21 февруари 1613 г. Раждането на династията Романови
Демократични практики слагат началото на имперската съветска династия – Романови.
На 21 февруари 1613 година след продължителни разногласия и издигане на разнообразни кандидатури Земският събор афишира Михаил Фьодорович Романов за цар на Русия.
След отблъскването на полските войски от Москва през 1613 година в града е призован Земски събор. Новият цар Михаил Романов е на 16 години и живее в Ипатиевския манастир в Кострома.
В първите години от ръководството си той се намира под въздействието на майка си, защото татко му е в плен в Жечпосполита.
Основен проблем през Русия при започване на ръководството на Михаил са продължаващите войни с Швеция и Жечпосполита. На 17 февруари 1617 година той съумява да подписа с Швеция Столбовския контракт. Според него Русия си връща следения от шведите Новгород, само че би трябвало да изплати парични обезщетения и да се откаже от излаза си на Балтийско море и крепостта Шлиселбург.
През 1617 година полският престолонаследник Владислав, който през 1610 година е определен за съветски цар и към момента поддържа претенциите си, провежда огромен поход против Москва, в който се включват и доста украински казаци, водени от хетмана Конашевич-Сагайдачни. През есента на 1618 година той наближава Москва, само че не съумява да превземе града и на 1 декември е подписано Деулинското помирение. Според него Жечпосполита резервира Смоленск, Новгород Северски и Чернигов. Двете страни разменят и пленниците си, като в Москва се завръща митрополит Филарет. На идната година той е определен за патриарх и на практика ръководи страната до гибелта си през 1633 година
През 1632 година цар Михаил прави опит да си върне Смоленск и възобновява войната с Жечпосполита. След като съветската войска е разрушена, примирието е възобновено. През остатъка от ръководството си царят се стреми към поддържане на мира. Когато през 1637 година донските казаци завладяват османската цитадела Азов, той отхвърля да ги поддържа и през 1642 година те са принудени да изоставят града.
Цар Михаил страда от прогресивно заболяване на крайници, като в края на живота си към този момент не може да върви. През цялото си ръководство той оставя държавните каузи на своите съветници. Той се дами два пъти, първо през 1624 година за княгиня Мария Долгорукова, която умира 4 месеца по-късно, а по-късно за Евдокия Стрешньова.
От втората си брачна половинка Михаил Романов има 10 деца, от които две доживяват до зрелост - наследникът му Алексей и щерка му Ирина. Михаил организира продължителни договаряния, за да ожени щерка си за Валдемар, наследник на датския крал. Принцът даже идва в Москва, само че откакто отхвърля да одобри православието бракът пропада и той остава арестуван в Русия до гибелта на царя.
Царят умира на 13 юли 1645 година
На 21 февруари 1613 година след продължителни разногласия и издигане на разнообразни кандидатури Земският събор афишира Михаил Фьодорович Романов за цар на Русия.
След отблъскването на полските войски от Москва през 1613 година в града е призован Земски събор. Новият цар Михаил Романов е на 16 години и живее в Ипатиевския манастир в Кострома.
В първите години от ръководството си той се намира под въздействието на майка си, защото татко му е в плен в Жечпосполита.
Основен проблем през Русия при започване на ръководството на Михаил са продължаващите войни с Швеция и Жечпосполита. На 17 февруари 1617 година той съумява да подписа с Швеция Столбовския контракт. Според него Русия си връща следения от шведите Новгород, само че би трябвало да изплати парични обезщетения и да се откаже от излаза си на Балтийско море и крепостта Шлиселбург.
През 1617 година полският престолонаследник Владислав, който през 1610 година е определен за съветски цар и към момента поддържа претенциите си, провежда огромен поход против Москва, в който се включват и доста украински казаци, водени от хетмана Конашевич-Сагайдачни. През есента на 1618 година той наближава Москва, само че не съумява да превземе града и на 1 декември е подписано Деулинското помирение. Според него Жечпосполита резервира Смоленск, Новгород Северски и Чернигов. Двете страни разменят и пленниците си, като в Москва се завръща митрополит Филарет. На идната година той е определен за патриарх и на практика ръководи страната до гибелта си през 1633 година
През 1632 година цар Михаил прави опит да си върне Смоленск и възобновява войната с Жечпосполита. След като съветската войска е разрушена, примирието е възобновено. През остатъка от ръководството си царят се стреми към поддържане на мира. Когато през 1637 година донските казаци завладяват османската цитадела Азов, той отхвърля да ги поддържа и през 1642 година те са принудени да изоставят града.
Цар Михаил страда от прогресивно заболяване на крайници, като в края на живота си към този момент не може да върви. През цялото си ръководство той оставя държавните каузи на своите съветници. Той се дами два пъти, първо през 1624 година за княгиня Мария Долгорукова, която умира 4 месеца по-късно, а по-късно за Евдокия Стрешньова.
От втората си брачна половинка Михаил Романов има 10 деца, от които две доживяват до зрелост - наследникът му Алексей и щерка му Ирина. Михаил организира продължителни договаряния, за да ожени щерка си за Валдемар, наследник на датския крал. Принцът даже идва в Москва, само че откакто отхвърля да одобри православието бракът пропада и той остава арестуван в Русия до гибелта на царя.
Царят умира на 13 юли 1645 година
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ