Делата на британския премиер трябва да вървят изключително зле, ако

Делата на английския министър председател би трябвало да вървят извънредно зле, в случай че единствено войната може да го избави или по-скоро една мислена война. Борис Джонсън има намерение да посвети тази седмица на Русия, оставяйки домашните каузи, които не са му носили наслада отдавна. Той се кани да се обади на Владимир Путин, подготвен е да удвои английския боен контингент в Естония и да разшири пакета от наказания, които Лондон може да предприеме против Русия, написа съветският публицист Александър Хабаров в материал за РИА Новости, показан без редакторска интервенция.

Изразените в обявата отзиви и персонални оценки са на създателя и Агенция „ Фокус “ не се ангажира с тях.

На министъра на външните работи Елизабет (Лиз) Тръс беше поверено да огласи страшните ограничения. Ръководителят на английската дипломация, наподобява, към момента не е слязла от танка, на който театралничи покрай съветската граница. С артилерийска искреност в ефира на Sky News тя даде обещание тежко наказване за „ всяка компания, която съставлява интерес за Кремъл “. Водещият попита дали английските управляващи биха лишили лондонските парцели на богатите руснаци (в Англия това е обичана тематика от доста години), на което Лиз Трус отговори: „ Възможно е. Сега няма да прецизираме на кого и по какъв начин ще се отразят глобите. "

Но незабавно щом въпросите започнаха да засягат вътрешния дневен ред, министърът заусуква и изрече нещо неразбираемо за ориста на Северна Ирландия, която се трансформира в неразгадаем проблем в връзките с Европейския съюз и изцяло се смачка, когато стана дума за обстановката към премиера, като изясни, че мислите й към този момент са напълно заети с Русия и Украйна. Сякаш не се интересуваше ни минимум от ориста на шефа на английския кабинет, чието място, теоретично, тя самата би заела на драго сърце, написа буквално съветският публицист.

Сега Джонсън прави обезверени опити да се избави. Скандалът с празненства в резиденцията му стигна прекомерно надалеч, само че тогава на помощ на премиера се притече лондонската полиция. Миналата седмица Джонсън даде обещание да разгласява отчет на личната си подчинена Сю Грей, която проверява " кой с кого е седял, какво са пили и къде са стояли ". Всичко се промени, откакто Скотланд Ярд ненадейно пое ръководството на рецесията. Началникът Кресида Дик сподели, че нейни подчинени ще разпитат даже самия министър председател, на което той с наслада се съгласи, тъй като идващото искане на комисаря беше детайлностите от отчета, обещан от Джонсън, да не се издават, до момента в който тече следствието. Ясно е, че полицейското следствие ще се проточи с месеци, а министър председателят се нуждае от време в този момент повече от всеки път.

Очертаващата се пауза би трябвало незабавно да бъде запълнена, в противоположен случай ще стане неловко и даже пагубно за Джонсън: гласоподавателите към този момент се сблъскаха с внезапно повишаване на цените на газа и тока, а от април ще бъдат изправени и пред нарастване на налозите. А през май в Обединеното кралство ще се проведат локални избори, резултатите от които ще дефинират бъдещата орис на премиера. И Джонсън с натежала глава се впуска в руско-украинската тематика: той е подготвен да изпрати войски на континента и даже счита да отиде самичък в Източна Европа.

От всички страни му дават окуражаващи препоръки. „ Този път Путин би трябвало да разбере, че в случай че се осмели да допре някой от съдружниците в НАТО или неутрална членка на Европейския съюз, тогава ще се бием и би трябвало да се подготвим в този момент “, написа във английския вестник The Times Джонатан Пауъл, някогашен шеф на кабинета на премиера Тони Блеър. Той наподобява ще мълчи, без да си спомня по какъв начин самият той взе участие в откровена машинация, с цел да въвлече Англия в акция против Ирак. Методите въобще не са се трансформирали - измислени разследващи отчети, огромна акция в пресата. През последните седмици английските публицисти, които разпалваха пристрастеностите към Украйна, се изчерпаха с хрумвания и фотобанката им явно се изчерпа.

Към момента антируската нервност се води там, където има съществени изборни проблеми. Джонсън и Байдън имат проблеми с рейтингите, Макрон го чакат избори през април. Всеки би трябвало да се грижи за себе си. Колективните старания на съдружниците са ориентирани към разклащане на германците, които се съмняват в личните си сили. Отказвайки срамно да доставят оръжия на Украйна, споделят те, основават неприятни асоциации със средата на предишния век, по тази причина новото немско държавно управление все пак изпрати каски там.

Разбира се, от Германия се чака не да дава каски, а да се откаже от „ Северен поток-2 “, с цел да закуца, като се простреля сама в крайници. Призивът за сходна разпра се насочва на първо място от Англия и Съединени американски щати, надявайки се да решат личните си проблеми, в това число и за сметка на германците.

Не се знае дали английският министър председател ще успее да избегне разправиите измежду личния си народ, като разпалва пристрастености към Русия. Идеята сигурно не е нова.

Същата техника беше употребена от предшественика му Тереза Мей, завъртайки тематиката за Скрипал и строгия режим на наказания. Борбата с съветския капитал, обещана тогава безславно и много неуместно, приключи с виза, която не беше издадена на Роман Абрамович. За притежателя на Челси това беше като захапване от комар, само че самата госпожа Мей напусна резиденцията на премиера.