Делян Тодоров е фотожурналист с интерес към международните отношения, тероризма

...
Делян Тодоров е фотожурналист с интерес към международните отношения, тероризма
Коментари Харесай

Апокалипсисът пристига с лодка

Делян Тодоров е фотожурналист с интерес към интернационалните връзки, тероризма и проблемите на развиващия се свят. Основният акцент в работата му са процесите в Близкия изток, Северна и Субсахарска Африка. Автор е на голям брой материали, отразяващи събития в тези райони на света. Посетил е Сенегал в качеството си на публицист - .

Делян Тодоров е взел участие в първия епизод от поредицата на Българска национална телевизия " Българското пътешестване в Европа ", отдаден на миграцията и осъществен през 2018 година.

" Има един проблем – няма риба в Гана. Всичко друго е добре – хората, атмосферата, общността, само че всичко умира, защото в продължение на стотици, а може би хиляди години хората, които са живеели тук, са се изхранвали с лов на риба. Днес обаче рибата изчезва, а с рибата изчезват и хората ", споделя ганайският риболовец Джоузеф, който цялостен живот е разчитал на дребния си рибарски бизнес.

Спорно е дали работата му може да се назова бизнес, защото Джоузеф има една лодка, с помощта на която към този момент 25 години поставя храна на масата на 4-членното си семейство.

Рибарското населено място Елмина в Гана кипи от живот



На брега стоят голям брой риболовци, улични продавачи на храна и принадлежности, в близост е цялостно с плаващи нагоре-надолу лодки – цялостни или с риба, или с разочаровани мъже, към които морето през днешния ден не е било благосклонно. Те се прибират вкъщи без улов, който да продадат или сложат на масата. Гледката на унили и обезпокоени риболовци е все по-често събитие в Елмина. Причините са стоплянето на Световния океан и противозаконният улов. Според локалните, той се прави главно от задгранични кораби, които експлоатират богатия на риба регион на Гана, погазвайки законите и бъдещето на района.



В предишното Елмина е бил значим център за търговия с риба и плебеи

Именно от тези крайбрежия голям брой африканци са изпратени към Новия свят, с цел да бъдат плебеи в памуковите плантации и зараждащите се градове в Северна Америка – първо на Британската империя, а след това - и на младите Съединени американски щати. За наслада, през днешния ден сходно ужасяващо събитие като робството към този момент не съществува публично. Търговията с риба обаче продължава да бъде измежду най-важните браншове за региона. Но през днешния ден браншът е изправен пред тежки тествания, които слагат под риск самото битие на Елмина.



" Вторник не се върви на лов на риба. Морето би трябвало да " почива ". Не бива да го преуморяваме. Изпълнени сме с почитание към морето, тъй като живеем и оцеляваме с помощта на него. Вторник е " неразрешен " за лов на риба, тъй като в този ден нормално в Гана, а и в доста други африкански страни, се провеждат най-големите пазари, на които риболовците продават стоката си и купуват всичко, от което имат потребност.

" Денят за отмора е почитание към морето ", споделя локалният риболовец Нейтън.



В Гана риболовът е поминък, който се наследява

Знанията и уменията се предават безусловно от потомство на потомство в границите на фамилията. В Гана към момента е извънредно известно децата да оказват помощ на родителите си още от дребни. Идеята за детски труд отмира, само че това не значи, че децата нямат спомагателни отговорности. След като се приберат вкъщи след учебно заведение и напишат домашните си, те нормално се насочват към пристанището и отплават във вътрешността в морето с бащите си, с цел да се учат по какъв начин да ловят риба. Социалната и икономическата действителност го изискват тях.

Парите и храната не стигат и единици са фамилиите, които могат да си разрешат децата ми да се отдадат само на учението. Ще срещнете доста родители, които на драго сърце биха посветили времето на децата си само на образованието, само че тежките и несигурни условия на живот принуждават фамилиите да изискват спомагателни старания от децата си, които от дребни разпределят поравно времето си сред уроците и работата.



" Важно е децата да се научат на лов на риба. По този метод обичайните за региона познания и умения се предават на идващото потомство. Да, в случай че животът го разреши, децата могат да работят и друга работа, само че е хубаво да са научили и поминък, който да ги изхранва един ден. Надяваме се децата ни да не са риболовци, защото това е несигурна, рискова и тежка работа, само че знаем, че в случай че това е единствената им опция, то е добре да са усвоили поминък, който ще подсигури храна на масата на техните фамилии. Поне се надяваме да е по този начин. "



Дженифър е майка на три деца и все по-рядко ги вижда като бъдещи риболовци. Нито тя го желае, нито морето - което като че ли ги отхвърля, отказвайки им все по-често улов, без значение от големите старания, които поставят всеки ден.



Гана е страна, в която обичайните полови функции са към момента релативно непокътнати. Това трансформира риболова в поминък, в който вземат участие мъжете, а дамите се занимават с търговия, продажба, домакинска работа или се трудят на полето.



" Работата в морето е тежка и изисква доста физически старания. "

Момчетата в Гана се включат в работния развой последователно. В началото с по-леки задания, а с напредването на годините се трансформират в цялостни " сътрудници " на своите татковци, с които си разделят тежката работа по поддържането на лодката, плаването, риболова, преместването на рибата и нейното разтоварване.



Апокалипсисът идва с лодка

" Негалният лов на риба е съдбовен за всички нас. Корабите идват нормално нощем и ловят риба с големи лодки. Обикновените риболовци все по-често не откриват нищо в мрежите си, тъй като големи количества риба са към този момент извадени, с помощта на големите мрежи на противозаконните риболовци. " – Нейтън осъзнава, че в случай че не се ограничи незаконният лов на риба, то скоро рибата ще изчезне напълно, а с нея и градът, в който е прекарал целия си живот. Много от неговите другари считат, че към този момент е прекомерно късно и няма връщане обратно. Днес те са се разпръснали из цяла Гана в търсене на шанса си и на по-добър живот за себе си и децата си.



Когато приказваме за противозаконни риболовни кораби, не си представяйте дребни лодки, в които някой, който не може да си разреши да заплати лиценза, излиза в морето, с цел да постави риба на масата на фамилията. Тези кораби са големи. Те костват милиони и нелегално ограбват морето, което, с помощта на тежкия труд и уважението към него от страна на локалните хора, е изхранвало живеещите тук в продължение на епохи. Днес тези кораби с големите си противозаконни мрежи убиват фантазията за по-добър живот и благополучие в район, който към този момент е директно обиден от намаляващата популация на рибите.



Климатичните промени като мотор на процеса на изгубването на рибата

От десетилетия учените предизвестяват, че климатичните промени ще се трансфорат в сериозен отрицателен фактор във връзка с изхранването на популацията, изключително в по-бедните райони. Затоплянето на Световния океан е образец за сходно събитие, което оказва непосредствено въздействие върху живота на елементарните хора в региони, които са подвластни от количеството риба, което ще уловят. По данни на Организацията на Организация на обединените нации по издръжка и земеделие, рибата съставлява 17% от общия одобряван скотски протеин в международен мащаб и над 70% за хората, които живеят на острови или наоколо до брега. Тези данни демонстрират, че сериозен срив на морската популация би довел до значимо икономическо, обществено и политическо напрежение.



Ако тук в миналото е имало обилие, то през днешния ден не съществува

Океанските води на Западна Африка са едни от най-експлоатираните във връзка с риболова в света. Районът е прочут с високите равнища на противозаконен и недеклариран лов на риба. Плавателни съдове на непознати компании оформят огромни флотове, измествайки обичайните риболовни общности. Собствеността на сходни кораби е друга – европейска, китайска, арабска. Социално-икономическите и екологичните последствия за локалните популации са големи и голям брой учени предизвестяват за иден срив в западноафриканските рибни ресурси, в случай че не се вземат ограничения за ограничение на свръхулова.



В Гана задграничните незаконни риболовни кораби са се насочили към същите риби, които локалните риболовци ловят от генерации. Изключително рискова наклонност е, че те ловят освен възрастни човеци, само че и невръстни риби, което значи, че популациите не могат да се възстановят. В други елементи на Западна Африка корабите на Европейски Съюз постоянно навлизат в риболовен зони, с цел да ловят риба нелегално, което се отразява на поминъка на крайбрежните риболовни общности.



Заобикаляне на възбраните за улов във водите на Гана



Административни и законови малки врати разрешават на задгранични компании да заобикалят възбраните непознати плавателни съдове да ловят риба във водите на Гана. Създавайки смесени и дъщерни сдружения, доста задгранични компании не престават гладко да унищожават цели популации, без да се интересуват от стабилността на рибните резервира в Западна Африка. В този регион на света обаче стабилността на рибните ресурси е директно обвързана и с климатичните промени, политическата, обществената и икономическата непоклатимост. Гладът е мощен катализатор на политически яд.



" Не желаеме доста. Мечтаем само да запазим правото си да изхранваме децата си, посредством специалността, която е осигурявала поминъка на десетки генерации преди нас. Мечтаем да запазим живота и бъдещето си в Гана ", отбелязва с горест в очите Джоузеф.
Източник: bnt.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР