МФ: Бюджетен дефицит в размер на 1,130 млрд. лв. се очаква към края на април
Дефицит в размер на 1,130 милиарда лева (0,6 на 100 от прогнозния БВП) се чака по консолидираната фискална стратегия (КФП) към края на април 2023 година на база на предварителни данни и оценки. Това оповестява Министерството на финансите.
За съпоставяне, за първите четири месеца на 2022 година бе регистриран остатък в размер на 8,825 милиарда лева, което значи, че на годишна база бюджетното салдо за интервала се утежнява с към 2 милиарда лв., показват от ведомството. Продължава наклонността от предходните месеци на годината растежът на разноските (около 24 на сто) доста да изпреварва растежа на приходите (12 на сто), което е главната причина за утежняването на бюджетната позиция по отношение на миналата година. Ръстът в приходите се забавя по отношение на предходните месеци главно заради по-ниските приходи в частта на помощите, където се регистрират грантовете по стратегиите и фондовете на Европейски Съюз, написа в известието.
Приходите, помощите и даренията по КФП към април 2023 година се чака да бъдат в размер на над 19,9 милиарда лева и нарастват с над 2,1 милиарда лева (12 на сто) по отношение на регистрираните към края на април 2022 година. Данъчните приходи по КФП нарастват номинално по отношение на същия интервал на 2022 година с над 2 милиарда лева (14,6 на сто), неданъчните - с 373 млн. лева (13 на сто), а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по стратегиите и фондовете на ЕС) – са по-малко с 290 млн. лв..
В частта на данъчните доходи постъпленията от социалноосигурителни вноски нарастват номинално с над 17 на 100, до момента в който при косвените налози се регистрира по-умерен растеж от 5,4 на 100 главно заради по-ниски приходи в частта на приходите от Данък добавена стойност от импорт. Един от факторите за това е спадът на цената на суровия нефт по отношение на регистрираната за същия интервал на миналата година – междинната цена на суровия нефт, импортиран за преправка, приблизително за първото тримесечие на 2022 година бе към 97,7 щатски $ за барел, до момента в който приблизително за първото тримесечие на 2023 година е 54,1 щатски $ за барел (намаление с 47,7 на сто). В допълнение, върху размера на Данък добавена стойност от импорт въздействат и курсът на щатския $, спадът в количествата недопечен нефт, импортирани за преправка, както и спад на количествата на импортираните артикули, пораждащи Данък добавена стойност.
При директните налози са положителни параметрите по осъществяването на приходите от ДДФЛ и други налози (вкл. и заради въведените от началото на 2023 година целеви вноски по параграф 8 от измененията на Закона за използване на разпореждания на Закона за бюджета за 2022 година, ), до момента в който приходите от корпоративни налози са близки до регистрираните за същия интервал на миналата година.
Разходите по консолидираната фискална стратегия (вкл. вноската на България в бюджета на ЕС) към април 2023 година са в размер на над 21 милиарда лв.. За съпоставяне, разноските по КФП към април 2022 година бяха в размер на 16,907 милиарда лв.. В обособените разходни индикатори най-значително повишаване има при разноските за пенсии, както и в частта на разноските за дотации, прехрана, личен състав и други.
Частта от вноската на България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към 30 април 2023 година от централния бюджет, възлиза на 585 млн. лева.
За съпоставяне, за първите четири месеца на 2022 година бе регистриран остатък в размер на 8,825 милиарда лева, което значи, че на годишна база бюджетното салдо за интервала се утежнява с към 2 милиарда лв., показват от ведомството. Продължава наклонността от предходните месеци на годината растежът на разноските (около 24 на сто) доста да изпреварва растежа на приходите (12 на сто), което е главната причина за утежняването на бюджетната позиция по отношение на миналата година. Ръстът в приходите се забавя по отношение на предходните месеци главно заради по-ниските приходи в частта на помощите, където се регистрират грантовете по стратегиите и фондовете на Европейски Съюз, написа в известието.
Приходите, помощите и даренията по КФП към април 2023 година се чака да бъдат в размер на над 19,9 милиарда лева и нарастват с над 2,1 милиарда лева (12 на сто) по отношение на регистрираните към края на април 2022 година. Данъчните приходи по КФП нарастват номинално по отношение на същия интервал на 2022 година с над 2 милиарда лева (14,6 на сто), неданъчните - с 373 млн. лева (13 на сто), а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по стратегиите и фондовете на ЕС) – са по-малко с 290 млн. лв..
В частта на данъчните доходи постъпленията от социалноосигурителни вноски нарастват номинално с над 17 на 100, до момента в който при косвените налози се регистрира по-умерен растеж от 5,4 на 100 главно заради по-ниски приходи в частта на приходите от Данък добавена стойност от импорт. Един от факторите за това е спадът на цената на суровия нефт по отношение на регистрираната за същия интервал на миналата година – междинната цена на суровия нефт, импортиран за преправка, приблизително за първото тримесечие на 2022 година бе към 97,7 щатски $ за барел, до момента в който приблизително за първото тримесечие на 2023 година е 54,1 щатски $ за барел (намаление с 47,7 на сто). В допълнение, върху размера на Данък добавена стойност от импорт въздействат и курсът на щатския $, спадът в количествата недопечен нефт, импортирани за преправка, както и спад на количествата на импортираните артикули, пораждащи Данък добавена стойност.
При директните налози са положителни параметрите по осъществяването на приходите от ДДФЛ и други налози (вкл. и заради въведените от началото на 2023 година целеви вноски по параграф 8 от измененията на Закона за използване на разпореждания на Закона за бюджета за 2022 година, ), до момента в който приходите от корпоративни налози са близки до регистрираните за същия интервал на миналата година.
Разходите по консолидираната фискална стратегия (вкл. вноската на България в бюджета на ЕС) към април 2023 година са в размер на над 21 милиарда лв.. За съпоставяне, разноските по КФП към април 2022 година бяха в размер на 16,907 милиарда лв.. В обособените разходни индикатори най-значително повишаване има при разноските за пенсии, както и в частта на разноските за дотации, прехрана, личен състав и други.
Частта от вноската на България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към 30 април 2023 година от централния бюджет, възлиза на 585 млн. лева.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ