останалите двама - Добриня Никитич към този момент не е вицепремиер, а и Альоша Попович изхвърча като ръководител на ПГ предходната седмица. Какво още ги държи дружно? Ааа, сещам се - грижата за народа и дългът към отечеството!
Най-драматично е ситуацията на " Атака ". Нейният натюрел е по-особен. Тя не може да бъде систематична партия от " статуквото ". Силна е тогава, когато е в съпротива, когато Волен Сидеров грее като национален трибун и с бойки викове удовлетворява гнева и омразата на постоянно фрустрираните, постоянно прецаканите от системата, постоянно недооценените и ограбените. Затова партия като " Атака " е ненадеждна патерица, тъй като ще се прекърши по средата на пътя и оня, който се подпира на нея, ще падне и ще си счупи главата. Но такава партия няма различен избор, тъй като в случай че не излезе в точния момент в съпротива, в случай че не се разкрещи против " системата " и " статуквото ", в случай че не размаха юмруци, идващия път и за патерица няма да става. Подобна сметка си направиха и ДСБ, до момента в който бяха на власт в състава на патерицата " Реформаторски блок ", направиха образован и самоуверен ход да се пернат и даже да се извърнат, като мотив им даде правосъдната промяна, само че не им стигна кураж да докарат нещата до дъно и в този момент за следващ път са тръгнали на поход към Народното събрание, този път под водачеството на някогашния министър на Борисов, който не съумя да реализира същата тази промяна.
Ако " Атака " не напусне Малката коалиция и ръководството, в случай че не излезе на площадите, с цел да прави това, което умее най-добре, то значи сме станали очевидци на колосален конфликт сред инстинкти. Помня по какъв начин в учебно заведение ни разказваха за някакъв опит, чиято цел била да откри кои инстинкти са най-силни. Взели един разгонен елен и го държали гладен две или три седмици. След това го извели в оградено място, където имало купа сено и кошута. Еленът, без да се замисля, се хвърлил на кошутата, пренебрегвайки напълно храната. Така се потвърдило, че инстинктът за продължение на рода е по-силен от инстинкта за самосъхранение; че потомството е по-важно от индивида (аз бих споделил: блудството е по-силно от чревоугодието, само че кой ме пита мен!). Както и да е, това с елена са цялостни нелепости, опитът несъмнено е бил извършен в някой руски колхоз, само че не можем да не се сетим за него, когато става дума за инстинктите на българските политически партии.
Мисля, че Малката коалиция не е в заплаха: по-добре врабче в ръката, в сравнение с орел в небето; по-добре във властта през днешния ден, в сравнение с поредна патерица на следващия ден, когато " я камилата, я камиларя " - ами в случай че на следващия ден се появи някоя по-модерна патерица, а? К " о шъ праим тогаз? Не че бъдещи патерици не се инженерстват вече; виждал съм ги, слушал съм ги, но добре, че не съм клеветник...
Очевидно системата е порочна. Очевидно практиката с патериците е грозна, безпринципна и уронва нравите. Как да се спасим от тази краста на управническите обединения? Има една концепция, която е много остаряла: служебно болшинство. На партията, спечелила най-вече гласове, се дават 50+1 депутати, а останалите се разпределят сред другите партии съгласно представянето им. Така спечелилата партия (независимо с колко) сформира държавно управление и му обезпечава парламентарна поддръжка, т.е. ръководи сама по силата на това, че в последна сметка е спечелила изборите. Така няма да ѝ се постанова да води унизителни договаряния, да се подмазва на на практика изгубилите партии и да влиза в безпринципни обединения. Също по този начин обаче ще носи и цялата отговорност за ръководството и няма да може да се оправдава с никого. Наред с виновното ръководство ще се образува и мощна съпротива, в която към този момент всеки ще може да си се съюзява с всекиго на кардинална или безпринципна основа. Няма да има депутати-номади, а парламентарното болшинство ще се разпада единствено при спор вътре в ръководещата партия. Тогава всеки упорит политик ще избра да прави кариера в някоя от огромните партии, да я завладява от вътрешната страна, вместо да основава своя смехотворна партия-джудже или както е съвременно да се споделя: собствен политически план. Ама, ще кажете, тогава ще са безсмислени вотовете на съмнение и предварителните избори! Че кое им е хубавото на предварителните избори? Служебните държавни управления ли? Това, че страната не действа с месеци? Затова има мандати, които без друго са задоволително къси - да си ги изкарват задачите.
Не бойте се за Обединените патриоти - еленът ще отиде при кошутата, а не при сеното, тъй като някои неща са по-силни от други. Патерицата ще дотропка до идващите постоянни избори, пък там: каквото сабя покаже и достойнството, майко, юнашка! Абе, за какво юнакът постоянно занимава тъкмо майка си със своите юначен проблеми? Все едно. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Когато обаче дали заради дебелоглав, дали заради лакомия и нарцисизъм, или просто заради несръчност, дребните партии не съумеят да съберат силици дори и за патерици, тогава се наговарят от немай-къде, сплотяват се и оферират на огромните новата си стока: патерица-коалиция. Така беше едно време с Реформаторския блок, който се разпадна, без да си е довършил мандата; по този начин вървят през днешния ден нещата и с Обединените патриоти. Вярно, към момента не знаем дали ще се разпаднат като реформаторите.
Всъщност ще се разпаднат ли?
Те на процедура са се разпаднали и сега наподобяват на оная баба, дето старецът ѝ починал, обаче тя към момента го туряла понякога на прозорците, че да го мислят за жив и тя да му взима пенсията. Нищо не споделям за партиите поотделно, евентуално всяка от тях има бъдеще, само че като цяло ги крепи само сладостта от наличието във властта. Балансът в дребната им коалиция-патерица от дълго време е нарушен. Тръгнаха трима богатири: вицепремиер, боен министър и ръководител на парламентарна група. После се скараха, започнаха да желаят един другиму оставките и в последна сметка от тях на поста си остана единствено един (вероятно ще би трябвало да го назоваваме Иля Муромец) - военният министър. От останалите двама - Добриня Никитич към този момент не е вицепремиер, а и Альоша Попович изхвърча като ръководител на ПГ предходната седмица. Какво още ги държи дружно? Ааа, сещам се - грижата за народа и дългът към отечеството!
Най-драматично е ситуацията на " Атака ". Нейният натюрел е по-особен. Тя не може да бъде систематична партия от " статуквото ". Силна е тогава, когато е в съпротива, когато Волен Сидеров грее като национален трибун и с бойки викове удовлетворява гнева и омразата на постоянно фрустрираните, постоянно прецаканите от системата, постоянно недооценените и ограбените. Затова партия като " Атака " е ненадеждна патерица, тъй като ще се прекърши по средата на пътя и оня, който се подпира на нея, ще падне и ще си счупи главата. Но такава партия няма различен избор, тъй като в случай че не излезе в точния момент в съпротива, в случай че не се разкрещи против " системата " и " статуквото ", в случай че не размаха юмруци, идващия път и за патерица няма да става. Подобна сметка си направиха и ДСБ, до момента в който бяха на власт в състава на патерицата " Реформаторски блок ", направиха образован и самоуверен ход да се пернат и даже да се извърнат, като мотив им даде правосъдната промяна, само че не им стигна кураж да докарат нещата до дъно и в този момент за следващ път са тръгнали на поход към Народното събрание, този път под водачеството на някогашния министър на Борисов, който не съумя да реализира същата тази промяна.
Ако " Атака " не напусне Малката коалиция и ръководството, в случай че не излезе на площадите, с цел да прави това, което умее най-добре, то значи сме станали очевидци на колосален конфликт сред инстинкти. Помня по какъв начин в учебно заведение ни разказваха за някакъв опит, чиято цел била да откри кои инстинкти са най-силни. Взели един разгонен елен и го държали гладен две или три седмици. След това го извели в оградено място, където имало купа сено и кошута. Еленът, без да се замисля, се хвърлил на кошутата, пренебрегвайки напълно храната. Така се потвърдило, че инстинктът за продължение на рода е по-силен от инстинкта за самосъхранение; че потомството е по-важно от индивида (аз бих споделил: блудството е по-силно от чревоугодието, само че кой ме пита мен!). Както и да е, това с елена са цялостни нелепости, опитът несъмнено е бил извършен в някой руски колхоз, само че не можем да не се сетим за него, когато става дума за инстинктите на българските политически партии.
Мисля, че Малката коалиция не е в заплаха: по-добре врабче в ръката, в сравнение с орел в небето; по-добре във властта през днешния ден, в сравнение с поредна патерица на следващия ден, когато " я камилата, я камиларя " - ами в случай че на следващия ден се появи някоя по-модерна патерица, а? К " о шъ праим тогаз? Не че бъдещи патерици не се инженерстват вече; виждал съм ги, слушал съм ги, но добре, че не съм клеветник...
Очевидно системата е порочна. Очевидно практиката с патериците е грозна, безпринципна и уронва нравите. Как да се спасим от тази краста на управническите обединения? Има една концепция, която е много остаряла: служебно болшинство. На партията, спечелила най-вече гласове, се дават 50+1 депутати, а останалите се разпределят сред другите партии съгласно представянето им. Така спечелилата партия (независимо с колко) сформира държавно управление и му обезпечава парламентарна поддръжка, т.е. ръководи сама по силата на това, че в последна сметка е спечелила изборите. Така няма да ѝ се постанова да води унизителни договаряния, да се подмазва на на практика изгубилите партии и да влиза в безпринципни обединения. Също по този начин обаче ще носи и цялата отговорност за ръководството и няма да може да се оправдава с никого. Наред с виновното ръководство ще се образува и мощна съпротива, в която към този момент всеки ще може да си се съюзява с всекиго на кардинална или безпринципна основа. Няма да има депутати-номади, а парламентарното болшинство ще се разпада единствено при спор вътре в ръководещата партия. Тогава всеки упорит политик ще избра да прави кариера в някоя от огромните партии, да я завладява от вътрешната страна, вместо да основава своя смехотворна партия-джудже или както е съвременно да се споделя: собствен политически план. Ама, ще кажете, тогава ще са безсмислени вотовете на съмнение и предварителните избори! Че кое им е хубавото на предварителните избори? Служебните държавни управления ли? Това, че страната не действа с месеци? Затова има мандати, които без друго са задоволително къси - да си ги изкарват задачите.
Не бойте се за Обединените патриоти - еленът ще отиде при кошутата, а не при сеното, тъй като някои неща са по-силни от други. Патерицата ще дотропка до идващите постоянни избори, пък там: каквото сабя покаже и достойнството, майко, юнашка! Абе, за какво юнакът постоянно занимава тъкмо майка си със своите юначен проблеми? Все едно. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ