Как БАН разреши спора за родното място на Неофит Рилски
Декларация, с която остро осъждат „ опита за интелектуална кражба над родното място и над фамилното име на патриарха на българските учители и книжовници Неофит Рилски “ одобри локалният парламент на Банско.
С нея те смятат за извънредно тревожна самодейността, водеща до заграбване на обстоятелства от непозната история, разпалваща опълчване и излагаща на оскърбление и подигравка в народен проект богатото завещание на Пиринския край.
Според тях е неприемливо държанието на кметовете на Разлог и село Баня, както и на шефа на читалище „ Просвета 1908 “ в селото, като ги приканват ясно да се разграничат от „ обидните си и незаконни дейности и да поднесат обществено опрощение за държанието си пред жителите на община Банско “.
В декларацията си те се базират на поредност мнения на научните среди, „ в това число и настоящото на най-меродавната научна институция в страната – Българската академия на науките, за Банско като отечество на Неофит Рилски “.
Съветниците от Банско сочат още, че декларацията им е с желанието да потушат всяко напрежение от локален темперамент, което може да хвърли сянка върху добросъседските връзки в региона.
В изявление пред съветниците кметът Иван Кадев изказал признателност от свое име и името на съгражданите си към акад. Юлиан Ревалски – ръководител на Българска академия на науките, проф. Васил Николов – зам.-председател на Българска академия на науките, доцент Даниел Вачков – шеф на Института за исторически проучвания, и проф. Лизбет Любенова – шеф на Научния списък на Българска академия на науките, за незабавния отговор на молбата му за експертно мнение „ по отношение на опита да бъде сменена историческата истина за родното място на Неофит Рилски “.
„ Очакваме и Министерство на културата да се произнесе по отношение на непозволено поставената паметна плоча с погрешно наличие в обществено пространство, след което ще предприемем съответните законосъобразни дейности ”, подчертал кметът Кадев.
Категорични ли са обаче от Българска академия на науките по отношение на родното място на Неофит Рилски?
В мнението на Института за исторически проучвания към Българска академия на науките с шеф доцент доктор Даниел Вачков се споделя следното:
„ Уважаеми господин Кадев,
В отговор на Вашето писмо до акад. Проф. д.м.н. Юлиян Ревалски с входящ № 06-00-40 от 24.08.2020 година с молба за експертно мнение по отношение на родното място на Неофит Рилски можем да кажем следното:
Съвременната българска историческа просвета приема, че Неофит Рилски (мирско име: Никола Поппетров Бенин) е роден ок. 1793 година в Банско, откъдето произлиза и неговото семейство.
Решението на въпроса обаче има дълга предистория, защото от края на ХVІІІ в. в Банско-Разложкия край не са останали документи, които изрично и по неоспорим метод да демонстрират кое е родното място и коя е годината на раждане на момчето Никола Поппетров. В свои ранни изявления учени като Виктор Григорович, а след него и Константин Иречек настояват, че видният наш литератор и възпитател е роден в с. Гулийна баня (дн. С. Баня), Разложко.
Предполага се, че при пътуванията си в България през 1845 година В. Григорович е черпил сведения от персонални диалози със самия Николай или негови съвременници (Григорович, В, Очерк ученого путешествия по Европейской Турциии. – Ученые мемоари Казанского университета, 1848, №3, с.152; Иречек, К. История на българите. 1978, /І изд, 1876/, с 573).
През 1881, годината на гибелта на Неофит Рилски, неговият възпитаник Паисий разгласява първата независима биографична схема на своя преподавател, в която изрично декларира, че родното му място е Банско (в. Зорница, година VІ, 13 окт. 1881, №41). Десет години по-късно обаче Рачо Косев отпечатва нова, по-пълна биография на Неофит Рилски, в която още веднъж се връща към версията за с. Гулийна баня. През 1926 година отношение по зародилия спор взема откривател като проф. Иван Шишманов, който въз основа на косвени данни от писма на банскалии „ съотечественици “ на Неофит Рилски, а и на по-късна обява на К. Иречек в сп. „ Оsvětа “ (1883 г.), поправя изказванието за с. Баня и утвърждава това за Банско (Шишманов, Ив. Нови студии в региона на Българското възобновление. Сб. Българска академия на науките, кн. ХХІ, С,, 1926, с. 78). Същевременно в изявления на доста други създатели, в това число и в енциклопедични справочници, се застъпват спорни мнения по повдигнатия въпрос, само че без да се привеждат нови доказателства.
Съществуват още свидетелства в интерес на Банско, които изиграват значима роля за решаването на казуса. Едно от тях е на Димитър Георгиев Молеров, представител на видния зографски жанр Молерите от Банско, оповестено под заглавие „ Иконопис в Банско “ (Известия на етнографския музей, г.3, кн. 1 и 2, 1923). В този текст създателят споделя следното за прародител си Димитър (наричан още Митър), наследник на създателя на школата Тома Вишанов: „ Той (т.е. Димитър Томов Молеров), когато бил момче, имал в Банско неразлъчен приятел Никола Поп Петров Бенин, или след това отец Неофит Рилски, чиято родна къща и през днешния ден съществува в Банско /курсив мой-авт./, а така също има и живи негови родственици. Двете момчета дружно са учили на българска книга в с. Банско… Митър (прадядо ми) трябвало да напусне Банско и да отиде дружно с татко си в Рилския манастир да рисуват икони. Неофит Рилски (тогава Никола Бенин) не можал да се раздели с положителния си приятел Митър и желал да отиде и той в манастира да се учи за молер, само че родителите му не го пускали по никой метод. Тогава той избягал от родителите си и стигнал Митър и татко му в местността Предял (между Рила и Пирин), с които отишъл в Рилския манастир… “(Цит. по:Василиев, А. Български възрожденски майстори, изд. Наука и изкуство, С., 1965, с. 487).
![Кметът на Разлог: Направихме барелеф на един популярен българин, дано ме наскърбяват и хулят]( "Кметът на Разлог: Направихме барелеф на един популярен българин, дано ме наскърбяват и хулят")
Кметът на Разлог: Направихме барелеф на един популярен българин, дано ме наскърбяват и хулят
„ Щом тези хора по този начин реагират, не се колебая, че сме прави. Ние сме разкрили през днешния ден това, което считаме за вярно. Направили сме година..
Сведенията, които дава ученикът на отец Неофит Рилски, Паисий “ през 1881 година, показват Неофит не като връстник, а като по-млад възпитаник на Димитър Т. Молеров, само че във връзка с родното място разминаване сред известията няма. (Вж. Василиев, Асен. Цит. съч., с. 527.)
Много безапелационни са заключенията за родното място на Н. Рилски в проучването на проф. Румяна Радкова от 1972 година (сп. „ Исторически обзор “, №6), в което авторката, въз основа на документи от персоналния списък на книжовника, съхраняван в Научния списък на Българска академия на науките, по категоричен метод потвърди, че Банско е мястото, където Неофит се е „ родилѣ и воспиталѣ “ (Виж също: Радкова, Р. Неофит Рилски и новобългарската просвета. С., 1983, с. 10 – 11). Не съществуват съществени по-късни проучвания, които да подложат на подозрение доказателствата, изнесени от проф. Р. Радкова, която през днешния ден е може би най-компетентният ценител на делото и живота на Неофит Рилски, в това число и що се отнася до повдигнатия от Вас въпрос.
Историческата просвета, както и всяка просвета, непрестанно се развива в открит спор и конфликт на отзиви. Всяко изказано изказване обаче би трябвало да бъде подплатено със съществени причини, документи и обстоятелства “.
Такова е мнението на Института за исторически проучвания при Българска академия на науките, направено от доцент доктор Пламен Божинов, в съгласие с проф. д.и.н. Илия Тодев и гл. ас. Димитър Христов, сътрудници на секция „ Българите, Османската империя и Европа “.
Писмо със сходно искане като това на кмета Иван Кадев е било изпратено до Българска академия на науките и през 1980 година от тогавашните ръководители на село Баня – кмет, секретар, ръководител на селския комитет на Отечествен фронт, на ДКМС, на читалището, на първичната партийна организация.
![Кметът на Банско сезира Министерството на културата и Българска академия на науките за посягане върху историческата еднаквост на града]( "Кметът на Банско сезира Министерството на културата и Българска академия на науките за посягане върху историческата еднаквост на града")
Кметът на Банско сезира Министерството на културата и Българска академия на науките за посягане върху историческата еднаквост на града
Във връзка с откриването на паметна плоча с барелеф на Неофит Рилски в село Баня, община Разлог, на която е написано, че великият бълга...
Те също пламенно упорствали „ да се тури край по въпроса за родното място на нашия възрожденец и пръв възпитател Неофит Рилски, родом от с. Баня – някогашна Разложка околия “.
„ В цялия свят се знае, че история и исторически персони не се изкупуват. Ето за какво, ние предлагаме достоверни документ и доказателства за позволение веднъж вечно на въпроса с родното място на Неофит Рилски, че е от с. Баня, а не от Банско “, написа в тяхното писмо.
Да напомним и думите на кмета на Разлог откакто откриха барелефа на Неофит Рилски в с. Баня и когато кметът на Банско изпрати прошението си до Българска академия на науките:
„ Инициативата беше и е с идеална цел - да се поклоним пред един популярен българин, тъй като неговото дело е образец за подражателство по време на турското иго. Направил е по този начин да се каже кротичък героизъм. Затова не желая да отиваме на такава повърхност. Ако би трябвало да ме наскърбяват, да ме хулят, само че в тези разправии не желая да влизам “.
С нея те смятат за извънредно тревожна самодейността, водеща до заграбване на обстоятелства от непозната история, разпалваща опълчване и излагаща на оскърбление и подигравка в народен проект богатото завещание на Пиринския край.
Според тях е неприемливо държанието на кметовете на Разлог и село Баня, както и на шефа на читалище „ Просвета 1908 “ в селото, като ги приканват ясно да се разграничат от „ обидните си и незаконни дейности и да поднесат обществено опрощение за държанието си пред жителите на община Банско “.
В декларацията си те се базират на поредност мнения на научните среди, „ в това число и настоящото на най-меродавната научна институция в страната – Българската академия на науките, за Банско като отечество на Неофит Рилски “.
Съветниците от Банско сочат още, че декларацията им е с желанието да потушат всяко напрежение от локален темперамент, което може да хвърли сянка върху добросъседските връзки в региона.
В изявление пред съветниците кметът Иван Кадев изказал признателност от свое име и името на съгражданите си към акад. Юлиан Ревалски – ръководител на Българска академия на науките, проф. Васил Николов – зам.-председател на Българска академия на науките, доцент Даниел Вачков – шеф на Института за исторически проучвания, и проф. Лизбет Любенова – шеф на Научния списък на Българска академия на науките, за незабавния отговор на молбата му за експертно мнение „ по отношение на опита да бъде сменена историческата истина за родното място на Неофит Рилски “.
„ Очакваме и Министерство на културата да се произнесе по отношение на непозволено поставената паметна плоча с погрешно наличие в обществено пространство, след което ще предприемем съответните законосъобразни дейности ”, подчертал кметът Кадев.
Категорични ли са обаче от Българска академия на науките по отношение на родното място на Неофит Рилски?
В мнението на Института за исторически проучвания към Българска академия на науките с шеф доцент доктор Даниел Вачков се споделя следното:
„ Уважаеми господин Кадев,
В отговор на Вашето писмо до акад. Проф. д.м.н. Юлиян Ревалски с входящ № 06-00-40 от 24.08.2020 година с молба за експертно мнение по отношение на родното място на Неофит Рилски можем да кажем следното:
Съвременната българска историческа просвета приема, че Неофит Рилски (мирско име: Никола Поппетров Бенин) е роден ок. 1793 година в Банско, откъдето произлиза и неговото семейство.
Решението на въпроса обаче има дълга предистория, защото от края на ХVІІІ в. в Банско-Разложкия край не са останали документи, които изрично и по неоспорим метод да демонстрират кое е родното място и коя е годината на раждане на момчето Никола Поппетров. В свои ранни изявления учени като Виктор Григорович, а след него и Константин Иречек настояват, че видният наш литератор и възпитател е роден в с. Гулийна баня (дн. С. Баня), Разложко.
Предполага се, че при пътуванията си в България през 1845 година В. Григорович е черпил сведения от персонални диалози със самия Николай или негови съвременници (Григорович, В, Очерк ученого путешествия по Европейской Турциии. – Ученые мемоари Казанского университета, 1848, №3, с.152; Иречек, К. История на българите. 1978, /І изд, 1876/, с 573).
През 1881, годината на гибелта на Неофит Рилски, неговият възпитаник Паисий разгласява първата независима биографична схема на своя преподавател, в която изрично декларира, че родното му място е Банско (в. Зорница, година VІ, 13 окт. 1881, №41). Десет години по-късно обаче Рачо Косев отпечатва нова, по-пълна биография на Неофит Рилски, в която още веднъж се връща към версията за с. Гулийна баня. През 1926 година отношение по зародилия спор взема откривател като проф. Иван Шишманов, който въз основа на косвени данни от писма на банскалии „ съотечественици “ на Неофит Рилски, а и на по-късна обява на К. Иречек в сп. „ Оsvětа “ (1883 г.), поправя изказванието за с. Баня и утвърждава това за Банско (Шишманов, Ив. Нови студии в региона на Българското възобновление. Сб. Българска академия на науките, кн. ХХІ, С,, 1926, с. 78). Същевременно в изявления на доста други създатели, в това число и в енциклопедични справочници, се застъпват спорни мнения по повдигнатия въпрос, само че без да се привеждат нови доказателства.
Съществуват още свидетелства в интерес на Банско, които изиграват значима роля за решаването на казуса. Едно от тях е на Димитър Георгиев Молеров, представител на видния зографски жанр Молерите от Банско, оповестено под заглавие „ Иконопис в Банско “ (Известия на етнографския музей, г.3, кн. 1 и 2, 1923). В този текст създателят споделя следното за прародител си Димитър (наричан още Митър), наследник на създателя на школата Тома Вишанов: „ Той (т.е. Димитър Томов Молеров), когато бил момче, имал в Банско неразлъчен приятел Никола Поп Петров Бенин, или след това отец Неофит Рилски, чиято родна къща и през днешния ден съществува в Банско /курсив мой-авт./, а така също има и живи негови родственици. Двете момчета дружно са учили на българска книга в с. Банско… Митър (прадядо ми) трябвало да напусне Банско и да отиде дружно с татко си в Рилския манастир да рисуват икони. Неофит Рилски (тогава Никола Бенин) не можал да се раздели с положителния си приятел Митър и желал да отиде и той в манастира да се учи за молер, само че родителите му не го пускали по никой метод. Тогава той избягал от родителите си и стигнал Митър и татко му в местността Предял (между Рила и Пирин), с които отишъл в Рилския манастир… “(Цит. по:Василиев, А. Български възрожденски майстори, изд. Наука и изкуство, С., 1965, с. 487).
„ Щом тези хора по този начин реагират, не се колебая, че сме прави. Ние сме разкрили през днешния ден това, което считаме за вярно. Направили сме година..
Сведенията, които дава ученикът на отец Неофит Рилски, Паисий “ през 1881 година, показват Неофит не като връстник, а като по-млад възпитаник на Димитър Т. Молеров, само че във връзка с родното място разминаване сред известията няма. (Вж. Василиев, Асен. Цит. съч., с. 527.)
Много безапелационни са заключенията за родното място на Н. Рилски в проучването на проф. Румяна Радкова от 1972 година (сп. „ Исторически обзор “, №6), в което авторката, въз основа на документи от персоналния списък на книжовника, съхраняван в Научния списък на Българска академия на науките, по категоричен метод потвърди, че Банско е мястото, където Неофит се е „ родилѣ и воспиталѣ “ (Виж също: Радкова, Р. Неофит Рилски и новобългарската просвета. С., 1983, с. 10 – 11). Не съществуват съществени по-късни проучвания, които да подложат на подозрение доказателствата, изнесени от проф. Р. Радкова, която през днешния ден е може би най-компетентният ценител на делото и живота на Неофит Рилски, в това число и що се отнася до повдигнатия от Вас въпрос.
Историческата просвета, както и всяка просвета, непрестанно се развива в открит спор и конфликт на отзиви. Всяко изказано изказване обаче би трябвало да бъде подплатено със съществени причини, документи и обстоятелства “.
Такова е мнението на Института за исторически проучвания при Българска академия на науките, направено от доцент доктор Пламен Божинов, в съгласие с проф. д.и.н. Илия Тодев и гл. ас. Димитър Христов, сътрудници на секция „ Българите, Османската империя и Европа “.
Писмо със сходно искане като това на кмета Иван Кадев е било изпратено до Българска академия на науките и през 1980 година от тогавашните ръководители на село Баня – кмет, секретар, ръководител на селския комитет на Отечествен фронт, на ДКМС, на читалището, на първичната партийна организация.
Във връзка с откриването на паметна плоча с барелеф на Неофит Рилски в село Баня, община Разлог, на която е написано, че великият бълга...
Те също пламенно упорствали „ да се тури край по въпроса за родното място на нашия възрожденец и пръв възпитател Неофит Рилски, родом от с. Баня – някогашна Разложка околия “.
„ В цялия свят се знае, че история и исторически персони не се изкупуват. Ето за какво, ние предлагаме достоверни документ и доказателства за позволение веднъж вечно на въпроса с родното място на Неофит Рилски, че е от с. Баня, а не от Банско “, написа в тяхното писмо.
Да напомним и думите на кмета на Разлог откакто откриха барелефа на Неофит Рилски в с. Баня и когато кметът на Банско изпрати прошението си до Българска академия на науките:
„ Инициативата беше и е с идеална цел - да се поклоним пред един популярен българин, тъй като неговото дело е образец за подражателство по време на турското иго. Направил е по този начин да се каже кротичък героизъм. Затова не желая да отиваме на такава повърхност. Ако би трябвало да ме наскърбяват, да ме хулят, само че в тези разправии не желая да влизам “.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ