Готвим план за борба с антисемитизма при позитивно отношение към евреите у нас
Декември 2022 година е заложеният период, в който България да одобри Национален проект за битка с антисемитизма - първия си по рода документ у нас.
Това стана ясно на конференция в Българска телеграфна агенция, проведена взаимно с Министерството на външните работи в партньорство с Дипломатическия институт и Държавния културен институт и финансиран от Фонда за двустранни връзки на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм. В рамките на събитието бе показано и национално представително изследване, изследващо настройките на българите към евреите.
Румъния вкарва наложителен предмет за евреите и Холокоста в учебните заведения
Между 1940 и 1944 година режимът на Йон Антонеску убива стотици хиляди евреи
" Това социологическо изследване дава старта всъщност, то ще бъде употребявано като база за по-нататъшната работа. Предстои да бъде основана работна група, формирана от по двама специалисти от Министерството на външните работи и други министерства , представител на неправителствения бранш и университетските среди. Когато те показват предварителния си план, той ще влезе за координиране в Министерство на външните работи, а по-късно ще бъде подложен на междуведомствено координиране, с цел да могат всички бележки да бъдат отразени. И най-после този проект би трябвало да бъде признат след гласоподаване на Министерския съвет, като по този начин влезе в нормативната база ", разясни идната процедура Ангел Банджов, шеф на дирекция Права на индивида към външно министерство.
Той уточни реалистичните периоди за приемане на документа и действителното му влизане в действие - съгласуването следва да приключи към края на годината - средата или края на декември, като тогава той ще бъде подложен на гласоподаване от държавното управление.
В процеса на основаването на проекта за битка с антисемитизма ще бъдат проведени и редица конференции, просветителни, културни и други начинания.
А какво демонстрира самото изследване, направено както сред българите, по този начин и сред еврейската общественост в България - отношението на българите към евреите е очевидно положително. 83% се отнасят позитивно към съседство с евреи , 59% - към заемането на висши държавни постове от евреи, а 52% биха одобрили член на фамилията им да подписа брак с представител на еврейската общественост.
" Имаме много огромна степен на приемливост, приемане и положително отношение. Тези 52% по никакъв метод не са свързани с негативизъм, а се дължат на степента на охраняване на културна и религиозна еднаквост - колкото повече един човек е по-религиозен, в толкоз по-голяма степен има известна спирачка, не негативизъм ", разяснява Боряна Димитрова, шеф на " Алфа рисърч " - организацията, изготвила изследването.
От своя страна пък голямото болшинство (91%) от евреите у нас считат, че са добре интегрирани в българското общество, по този начин мислят и 82% от българите. 88% от представителите на това малцинство пък се усещат в сигурност от дискриминация в всекидневието си .
А кои съгласно българите са известните персони от еврейски генезис, съдействали за развиването на България. Тук усещане прави, че с съвсем двуцифрена преднина - 21%, води политикът Соломон Паси, като надалеч зад него стоят хора, дали приноса си за развиването на българската просвета - като Дора Габе или Валери Петров да вземем за пример.
Като цяло казусът с антисемитизма е по-голям и неотложен в Европа, в сравнение с в България, демонстрира още изследването.
Това стана ясно на конференция в Българска телеграфна агенция, проведена взаимно с Министерството на външните работи в партньорство с Дипломатическия институт и Държавния културен институт и финансиран от Фонда за двустранни връзки на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм. В рамките на събитието бе показано и национално представително изследване, изследващо настройките на българите към евреите.
Румъния вкарва наложителен предмет за евреите и Холокоста в учебните заведения
Между 1940 и 1944 година режимът на Йон Антонеску убива стотици хиляди евреи
" Това социологическо изследване дава старта всъщност, то ще бъде употребявано като база за по-нататъшната работа. Предстои да бъде основана работна група, формирана от по двама специалисти от Министерството на външните работи и други министерства , представител на неправителствения бранш и университетските среди. Когато те показват предварителния си план, той ще влезе за координиране в Министерство на външните работи, а по-късно ще бъде подложен на междуведомствено координиране, с цел да могат всички бележки да бъдат отразени. И най-после този проект би трябвало да бъде признат след гласоподаване на Министерския съвет, като по този начин влезе в нормативната база ", разясни идната процедура Ангел Банджов, шеф на дирекция Права на индивида към външно министерство.
Той уточни реалистичните периоди за приемане на документа и действителното му влизане в действие - съгласуването следва да приключи към края на годината - средата или края на декември, като тогава той ще бъде подложен на гласоподаване от държавното управление.
В процеса на основаването на проекта за битка с антисемитизма ще бъдат проведени и редица конференции, просветителни, културни и други начинания.
А какво демонстрира самото изследване, направено както сред българите, по този начин и сред еврейската общественост в България - отношението на българите към евреите е очевидно положително. 83% се отнасят позитивно към съседство с евреи , 59% - към заемането на висши държавни постове от евреи, а 52% биха одобрили член на фамилията им да подписа брак с представител на еврейската общественост.
" Имаме много огромна степен на приемливост, приемане и положително отношение. Тези 52% по никакъв метод не са свързани с негативизъм, а се дължат на степента на охраняване на културна и религиозна еднаквост - колкото повече един човек е по-религиозен, в толкоз по-голяма степен има известна спирачка, не негативизъм ", разяснява Боряна Димитрова, шеф на " Алфа рисърч " - организацията, изготвила изследването.
От своя страна пък голямото болшинство (91%) от евреите у нас считат, че са добре интегрирани в българското общество, по този начин мислят и 82% от българите. 88% от представителите на това малцинство пък се усещат в сигурност от дискриминация в всекидневието си .
А кои съгласно българите са известните персони от еврейски генезис, съдействали за развиването на България. Тук усещане прави, че с съвсем двуцифрена преднина - 21%, води политикът Соломон Паси, като надалеч зад него стоят хора, дали приноса си за развиването на българската просвета - като Дора Габе или Валери Петров да вземем за пример.
Като цяло казусът с антисемитизма е по-голям и неотложен в Европа, в сравнение с в България, демонстрира още изследването.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ