“Демократична България внася прокуратурата сигнал за нерегламентирана държавна помощ при

“Демократична България " внася прокуратурата сигнал за нерегламентирана държавна помощ при отдаването на кейовата стена на пристанището в Топлоелектрическа централа “Варна " ЕАД, благосъстоятелност на почетния водач на Движение за права и свободи Ахмед Доган. Формацията желае държавното обвиняване да ревизира и за какво през 2019 година кейовата стена на пристанище “ТЕЦ Езерово " е отдадена на Топлоелектрическа централа Варна без наложителната по закон спортна процедура.

Наред с това внася и в Министерството на околната среда и водите (МОСВ) сигнал поради отварянето без екооценка на подводното хранилище “Налбанка ". В него се депонират земните маси (т.нар. дрегажни маси), извадени от Варненското езеро при удълбочаването му. Все още няма изясненост и за инспекцията на Агенцията за държавна финансова ревизия по сигнала на “Демократична България " за какво не е направена социална поръчка за удълбочаването на Варненското езеро, а дейностите за 350 млн. лв. са предоставени непосредствено.

“Става дума за 350 млн. лв. наши пари, които още веднъж виждаме по какъв начин със съдействието на българските институции отиват на ползу роду не, а на ползу Догану ", съобщи съпредседателят на групировката Христо Иванов пред публицисти във Варна.

“Сега сега сме в избирателен интервал, всички са се засилили да махат Бойко Борисов и ГЕРБ и няма никакво подозрение, че Бойко Борисов би трябвало най-малкото да слезе от политическата сцена и ГЕРБ да мине в съпротива. Но рискуваме Бойко Борисов да си отиде и да остане Доган или Пеевски. Големият въпрос е по какъв начин този модел, който виждаме тук – по какъв начин българските държавни институции са превърнати в обслужващ личен състав на Сараите, този модел да бъде отстранен. “Демократична България е единствената мощ, която има ясна стратегия за това по какъв начин този модел да бъде отстранен ", сподели още той.

Кейовата стена на пристанище “ТЕЦ Езерово " е отдадена на Топлоелектрическа централа Варна вместо с концесионен контракт или контракт за отдаване чартърен за до 10 години, само с рамково съглашение за партньорство сред теца и държавното дружество “Пристанищна инфраструктура ", подписано на 10 юли 2018 година, което не е обществено налично.

“Посоченото Рамково съглашение не би могло да бъде годно правно съображение за прилагане на кейовата стена, защото в настоящото законодателство е налице експлицитна правна уредба за основанията и реда за даване на трети лица използването на парцели – обществена държавна благосъстоятелност. Налице е обосновано подозрение, че с това Рамково съглашение се цели заобикаляне на настоящите законови разпореждания за даване използването на парцели – обществена държавна благосъстоятелност, както и на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ), който ясно не разрешава на Държавното дружество “Пристанищна инфраструктура " да прави пристанищна активност (аргумент от  член 115м, алинея 2 от ЗМПВВППРБ, както и да влиза в сдружения с пристанищни оператори (аргумент от член 115м, алинея 3 от ЗМПВВППРБ). ", се споделя в сигнала.

Сигналът до Министерство на околната среда и водите визира повторното отваряне на подводното хранилище “Налбанка ". То е било закрито през 2009 година поради привършен потенциал и поради близостта му до предпазената околност “Казашко ". След март 2020 година обаче активността му се възобновява, без да е осъществена оценка на въздействието върху околната среда.

За да се избегне Оценка на въздействието върху околната среда “Пристанищна инфраструктура " е разделила на две предложенията за удълбочаване на Варненското езеро и за откриването на депото. Те би трябвало да се преглеждат като една процедура и да се мине Оценка на въздействието върху околната среда, разяснява съпредседателят на “Демократична България " Христо Иванов.

Христо Иванов посочи, че депото на процедура е в рамките на града и екооценката е нужна, с цел да се преценяват рисковете за околната среда.

“Притеснение има и по тази причина, че размерът, за който е отворено депото е 3 млн. куб. метра, а по проект при удълбочаването ще бъдат извадени сред 7 и 8 млн. куб. метра и не е известно къде ще бъдат депонирани оставащите ", сподели Иванов.

Той уточни и че при следене на активността на дълбачките във Варненското езеро се вижда, че те обслужват главно Топлоелектрическа централа Варна.