Демографска криза обхваща почти всички развити държави и заплашва глобалната

Демографска рецесия обгръща съвсем всички развити страни и заплашва световната стопанска система. Доколко България е част от развития свят е дълга полемика, само че страната ни не остава по-назад във връзка с раждаемостта, а моделът семейство с едно дете навлиза от ден на ден в нашата реалност. Освен опасност за пенсиите ни, единственото дете слага на тестване изконни фамилни обичаи у нас, а точно децата да носят имената на своите баба или дядо. В някои фамилии си има родови имена и децата повтарят имената на своя дядо, а той на своя и по този начин... Но в изискванията на демографска рецесия едната рода е постоянно в губеща позиция. Направо си е прецакана.
Затова националната мъдрост избива в новаторски имена от типа на Маратонка (на баба Мара и баба Тонка), Радомира (на баба Рада и баба Любомира), или на комплицирани съставни от типа на Петър-Емил.
Но има случаи, когато девет месеца не стигат и родителите не могат да изберат името на своето бъдещо бебе. Мама упорства за Емили (на своята мама Емилия), а тате, подкрепян от мама Петя, не отстъпва от Петра. Времената се менят и таткото към този момент не може да тропне по масата, тъй че да се разхвърчат чаши, и да каже тежката си дума. Семейните препоръки пък изрично отхвърлят разновидности като Емитра, Пе(т)мили, както и Емили-Петра. И никой не отстъпва....
Какво се случва, когато мама чуе мечтаното " Хайде мамче, целуни си бебето "? В своята премъдрост законотворците не изключват сходен вид и имат решение, което да избегне опцията бебето до първи клас да остане незаписано в регистрите, а баба Петя да успокоява своя наследник с думите: " Тя както желае да си го кръсти, ние ще си му викаме Пепи ".
Според Закона за гражданската регистрация, когато в фамилията няма консенсус за името на отрочето, служителят в общината може да избере едно от имената, препоръчани му от родителите . Нещо повече - той може да измисли личен вид, като текстовете плануват в този случай чиновникът да се води само от своята преценка за уместно име в тази ситуация. Но е реалност, че по този начин гневът се насочва отвън фамилията и могат да бъдат избегнати вражди и ядосани баби, непроговарящи на децата си до смъртния си одър (градските митове описват за не един или два сходни случая). Така вместо Емили или Петра, новороденото може да се снабди с името Антоанета (на самия служител) или пък Мария (на личната майка на служителя в общината). А може даже и аристократичното Мария-Антоанета.
Дали този член е прилаган в последните години, е мъчно да се реши - от време на време всичко остава зад стените в родилния дом, където бащитите имат стеснен достъп и ролята им е да сноват сред вратата и аптеката, носейки ту помпа за кърма, ту мокри кърпички, или да измъкнат като магьосник няколко кюфтета от бездънните торби. С две думи нямат същите права, както в естествения живот. Понякога в припадък на трогване, виждайки бебето, майката взема решение, че то не е нито Емили, нито Петра, а една същинска София и всички си отдъхват и заедно се съгласяват, че това е едно прелестно име, което бебето ще носи с чест.