Дефицитът за 2022 г., оценен по методологията на Европейската система

Дефицитът за 2022 година, оценен по методологията на Европейската система от национални и районни сметки (ЕСС 2010), се очаква да бъде в размер на към 2,9 % от Брутният вътрешен продукт,  което е в границите на критериите на Пакта за непоклатимост и напредък и дава постоянна вероятност при оценката за конвергенция в отчета на Европейска комисия и ЕЦБ в хода на процеса на присъединение на България към Еврозоната, заяви пресцентърът на Министерство на финансите. Основни параметри по консолидираната фискална стратегия към края на 2022 година Приходите, помощите и даренията, регистрирани по консолидираната фискална стратегия (КФП) за 2022 г., са в размер на 64 765,4 млн. лева , включително 3 181,0 млн. лева доходи с еднократен ексклузивен характер[1], които не са включени в плановете към ЗДБРБ за 2022 година С оглед съпоставимост на данните по отношение на годишните планове към ЗДБРБ за 2022 г., въздействието на посочените еднократни доходи, респективно разноски, следва да бъде отстранено. На съпоставима база с плановете към ЗДБРБ за 2022 година приходите, помощите и даренията по КФП за 2022 година са в размер на 61 584,3 млн. лева, което съставлява превишение на плановете към ЗДБРБ за 2022 година с 3,2 на 100. Данъчно-осигурителните доходи , регистрирани по КФП са в размер на 46 794,6 млн. лева, което е с 1,5 на 100 или 672,0 млн. лева над заложеното в плановете към ЗДБРБ за 2022 г., в това число 352,9 млн. лева превишение на плана при постъпленията от обществени и здравноосигурителни вноски, 221,7 млн. лв. по-високи данъчни доходи по държавния бюджет (от които 72 млн. лева предплатена солидарна вноска от „ Лукойл България “) и 101,3 млн. лв. над плана имуществени налози, главно по общинските бюджети. В частта на данъчните доходи по държавния бюджет преизпълнение има при корпоративните налози, ДДФЛ и митата, а приходите от Данък добавена стойност и акцизи са по-ниски от плануваните за годината. При приходите от Данък добавена стойност данните демонстрират, че съпоставено с плановете към ЗДБРБ за 2022 година постъпленията за годината са с 688,7 млн. лева по-ниски от плануваните. Параметрите по осъществяването при този налог са близки до препоръчаните планове от Министерството на финансите в първичния план на ЗИД на ЗДБРБ за 2022 година от юни, които в следствие при разискването и гласуването на законопроекта в Народното събрание бяха в допълнение увеличени със 760,0 млн. лева в дефинитивно гласуваните текстове. По отношение на приходите от акцизи следва да се означи, че през 2022 година Народното събрание не одобри препоръчаните от Министерството на финансите промени за въвеждане на акцизен календар за тютюневите произведения през 2022 година, като в същото време не беше осъществено съответното понижение на прогнозния размер на постъпленията от акцизи с резултата от мярката в размер на 100 млн. лева, включени в ЗДБРБ за 2022 година, колкото почти е неизпълнението на плана за годината. Мярката ще влезе в действие от 01.03.2023 година. Неданъчните доходи са в размер на 11 976,9 млн. лева (вкл. 3 181,0 млн. лева еднократни изключителни приходи). На съпоставима база, при елиминиране на въздействието на еднократни изключителни доходи, неданъчните доходи по КФП за 2022 г. са в размер на 8 795,9 млн. лева, което съставлява преизпълнение на годишния план с 19,8 на 100 (1 452,6 млн. лева.). Неданъчните доходи се образуват главно от доходи от държавни, общински и правосъдни такси, доходи и приходи от благосъстоятелност, включително вноски от доходи от държавни и общински предприятия, доходи от концесии, доходи от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове и други. В частта на неданъчните доходи най-значително преизпълнение на плановете има при отчисленията от АЕЦ „ Козлодуй “ за двата така наречен „ нуклеарни “ фонда – Фонд „ Радиоактивни боклуци “ и Фонд „ Извеждане от употреба на нуклеарни уреди “. Отчисленията за двата фонда са с 511,6 млн. лева по-високи от плануваните, което се дължи на високите цени на електрическата енергия на свободния пазар. Подобна е и обстановката с приходите от продажба на квоти за парникови газове, които са със 163,3 млн. лева над заложените в годишния план и още веднъж са свързани с волатилните условия на свободния пазар на електричество. Приходите от помощи и дарения са в размер на 5 993,8 млн. лева  Постъпленията са по-ниски от разчетените със ЗДБРБ за 2022 година със 198,9 млн. лева, което се дължи на по-ниското асимилиране на разноските по сметките за средства от Европейски Съюз, респективно по-ниския размер на възобновените средства от Европейска комисия. Разходите , регистрирани по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за 2022 г., са в размер на 66 112,6 млн. лева , включително 3 181,0 млн. лева разноски с еднократен ексклузивен темперамент, които не са включени в плановете към ЗДБРБ за 2022 година На съпоставима база с плановете към ЗДБРБ за 2022 година разноските по КФП са в размер на 62 931,6 млн. лева, което съставлява 95,5 % от плана към ЗДБРБ за 2022 г. От данните е видно, че разноските по КФП са по-ниски от плануваните, като най-съществено закъснение при усвояването на плануваните разноски има при разноските по сметките за средства от Европейски Съюз. Основна причина за това има ниското асимилиране на разноските по Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ) и някои оперативни стратегии от програмния интервал 2021-2027 година, като по-ниски от плануваните са и разноските и предоставените прехвърляния по държавния бюджет. По-ниско от плануваното е и усвояването на финансовите разноски по държавния бюджет. Забавянето при осъществяването на плановете и стратегиите измества огромна част от плануваните за 2022 година разноски в 2023 година и идващите години, което от една страна усъвършенства касовото салдо за 2022 година, само че от друга води до напън върху бюджета за 2023 година. На база на данните от месечните доклади за касово осъществяване на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет бюджетното салдо по КФП на касова основа за 2022 година е негативно в размер на 1 347,3 млн. лева (0,8 % от прогнозния БВП) и се образува от недостиг по националния бюджет в размер на 5 087,2 млн. лева и превишение на приходите над разноските по европейските средства в размер на 3 739,9 млн. лв.. Частта от вноската на Република България в бюджета на Европейски Съюз , изплатена  към 31 декември 2022 година от централния бюджет, възлиза на 1 705,0 млн. лева , което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз. Размерът на фискалния запас към 31.12.2022 година е 13,4 милиарда лева , в това число 12,1 млрд. лв. депозити на фискалния запас в Българска народна банка и банки и 1,3 милиарда лева вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разноски, задатъци и други. Излишък през януари 2023 година Въпреки, че приходите по консолидираната фискална стратегия (КФП) нарастват по отношение на същия интервал на миналата година изпреварващия растеж на разноските води до утежняване на бюджетното салдо по отношение на регистрираното за януари 2022 година Докато за януари 2022 година бе регистрирано превишение на приходите над разноските по КФП в размер на 937 млн. лева, за януари 2023 година остатъкът по КФП се свива на половина - до 470 млн. лева (0,3 % от прогнозния БВП) . Ръстът на разноските се дължи на влезнали в действие нормативни актове, включително промени в пенсионната сфера, настоящи стратегии за погашение на обезщетения на потребителите на електрическа сила отвън контролирания пазар и други. Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки: На база на предварителни данни и оценки приходите, помощите и даренията по КФП за януари 2023 година се чака да бъдат в размер на 4 836 млн. лева и нарастват с 515 млн. лева (12 на сто) по отношение на регистрираните за януари 2022 година. Данъчните и неданъчните приходи по КФП нарастват номинално по отношение на януари 2022 година с 406 млн. лева, а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по стратегиите и фондовете на ЕС) – със 109 млн. лева по отношение на регистрираните за същия месец на миналата година. Разходите по консолидираната фискална стратегия (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за януари 2023 г. са в размер на 4 366 млн. лева. За съпоставяне, разноските по КФП за януари 2022 година бяха в размер на 3 384 млн. лв.. Най-значително повишаване има в частта на обществените разноски и по-специално разноските за пенсии, които нарастват номинално с над 370 млн. лева, следвани от разноските за дотации, които нарастват с към 250 млн. лева, главно заради настоящите стратегии за погашение на обезщетения за небитовите консуматори на електрическа сила. Ръст също по този начин има при разноските за личен състав, разноските за прехрана и финансовите разноски. Частта от вноската на Република България в бюджета на Европейски Съюз , изплатена  към 31.01.2023 година от централния бюджет, възлиза на 112 млн. лева, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз. Статистическите данни и Информационният бюлетин за осъществяването на държавния бюджет и главните индикатори на консолидираната фискална стратегия, на база на данни от месечните доклади за касовото осъществяване на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет за януари 2023 година ще бъдат оповестени на интернет страницата на Министерството на финансите в края на месец февруари 2023 година.