Делото срещу Георги Семерджиев приключи само на първа инстанция. Той

Делото „Семерджиев“. Или колко е страшно, когато няма държава

Делото против Георги Семерджиев завърши единствено на първа инстанция. Той е осъден с 20 години затвор, само че тази присъда може да се промени. Каквото и да се случи оттук насетне обаче е ясно, че този случай е доста индикативен за българската реалност. А тя е неприятна, корумпирана и смъртоносна.

Няколко думи за предисторията. Бившият футболист Георги Семерджиев е рецидивист по пътни нарушавания. Глобяван е неведнъж, само че без резултат. При него глобите работят по противоположния метод. Вземат му книжката, той си прави подправена и поставя полицейска лампа в колата. Опитват се да го арестуват за шофиране след приложимост на дрога, той се качва в колата и бяга с мръсна газ.

Естествено, не е инцидентен. Смятан е за един от хората, контролиращи наркотрафика в „ Студентски град “ и съгласно разработки на Министерство на вътрешните работи в обвързван с Христофорос Аманатидис-Таки. Затова и дългогодишният полицейски чадър над него наподобява някак натурален.

На 5 юли 2022 година две млади дами починаха след тежка злополука на кръстовището пред столичния хотел „ Хемус “. Те станаха почтени жертви на цялото безумство, в което българското общество живее – умряха след удар с колата на човек, търсен несполучливо седмици наред от полицията, каращ след приложимост на дрога и с полицейски лампа и палка в колата си.

Ударът

Катастрофата на бул. „ Черни връх “ в София става малко след 23 ч. на 5 юли 2022 година Тогава джипът на Семерджиев минава на червен светофар с над 160 км. в час, удря завиващото в това време такси, а по-късно се отклонява към тротоара, където поредно връхлита върху двете жертви.

Само 17 секунди по-късно водачът е слязъл от колата и е побягнал. А единствено няколко часа по-късно полицията и го намира и арестува. Скоростта на деяние на Министерство на вътрешните работи е забележителна на фона на траялото седмици безрезултатно търсене на същия човек. Обществото евентуално в никакъв случай няма да разбере по какъв начин може полицията да работи по едно и също време толкоз бързо и толкоз мудно.

Но пък разбра нещо друго – обвиненият за злополуката е получил помощ от полицайка. Става дума за Симона Радева, която към този момент не е чиновник на Министерство на вътрешните работи. В онази нощ тя носи на Семерджиев стълба, с която влиза в жилището си, тъй като е оставил ключовете си в колата. В рамките на денонощие ситуацията към злополуката става ясна. Но от това абсурдът не е по-малък. Знае се, че служител на реда е помагал на единствения обвинен, само че се знае и друго, въпреки и към момента импровизирано. Същият обвинен години наред се е разминавал със съществено наказване по една или друга корупционна причина. Очите са си затваряли и Министерство на вътрешните работи, и прокуратурата. Няколко месеца по-късно вътрешният министър ще признае, че в прикриването на нарушаванията му са взели участие най-малко 40 чиновници. Тази численост е голяма и демонстрира на какъв брой доста места е „ пробита “ полицията и какъв брой е елементарно да се измъкнеш, стига да си плащаш. Затова и огромна част от началниците на районните ръководства в София са заменени. Равносметката е – уволнени, преназначени, задържани и мъртви.

Случаят с Радева е изключително забавен. Тя признава, че се познава със Семерджиев и че му е занесла стълба. Но в това време твърди, че не са били близки. Противоречията в казаното се усилват и от обстоятелствата, разкрити по време на дисцплинарката против нея. Тогава се открива, че по-рано същия ден тя се е возела в колата на Семерджиев. Тогава той прави по-лека злополука на Околовръстното на София и бяга. Радева не подхваща никакви дейности, макар че е била длъжна да рапортува за случая. Проверяващите стигат до извода, че в случай че тя беше подала сигнал, евентуално нямаше да се стигне до съдбовния удар същата вечер. Носенето на стълбата след случая е доказано от двама очевидци, служащи на автомивката на Семерджиев. Радева апелира уволнението си, само че то бе доказано от съда, въпреки и с неокончателно решение.

Прокуратурата също не е без виновност в тази история. През 2014 година тя отхвърля да образува дело против Семерджиев, въпреки че той два пъти е заловен да кара без брошура. Понеже наказателното разпореждане за първото нарушаване не му било връчено персонално обаче, прокурорът декларира, че той не е знаел, че към този момент е глобен, затова не е „ имал схващане “, че прави закононарушение. И по този начин въобще не се стига до следствие, камо ли до наказателно дело.

Обвинението

Семерджиев бе упрекнат в причиняване на гибелта на двете дами по несъобразителност. Това конкретизиране е доста значимо. Българската правна система познава разнообразни форми на виновността като най-тежката от тях е умисълът. Първоначално прокуратурата се заканваше, че Семерджиев ще бъде упрекнат в осъществяването на закононарушението с възможен предумисъл, т.е., че е предвиждал какво може да се случи, само че му е било безразлично. За подобен вид обвиняване законът планува по-тежко от 20 години наказване.

След заканите обаче прокуратурата смени позицията си. И вместо за възможен предумисъл Семерджиев бе упрекнат в причиняване на злополуката по несъобразителност. Защо се случи това? Най-простичко казано прокуратурата стигна до извода, че няма по какъв начин да твърди, че един човек авансово е намислил, че ще удари завиващото на зелен светофар такси и по-късно ще убие две стоящи на тротоара дами. Няма по какъв начин даже да е предполагал, че вероятно ще стане по този начин. Затова възможният предумисъл остана в областта на заканите.

Впрочем, това може да се пояснява и като вярно решение. По делото за гибелта на журналиста Милен Цветков прокуратурата опитва формулата с възможен предумисъл и се провали. Тезата й бе отхвърлена, а обвиненият – наказан на девет години. И този развой още не е завършил.

Присъдата

Семерджиев бе приет за отговорен по всеки пункт от обвинеието. Той бе наказан за общо пет закононарушения, измежду които и шофирането с подправена брошура, и използването на дрога.

По време на делото неговата защитна теза бе неуместна. Първоначално Семерджиев твърдеше, че бил похитен в деня на злополуката. След това стартира да споделя, че не той, а млада жена карала колата му. Според него тя била със своя другарка и двете желали да пробват джипа му преди да го наемат, когато станала нещастието.

Съдията от Софийски градски съд Стефан Милев не одобри обясненията му. В претекстовете към присъдата магистратът написа, че несъмнено е открито кой е карал поради ДНК пробите, взети от скоростния лост на смазаната кола. Бягството на Семерджиев е снимано от редица охранителни камери, а по облеклата му има следи от кръвта на двете жертви. Семерджиев призна само, че е бил в колата (но без да шофира), а съдията установи, че това е може би единствената истина, която е споделил по време на процеса.

След Семерджиев – като Семерджиев

Тази присъда, даже и да бъде доказана, няма да реши казуса с безумното шофиране. Не бива да се не помни, че и да бъде наказан Семерджиев има опция да излезе от пандиза предварително. Тази алтернатива зависи напълно от държанието му в пандиза и няма нищо общо с това за какъв брой тежко закононарушение е наказан. Убийци също се освобождават след избран период

И след удара на същото място продължава да се кара лудо, а нова злополука евентуално е въпрос на време.

Потвърждение на това имаше и предходната седмица, когато 18-годишен водач умъртви двама младежи на пешеходна пътека на бул. „ Сливница “ в София. Отново тотално неуважение на разпоредбите и още веднъж никаква мисъл до какви страшни последици може да докара това.

Това не е всичко. Подобряване на обстановката няма да има и до момента в който страната продължава да си затваря очите за такива като Семерджиев. Той не е единствен – предишното лято на Околовръстното стана друга тежка злополука, при която почина французин. Обвиняемият – Димитър Любенов – съобщи, че е карал пийнал, а служители на реда от Шесто РПУ с патрулка му осигурявали конвой против 200 лева

Всички тези случаи сочат, че казусът с пътната сигурност у нас е доста по-дълбок и няма да завърши с окончателната присъда по едно дело. Той отразява отношението на българите към разпоредбите по принцип – те са за някой различен, а в случай че аз си платя, няма проблем. Това мислене стартира от най-ниските и стига до най-високите политически равнища – спомнете си по какъв начин Слави Трифонов отхвърли да подаде декларация за имущество пред КПКОНПИ и се оправда, че просто си е платил санкцията.

Обичайно политиците реагират на случаи като „ Семерджиев “ несъответстващо и популистки. Често се приказва за увеличение на наказванията за шофьори-нарушители. Практиката обаче демонстрира, че това не работи.

Единственият излаз е надзор и неотменимост на наказванията. Т.е. безспорната сигурност, че щом си нарушил разпоредбите, ще получиш глоба. И, несъмнено, неспособност да се измъкнеш против съответната сума. Докато това не се случи, ще има още доста семерджиевци.