Настана глад за мъже в Пловдив - стопихме се с 1777 души
Демографската рецесия в Пловдивско се задълбочава, като единствено през последната година популацията в региона е намаляло с 1777 души. Тревожните данни бяха изнесени от Териториалното статистическо бюро към Национален статистически институт. Другият любопитен факт е, че замязваме на Беларус в несъответствието сред дамите и мъжете. В момента на 1000 представители на мощния пол се падат 1079 дами.
Продължава и процесът на миграция и обезлюдяване на дребните обитаеми места. В момента в Пловдив и останалите градове от региона живеят 505 310 души, или 75.4%, а в селата - 164 486 души (24.6%). Населените места са 212, от които 18 са градове и 194 - села. В 21 от тях /или 9.9%/ живеят от 1 до 50 души.
Продължава и наклонността на остаряване на популацията, който се показва в увеличение на каузи на хората на 65 и повече навършени години. Към 31.12.2017 година те са 138 313, или 20.7% от жителите на региона. Спрямо 2001 година нарастването е с 3.9 процентна. Процесът на остаряване е по-силно изразен измежду дамите в сравнение с измежду мъжете.
В същото време децата до 15 години са 14.5% (97 340) от общия брой на популацията.
Промените във възрастовата конструкция на популацията се показват в продължаващия развой на остаряване, което естествено води до повишаване на индикатора за междинната възраст на популацията. През 2000 година този индикатор е бил 39.9 години, а през 2016 година - 43.2 години.
През 2017 година междинната възраст на популацията общо за региона е 43.3 години. Процесът на остаряване се демонстрира както в селата, по този начин и в градовете, като в селата междинната възраст на популацията е по-висока спрямо тази в градовете.
През 2017 година се следи нарастване на броя на ражданията 6457 деца, против 6410 в миналата година. Ръстът обаче е регистриран главно в селата, до момента в който за градовете има минимално понижение. Раждаемостта в област Пловдив е малко по-висока от междинната за България.
От 1991-1992 година стартира да се образува наклонност на увеличение на абсолютния брой и относителния дял на извънбрачните раждания.
Техният условен дял от 24.2% през 1995 година нараства на 54.5% за 2016 година. През 2017 година броят на живородените извънбрачни деца е 3631, или 56.6%. Високата извънбрачна раждаемост може да се изясни със забележителното повишаване на броя на съжителствата измежду младежите, без те да са завършени в юридически брак./Марица.бг
Продължава и процесът на миграция и обезлюдяване на дребните обитаеми места. В момента в Пловдив и останалите градове от региона живеят 505 310 души, или 75.4%, а в селата - 164 486 души (24.6%). Населените места са 212, от които 18 са градове и 194 - села. В 21 от тях /или 9.9%/ живеят от 1 до 50 души.
Продължава и наклонността на остаряване на популацията, който се показва в увеличение на каузи на хората на 65 и повече навършени години. Към 31.12.2017 година те са 138 313, или 20.7% от жителите на региона. Спрямо 2001 година нарастването е с 3.9 процентна. Процесът на остаряване е по-силно изразен измежду дамите в сравнение с измежду мъжете.
В същото време децата до 15 години са 14.5% (97 340) от общия брой на популацията.
Промените във възрастовата конструкция на популацията се показват в продължаващия развой на остаряване, което естествено води до повишаване на индикатора за междинната възраст на популацията. През 2000 година този индикатор е бил 39.9 години, а през 2016 година - 43.2 години.
През 2017 година междинната възраст на популацията общо за региона е 43.3 години. Процесът на остаряване се демонстрира както в селата, по този начин и в градовете, като в селата междинната възраст на популацията е по-висока спрямо тази в градовете.
През 2017 година се следи нарастване на броя на ражданията 6457 деца, против 6410 в миналата година. Ръстът обаче е регистриран главно в селата, до момента в който за градовете има минимално понижение. Раждаемостта в област Пловдив е малко по-висока от междинната за България.
От 1991-1992 година стартира да се образува наклонност на увеличение на абсолютния брой и относителния дял на извънбрачните раждания.
Техният условен дял от 24.2% през 1995 година нараства на 54.5% за 2016 година. През 2017 година броят на живородените извънбрачни деца е 3631, или 56.6%. Високата извънбрачна раждаемост може да се изясни със забележителното повишаване на броя на съжителствата измежду младежите, без те да са завършени в юридически брак./Марица.бг
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ