Денчо Бояджиев: БСП е съпричастна към духа на българската Конституция и заложения в нея справедлив социален модел
Декларация от името на ПГ на „ Българска социалистическа партия за България “
Днес ние отбелязване 27-та годишнина от приемането на новата българска Конституция – четвъртата в нашата история след възобновяване на българската държавност. Аз имах достойнството да бъда един от тези 313 депутати, които преди 27 години гласоподаваха за нейното приемане и поставих подписа си под този исторически документ.
Този ден постоянно ще бъде обвързван с равносметка за нейната успеваемост. Ние още веднъж и още веднъж ще осмисляме главните правила, написани в Конституцията. Днес, от дистанцията на времето, можем да кажем сигурно следното:
На първо място – с приемането на Основния закон бе възобновена парламентарната система на ръководство в България. Смяната на публичната система бе сложена на конституционни и законни основи.
Второ – определено със профилираните задания и функционалности на учредително заседание т.е. да създаде и одобри Конституция, 7-то Велико народно събрание, по волята на показаните политически сили и на преобладаващото схващане за значимостта на историческия миг, се трансформира в действително национално посланичество. В него бяха показани освен съществени идейни течения, само че и най-значимите публични сили, както и известни с гражданската си позиция български интелектуалци. В този смисъл, може да се каже, че 7-мо Велико народно събрание беше най-близко до идеала за Народното събрание, като „ конгрес на нацията “, като отражение на преобладаващите в обществото дух и стремления. За страдание, това повече не се случи в последвалите 27 години.
Трето – разделянето на управляващите е едно от най-сериозните достолепия на Конституцията – законодателна, изпълнителна и правосъдна. Основният закон сътвори нова институция – президент на републиката, избран като държавен глава, който въплъщава единството на нацията. В качеството си на държавен глава, той е надпартийна фигура, която би трябвало да подсигурява държавността, да стабилизира конституционния строй и да балансира политическите сили и институциите.
Четвърто – новата ни Конституция е първата от настоящите до в този момент конституции, която вкара и нова за България институция – Конституционният съд, като орган, самостоятелен от Народното събрание, президента и Министерски съвет.
Изминалите 27 години потвърдиха стабилизиращата роля на нашата Конституция. Доказаха се и включените в нея решения на парламентарни и конституционни рецесии. И още нещо, което не постоянно се осмисля добре през днешния ден: на процедура Конституцията даде път на интеграцията на България в Европейския съюз. Присъединяването ни стана допустимо заради безусловната съгласуемост на нашата конституционна рамка с тази, на останалите членове на Европейски Съюз.
Добре е, в днешния ден, да си напомним още един път, че в четвъртата българска Конституция са вградени правно-политическите основи на парламентарната народна власт. Тя подсигурява мирния преход, главните свободи и обществени права на българските жители. Конституцията постановява, че България би трябвало да се развива като обществена и правова страна. За страдание, тези положителни и обективни постановки в Основния ни закон през днешния ден се разминават фрапантно с българските действителности.
Искам още един път да напомня, че там бе написано обезпечено право на труд; гратис опазване на здравето, досегаемост до качествено здравно обслужване и качествено обучение. И още доста верни и положителни неща, които не бяха осъществени.
В Конституцията е заложен обществен модел на публични връзки, който трябваше да се построи и развива от съответстващата нормативна база, гарантираща права на българските жители, в това число правото им на труд и почтено възнаграждение. Този модел подхожда в цялостна степен на българската народопсихология, на острото възприятие за правдивост, обичайно за българската общественост.
Като директен участник в събитията преди 27 години, ще ми позволите и нещо персонално. Четвъртата българска Конституция бе направена и призната в предопределен за България интервал. Острата политическа борба разпалваше пристрастеностите както на улицата, по този начин и в Народното събрание. Ние водихме люти разногласия в залата, в комисиите, в коридорите на Народното събрание. Бяхме съперници, само че не бяхме врагове. Ние, по-младите, се отнасяхме с голямо почитание и почит към възрастните народни представители, към тяхната изстрадана житейска мъдрост и достойнство. Работата във Великото национално заседание за всички нас бе скъпа школа. В пленарната зала звучаха същински мостри на ораторското изкуство. Ярката дискусия в него е доста надалеч от днешната словесна парламентарна действителност. Преди 27 години, всички ние – представители на разнообразни генерации, имахме волята и мъдростта да преодолеем своите идеологически разлики и тесни партийни ползи, с цел да осъществим предоставената от народа историческа задача. Дори тези, които до края отричаха новата Конституция и стачкуваха против нейното приемане, по-късно се наложи да положат клетва пред нея, с цел да заемат значими държавни и дипломатически постове. Такива са парадоксите на времето!
ПГ на „ Българска социалистическа партия за България “ заявява още веднъж, че е напълно съпричастна към духа на българската Конституция и заложения в нея обективен обществен модел на публични връзки. Ние сме подготвени да работим с всички парламентарни групи при изработването и приемането на качествени и съответни закони, гарантиращи конституционните права на българските жители.
Днес ние отбелязване 27-та годишнина от приемането на новата българска Конституция – четвъртата в нашата история след възобновяване на българската държавност. Аз имах достойнството да бъда един от тези 313 депутати, които преди 27 години гласоподаваха за нейното приемане и поставих подписа си под този исторически документ.
Този ден постоянно ще бъде обвързван с равносметка за нейната успеваемост. Ние още веднъж и още веднъж ще осмисляме главните правила, написани в Конституцията. Днес, от дистанцията на времето, можем да кажем сигурно следното:
На първо място – с приемането на Основния закон бе възобновена парламентарната система на ръководство в България. Смяната на публичната система бе сложена на конституционни и законни основи.
Второ – определено със профилираните задания и функционалности на учредително заседание т.е. да създаде и одобри Конституция, 7-то Велико народно събрание, по волята на показаните политически сили и на преобладаващото схващане за значимостта на историческия миг, се трансформира в действително национално посланичество. В него бяха показани освен съществени идейни течения, само че и най-значимите публични сили, както и известни с гражданската си позиция български интелектуалци. В този смисъл, може да се каже, че 7-мо Велико народно събрание беше най-близко до идеала за Народното събрание, като „ конгрес на нацията “, като отражение на преобладаващите в обществото дух и стремления. За страдание, това повече не се случи в последвалите 27 години.
Трето – разделянето на управляващите е едно от най-сериозните достолепия на Конституцията – законодателна, изпълнителна и правосъдна. Основният закон сътвори нова институция – президент на републиката, избран като държавен глава, който въплъщава единството на нацията. В качеството си на държавен глава, той е надпартийна фигура, която би трябвало да подсигурява държавността, да стабилизира конституционния строй и да балансира политическите сили и институциите.
Четвърто – новата ни Конституция е първата от настоящите до в този момент конституции, която вкара и нова за България институция – Конституционният съд, като орган, самостоятелен от Народното събрание, президента и Министерски съвет.
Изминалите 27 години потвърдиха стабилизиращата роля на нашата Конституция. Доказаха се и включените в нея решения на парламентарни и конституционни рецесии. И още нещо, което не постоянно се осмисля добре през днешния ден: на процедура Конституцията даде път на интеграцията на България в Европейския съюз. Присъединяването ни стана допустимо заради безусловната съгласуемост на нашата конституционна рамка с тази, на останалите членове на Европейски Съюз.
Добре е, в днешния ден, да си напомним още един път, че в четвъртата българска Конституция са вградени правно-политическите основи на парламентарната народна власт. Тя подсигурява мирния преход, главните свободи и обществени права на българските жители. Конституцията постановява, че България би трябвало да се развива като обществена и правова страна. За страдание, тези положителни и обективни постановки в Основния ни закон през днешния ден се разминават фрапантно с българските действителности.
Искам още един път да напомня, че там бе написано обезпечено право на труд; гратис опазване на здравето, досегаемост до качествено здравно обслужване и качествено обучение. И още доста верни и положителни неща, които не бяха осъществени.
В Конституцията е заложен обществен модел на публични връзки, който трябваше да се построи и развива от съответстващата нормативна база, гарантираща права на българските жители, в това число правото им на труд и почтено възнаграждение. Този модел подхожда в цялостна степен на българската народопсихология, на острото възприятие за правдивост, обичайно за българската общественост.
Като директен участник в събитията преди 27 години, ще ми позволите и нещо персонално. Четвъртата българска Конституция бе направена и призната в предопределен за България интервал. Острата политическа борба разпалваше пристрастеностите както на улицата, по този начин и в Народното събрание. Ние водихме люти разногласия в залата, в комисиите, в коридорите на Народното събрание. Бяхме съперници, само че не бяхме врагове. Ние, по-младите, се отнасяхме с голямо почитание и почит към възрастните народни представители, към тяхната изстрадана житейска мъдрост и достойнство. Работата във Великото национално заседание за всички нас бе скъпа школа. В пленарната зала звучаха същински мостри на ораторското изкуство. Ярката дискусия в него е доста надалеч от днешната словесна парламентарна действителност. Преди 27 години, всички ние – представители на разнообразни генерации, имахме волята и мъдростта да преодолеем своите идеологически разлики и тесни партийни ползи, с цел да осъществим предоставената от народа историческа задача. Дори тези, които до края отричаха новата Конституция и стачкуваха против нейното приемане, по-късно се наложи да положат клетва пред нея, с цел да заемат значими държавни и дипломатически постове. Такива са парадоксите на времето!
ПГ на „ Българска социалистическа партия за България “ заявява още веднъж, че е напълно съпричастна към духа на българската Конституция и заложения в нея обективен обществен модел на публични връзки. Ние сме подготвени да работим с всички парламентарни групи при изработването и приемането на качествени и съответни закони, гарантиращи конституционните права на българските жители.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ