Противоречат на основни принципи. ДБ и ПП обжалваха в Конституционния съд поправките в Изборния кодекс
“Демократична България ” и “Продължаваме смяната ” внесоха тъжба в Конституционния съд против поправките в Изборния кодекс, наложени от така наречен Хартиена коалиция. Конституционната тъжба е подписана от 70 депутати от двете обединения.
На 1 декември 2022 година Българска социалистическа партия, ГЕРБ и Движение за права и свободи одобриха промени в Изборния кодекс. С тях те още веднъж върнаха хартиената бюлетина и броенето на гласове на ръка. Машините за гласоподаване останаха част от процеса, само че единствено като устройства, които отпечатват бюлетини, защото тези гласове също ще бъдат ръчно преброявани
“Пряк резултат върху изборите през април няма да има, защото решенията на Конституционен съд работят за в бъдеще ”, сподели Надежда Йорданова от " Демократична България ". Тя чака грешките в сегашния Изборния кодекс са бъдат поправени още преди локалните избори от идващия парламент. Според конституционната процедура, от приемането на тъжба по допустимост до произнасянето на съда минават от половин до една година.
Какво се оспорва
„ На първо място оспорваме избора пред част от българските жители по какъв начин да гласоподават – с хартиена бюлетина или с въведената бюлетина, отпечатана от машина. Този избор е единствено за част от жителите. За друга – за тези, които гласоподават в секции с под триста гласоподаватели, нямат право на избор. Това е неравнопоставено отнасяне на българските жители. Основният претекст, както на вносителите, по този начин и на болшинството, което поддържа измененията в ИК, е да се даде опция за избор на българските жители. Стана ясно, че той не се отнася за всички. В дребните секции, където има повече усложнения и където следеният избор е по-сериозен, няма право на избор. Хората в неравностойно състояние също нямат право на избор “, сподели Никола Минчев, заместник-председател на Народното събрание и народен представител от „ Продължаваме промяната “.
Второто нещо, за което депутатите от двете партии сезират Конституционния съд е, че машинното гласоподаване на процедура се трансформира в едно печатане на бюлетини. " Защото машините, с които се гласоподава, би трябвало да дават отговор на някакви стандарти, само че болшинството в 48-ото Народно събрание тотално обезсмисли машинното гласоподаване, тъй като то към този момент не дава отговор на нормалните стандарти за такова ", сподели Минчев. В жалбата се нападна и процедурата на Народното събрание с която бяха направени измененията. Те бяха въведени най-много посредством оферти сред първо и второ четене, а Конституцията изисква законите да се одобряват на две четения. " Формално това е законопроект, който е признат на първо, а по-късно на второ четене, само че измененията, които бяха признати на първо четене бяха доста по-малки по обсег, в сравнение с в последна сметка се одобри. Тоталното прекрояване на ИК сред първо и второ четене направи по този начин, че това са на процедура промени, минали единствено веднъж в пленарната зала “, сподели още Минчев.
Според жалбата на Демократична България и Политическа партия последните промени в Изборния кодекс опонират на съществени правила и стандарти, залегнали в българската Конституция и в решения на Конституционния съд: правилото на правовата страна, правилото на равенството на жителите пред закона и правилата и стандартите за отбрана на изборното право.
Абсурдно гласоподаване по три метода
Бързината за приемане на промените в изборното законодателство докара до парадокса да се гласоподава по три метода – с хартиена бюлетина, с бюлетина от машинен избор и с машинно гласоподаване, т.е. въведени са три разнообразни понятия за бюлетини и две разнообразни форми на гласоподаване!
Въпреки че пробното отдалечено електронно гласоподаване беше подкрепено с народен референдум, то бе небрежно заличено сред първо и второ четене на поправките в Изборния кодекс. С което се погазват разпоредбите за приемане на законодателни начинания в условия на необятна гласност на инициирането и след публично разискване на предложенията, декларират жалбоподателите от Демократична България и Политическа партия.
“Работим дружно работим с сътрудниците от “Продължаваме смяната ” повече от година, а сегашната ни взаимна самодейност е стъпка към усилване на нашето партньорство. ” Така отговори депутатът от Демократична България и учител по конституционно право Атанас Славов запитан дали жалбата е стъпка към взаимно явяване на изборите.
Електронното гласоподаване
В края на април 2021 година за първи път в България беше въведено напълно машинно гласоподаване в секциите с над 300 гласоподаватели. То беше препоръчано от " ИТН " и беше подкрепено от Българска социалистическа партия, " Демократична България " и " Изправи се! Мутри, вън! ".
С машинното гласоподаване се отстрани високият % невалидни бюлетини, както и проблеми при броенето на гласовете от секционните изборни комисии. Така да вземем за пример на локалните избори през 2019 година, които се организираха единствено с хартиени бюлетини, невалидните гласове за общински съветници бяха 466 077 . Това е 15.1% от общо пуснатите тогава 3 089 045 бюлетини.
На 1 декември 2022 година Българска социалистическа партия, ГЕРБ и Движение за права и свободи одобриха промени в Изборния кодекс. С тях те още веднъж върнаха хартиената бюлетина и броенето на гласове на ръка. Машините за гласоподаване останаха част от процеса, само че единствено като устройства, които отпечатват бюлетини, защото тези гласове също ще бъдат ръчно преброявани
“Пряк резултат върху изборите през април няма да има, защото решенията на Конституционен съд работят за в бъдеще ”, сподели Надежда Йорданова от " Демократична България ". Тя чака грешките в сегашния Изборния кодекс са бъдат поправени още преди локалните избори от идващия парламент. Според конституционната процедура, от приемането на тъжба по допустимост до произнасянето на съда минават от половин до една година.
Какво се оспорва
„ На първо място оспорваме избора пред част от българските жители по какъв начин да гласоподават – с хартиена бюлетина или с въведената бюлетина, отпечатана от машина. Този избор е единствено за част от жителите. За друга – за тези, които гласоподават в секции с под триста гласоподаватели, нямат право на избор. Това е неравнопоставено отнасяне на българските жители. Основният претекст, както на вносителите, по този начин и на болшинството, което поддържа измененията в ИК, е да се даде опция за избор на българските жители. Стана ясно, че той не се отнася за всички. В дребните секции, където има повече усложнения и където следеният избор е по-сериозен, няма право на избор. Хората в неравностойно състояние също нямат право на избор “, сподели Никола Минчев, заместник-председател на Народното събрание и народен представител от „ Продължаваме промяната “.
Второто нещо, за което депутатите от двете партии сезират Конституционния съд е, че машинното гласоподаване на процедура се трансформира в едно печатане на бюлетини. " Защото машините, с които се гласоподава, би трябвало да дават отговор на някакви стандарти, само че болшинството в 48-ото Народно събрание тотално обезсмисли машинното гласоподаване, тъй като то към този момент не дава отговор на нормалните стандарти за такова ", сподели Минчев. В жалбата се нападна и процедурата на Народното събрание с която бяха направени измененията. Те бяха въведени най-много посредством оферти сред първо и второ четене, а Конституцията изисква законите да се одобряват на две четения. " Формално това е законопроект, който е признат на първо, а по-късно на второ четене, само че измененията, които бяха признати на първо четене бяха доста по-малки по обсег, в сравнение с в последна сметка се одобри. Тоталното прекрояване на ИК сред първо и второ четене направи по този начин, че това са на процедура промени, минали единствено веднъж в пленарната зала “, сподели още Минчев.
Според жалбата на Демократична България и Политическа партия последните промени в Изборния кодекс опонират на съществени правила и стандарти, залегнали в българската Конституция и в решения на Конституционния съд: правилото на правовата страна, правилото на равенството на жителите пред закона и правилата и стандартите за отбрана на изборното право.
Абсурдно гласоподаване по три метода
Бързината за приемане на промените в изборното законодателство докара до парадокса да се гласоподава по три метода – с хартиена бюлетина, с бюлетина от машинен избор и с машинно гласоподаване, т.е. въведени са три разнообразни понятия за бюлетини и две разнообразни форми на гласоподаване!
Въпреки че пробното отдалечено електронно гласоподаване беше подкрепено с народен референдум, то бе небрежно заличено сред първо и второ четене на поправките в Изборния кодекс. С което се погазват разпоредбите за приемане на законодателни начинания в условия на необятна гласност на инициирането и след публично разискване на предложенията, декларират жалбоподателите от Демократична България и Политическа партия.
“Работим дружно работим с сътрудниците от “Продължаваме смяната ” повече от година, а сегашната ни взаимна самодейност е стъпка към усилване на нашето партньорство. ” Така отговори депутатът от Демократична България и учител по конституционно право Атанас Славов запитан дали жалбата е стъпка към взаимно явяване на изборите.
Електронното гласоподаване
В края на април 2021 година за първи път в България беше въведено напълно машинно гласоподаване в секциите с над 300 гласоподаватели. То беше препоръчано от " ИТН " и беше подкрепено от Българска социалистическа партия, " Демократична България " и " Изправи се! Мутри, вън! ".
С машинното гласоподаване се отстрани високият % невалидни бюлетини, както и проблеми при броенето на гласовете от секционните изборни комисии. Така да вземем за пример на локалните избори през 2019 година, които се организираха единствено с хартиени бюлетини, невалидните гласове за общински съветници бяха 466 077 . Това е 15.1% от общо пуснатите тогава 3 089 045 бюлетини.