Делото за отказ за издаване на строително разрешение за реставрацията,

Делото за отвод за издаване на строително позволение за реставрацията, консервацията и акомодацията на баня „ Орта Мезар ” още веднъж влиза в зала, откакто Върховният административен съд анулира решение на Административния съд в Пловдив.
Прочетете още
През май 2023 година АС-Пловдив отхвърли жалбата на притежателите за отвод от страна на основния проектант на регион „ Централен ” за издаване на строително позволение.

Районната администрация тогава се базира на член 145, алинея 4 от Закона за устройство на територията, който гласи, че ако  в едногодишен период от одобряването на капиталовите планове,възложителят не  е направил искане за приемане на позволение за градеж,проектът губи правно деяние. Инвеститорът „ Бига ” ООД има утвърден план за „ Реставрация, консервация, реорганизация, акомодация и експониране на баня „ Орта Мезар ” от 9 септември 2019 година  Дружеството е поискало издаването на строително позволение при утвърждението на капиталовия план, само че районната администрация не се е произнесла. На процедура това значи безмълвен отвод, само че вложителят не го обжалвал. Така утвърденият капиталов план е изгубил правното си деяние на 9 септември 2020 година Затова администрацията на регион „ Централен ” е отхвърлила и второ заявление на вложителя от 15 декември 2022 година

С решението си от 6 декември Върховният административен съд връща делото за ново разглеждане от същия съд, само че различен състав. Решението е дефинитивно, а причините на Върховен административен съд са, че има неизяснена фактическа конюнктура, не са разисквани документите по административната кореспонденция, както и липсват претекстове по член 172а, алинея 1 от Административно-процесуалния кодекс, т.е. в решението не са посочени –  „ съда, имената на съдията/съдиите, на секретаря и на прокурора, когато той е взел присъединяване в делото ”.

Ако въпреки всичко делото приключи в интерес на администрацията на регион „ Централен ”, то вложителят още веднъж ще би трябвало да извърви процедурата за координиране с Националния институт за недвижимо културно завещание.

БАНЯТА:

Старата социална баня „ Орта мезар ” е строена през XVI-XVII в. Намира се в тогавашния еврейски квартал „ Орта мезар ”. Макар че е известна като „ Орта мезар ”, в турско време се е казвала „ Ени хамам ” (новата баня). Разположена е на тогавашния основен търговски път от Одрин за Перущица, където са се намирали турските махали.

Банята е единична с едноосов проект. Ходовата линия е с преходни пространства. От основния впод се минава от едно в друго пространство – през съблекалня, през хладно помещение (соуклук), през горещо помещение (съджаклък) и се доближава до пет къпални (халвети). Достъпът и обслужването на пещта и котлите за топла вода е извън. Няма функционална връзка сред банята и помещението с котлите.

След затварянето на хамама постройката недвижима културна полезност бе употребена като магазин. Претърпя и пожари и нападения на бездомници,

Сградата  монумент на културата бе благосъстоятелност на предприемача Радослав Бозуков, които си отиде без време преди две години.  След кончината му брачната половинка му Велислава Бозукова и компания „ Бига ” ООД се  заеха да осъществят фантазията на Радо Бозуков Орта мезар да бъде възобновена.

Проектът планува тя да бъде превърната в арт кафе-галерия. Дело е на арх. Илко Николов и неговото студио „ Арконт-А ”.