Демокрация
Демокрация. На тип хубава дума. Никой нищо неприятно не може да каже за нея. Дори в противен случай. Използват я като магия. Щом някой каже „ народна власт “ и всички заедно млъкват и се съгласяват. Ето, и аз съвсем съм податлив да свия ушите при типа на тази дума, само че все пак я мразя.
Ето за това:
Нека си представим една съответна обстановка обслужена от демокрацията.
В операционната зала в еди коя си болница тече интервенция. Пациентът е под наркоза и с разрязан стомах. Над него стоят двама хирурзи – оператор и помощник. До тях стои хирургичната сестра, а санитарката надзърта зад едно стъкло, тъй като и е забавно. Изведнъж се случва по този начин, че операторът би трябвало да вземе комплицирано решение.
И тук идва демокрацията.
Операторът оставя скалпела и споделя:
„ Скъпи сътрудници, време е да вземем решение. Този пациент или ще живее или ще почине, и това зависи от вашето решение. Затова, апелирам гласувайте по съвест и по убеждения какво да създадем (забележете, какво да създадем, а не какво да направя) “.
Операционната сестра вади небрежно приготвена урна от кутия за медикаменти и референдума, най-силното оръжие на демокрацията, започва.
В последна сметка двамата хирурзи дружно със личните си съмнения са срещу, само че санитарката е „ за “. Защо – единствено тя си знае. Все отново всеки има право на избор и не би трябвало да му се търси сметка за това. След малко съмнение и сестрата гласоподава „ за “. Може би тъй като си пие кафето дружно със санитарката, а може би и тъй като е някогашна държанка на хирурга?
За да има изборно болшинство стартират да се викат лекарите от болничното заведение да дадат своя глас. Обаче и тук се включва либерален механизъм. Сестрата и санитарката стачкуват, че лекарите са предубедени тъй като са лекари. Имат професионални натрупвания. Трябват непредубедени и почтени отзиви. На хора, които нямат никакви обременявания в региона на медицината.
И ги намират в двора на болничното заведение. Роми ядат колбас и чакат да се роди чааве. Носят си и ракия и барабан. След като от болничното заведение ги молят да гласоподават за техния проблем, ромите се съгласяват, само че в случай че ги почерпят каквото господ дал. Защото всяка работа си е работа и е демократично да има и заплащане. После проведено гласоподават по идентичен метод тъй като са общественост с идентични разбирания и ползи.
След гласуването ромите благодарят за кюфтетата и питат дали има някакви други проблеми, които могат да се решат с гласоподаване. За страдание няма.
В последна сметка, с 90 % надвива решението, тази артерия би трябвало да се среже. Операторът се подчинява на честния и либерален избор и пациента на часа умира. Ромите изяждат своите кюфтета и като виждат, че няма повече отиват пред института по физика, където тече либерален референдум дали законите на Нютон са годни. Чули са, че в случай че гласуваш „ срещу “ с изключение на кюфте ще има и по бира.
Ето за това:
Нека си представим една съответна обстановка обслужена от демокрацията.
В операционната зала в еди коя си болница тече интервенция. Пациентът е под наркоза и с разрязан стомах. Над него стоят двама хирурзи – оператор и помощник. До тях стои хирургичната сестра, а санитарката надзърта зад едно стъкло, тъй като и е забавно. Изведнъж се случва по този начин, че операторът би трябвало да вземе комплицирано решение.
И тук идва демокрацията.
Операторът оставя скалпела и споделя:
„ Скъпи сътрудници, време е да вземем решение. Този пациент или ще живее или ще почине, и това зависи от вашето решение. Затова, апелирам гласувайте по съвест и по убеждения какво да създадем (забележете, какво да създадем, а не какво да направя) “.
Операционната сестра вади небрежно приготвена урна от кутия за медикаменти и референдума, най-силното оръжие на демокрацията, започва.
В последна сметка двамата хирурзи дружно със личните си съмнения са срещу, само че санитарката е „ за “. Защо – единствено тя си знае. Все отново всеки има право на избор и не би трябвало да му се търси сметка за това. След малко съмнение и сестрата гласоподава „ за “. Може би тъй като си пие кафето дружно със санитарката, а може би и тъй като е някогашна държанка на хирурга?
За да има изборно болшинство стартират да се викат лекарите от болничното заведение да дадат своя глас. Обаче и тук се включва либерален механизъм. Сестрата и санитарката стачкуват, че лекарите са предубедени тъй като са лекари. Имат професионални натрупвания. Трябват непредубедени и почтени отзиви. На хора, които нямат никакви обременявания в региона на медицината.
И ги намират в двора на болничното заведение. Роми ядат колбас и чакат да се роди чааве. Носят си и ракия и барабан. След като от болничното заведение ги молят да гласоподават за техния проблем, ромите се съгласяват, само че в случай че ги почерпят каквото господ дал. Защото всяка работа си е работа и е демократично да има и заплащане. После проведено гласоподават по идентичен метод тъй като са общественост с идентични разбирания и ползи.
След гласуването ромите благодарят за кюфтетата и питат дали има някакви други проблеми, които могат да се решат с гласоподаване. За страдание няма.
В последна сметка, с 90 % надвива решението, тази артерия би трябвало да се среже. Операторът се подчинява на честния и либерален избор и пациента на часа умира. Ромите изяждат своите кюфтета и като виждат, че няма повече отиват пред института по физика, където тече либерален референдум дали законите на Нютон са годни. Чули са, че в случай че гласуваш „ срещу “ с изключение на кюфте ще има и по бира.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ