Дефектите на образователната система не са финансови в по-голямата си

...
Дефектите на образователната система не са финансови в по-голямата си
Коментари Харесай

Евтини на образованието, скъпи на глупостта

Дефектите на просветителната система не са финансови в по-голямата си част. По-скоро става въпрос за това по какъв начин и какво се учи. Не единствено министърът, а и множеството просветителни специалисти не могат да дадат ясно пояснение за какво дадени неща се преподават в учебните заведения и каква изобщо е задачата на целия образователен развой. Сгрешените цели на просветителната система се компенсират с частни разноски за образование на професионални фрагменти. Особено индикативен е образецът IT бранша, в който работят Академия Телерик или Софтуерния университет.

 Става въпрос за пари, за доста пари. През тази година българската страна ще даде за обучение 3,1 милиарда лева Отделно, в случай че се резервира делът от предходните години, още половин милиард лв. ще влязат в системата под формата на частни разноски. Образователният бизнес е съществено нещо в България. Не е учудващо, че министърът на образованието Тодор Танев, които през предходната седмица беше заставен да напусне поста си, се похвали, че има „ 1,3 милиарда докарани ". Всъщност сумата е 1,37 милиарда лева - става въпрос за финансирането по стратегия „ Наука и обучение за образован напредък 2014-2020 ". Едва ли европейското финансиране е заслуга на отрасловия министър или на който и да е в страната. Просто през предишния програмен интервал Европейски Съюз даваше пари за автомагистрали, а през този има цели като подготовка, интеграция, обучение, нововъведения. Всички те са доста по-важни за стопанската система от пътищата. За жал България даже по този начин изостава съществено от останалите страни в Европейския съюз и като номинални суми, харчени за просвета и обучение, и като дял на разноските от брутния вътрешен артикул. Изоставането по първия индикатор е обикновено за най-бедната страна в Европейски Съюз. Изоставането по втория демонстрира липса на съответна политика.

Евтини на образованието, скъпи на нелепостта

 През тази година армията и полицията и пенсионерите ще получат повече от образованието. Въпреки че в случай че решим проблемите в просветителната система, Министерство на вътрешните работи ще има много по-малко работа, а генерираният стопански напредък ще даде опция за повече обществени разноски и по-високи пенсии. Изследване на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР), извършено през предходната година, сподели, че в случай че всички 15-годишни в страната получат главно обучение, евентуалният резултат за стопанската система в границите на техния живот ще бъде растеж с 496%. На процедура слабостите в просветителната система се отразяват на публичния ред, икономическия напредък и даже на устоите на демокрацията. Бедните и необразованите са много по-лесни за ръководство, манипулиране и по-податливи на корупция. Защо обаче си потегля просветителният министър?

Фонд " Корупция "

 Парите за просвета в България се харчат главно през така наречен фонд „ Научни проучвания ". През предходната година одит на Сметната палата сподели сериозна неефективност в тази институция. Периодът на одита беше от 1 август 2011 година до 31 декември 2014 година Резултатите демонстрираха, че фондът се ръководи неефективно, усвоените средства по европейските стратегии са едвам 6% от всички. А от общият бюджет са усвоени единствено 64,5%. Фондът от години е разтърсван от кавги с обвинявания за нагласени състезания и корупция и на процедура не работи. Договори за финансиране на научни проучвания от 2008 година насам не са разплащани, тъй като инспекция на Министерството на финансите откри, че са нарушени условията на Европейски Съюз за държавна помощ на частни компании. През 2015 година министър Танев смени три пъти управлението на фонда, само че към този момент не наподобява това да е трансформирало нещо. А страната има амбициозни цели за повишение на вложенията за просвета и научни проучвания до 1,5% от Брутният вътрешен продукт. Одит на Сметаната палата сподели, че това няма по какъв начин да се случи, най-малко не и до момента в който фонд „ Научни проучвания " не стартира да действа по предопределение.

Училища доста - възпитаници малко

 Другите проекти на Министерството на образованието и науката за идващите 4 години включват понижаване на % на прибързано напусналите учебно заведение до под 11% и увеличение на % на приключилите висше обучение до 36% от хората сред 30 и 34 годишна възраст. Така те са написани в Оперативна стратегия „ Наука и обучение за образован напредък 2014 - 2020 година " Официално през предходната образователна година системата на общото обучение са напуснали близо 2,9% от учениците, по отношение на 2,3% през миналата 2013/2014 година Министерството ще би трябвало да се потруди много, до момента в който ги докара до 11%. Данни на Евростат за 2014 година обаче демонстрират, че делът на прибързано напусналите учебно заведение единствено измежду младежите на възраст 18 - 24 години в България е 12,9%, по отношение на 11,3% приблизително за Европейски Съюз. Това, че децата вървят на учебно заведение обаче не подсигурява, че получават обучение. Ако съдим по данните от последното изследване на PISA, близо 40% от учениците в България са функционално необразовани. Какви са изводите дотук? България е бедна, тъй като просветителната система има редица недостатъци. Липсват нововъведения, тъй като фондът, който би трябвало да ги финансира, на процедура не работи. А проблемите в образованието се задълбочават от година на година и водят до проблеми в обществото.

Парите следват ученика. А накъде отива ученикът?

 Формално, министърът на образованието си потегли поради една дума в учебниците по история във връзка с османското господство: " общуване ". Въпросната дума я има там от години, в края на краищата българите и турците са живели и не престават да живеят дружно в България. Министър Танев обаче не съумя да изясни, че проблем със „ съжителството " няма. А министър председателят не обича свадите, изключително преди президентски избори. Оставката на проф. Танев не взема решение фундаменталния проблем на просветителната система. Целта на общото обучение е да интегрира децата в обществото. Да им даде познания за това по какъв начин да се държат, да им внуши боязън от закона, само че и познания за правата им като жители на тази страна, да ги ограмоти и да им разреши да развият умения и да получат подготовка, с цел да работят и да основават стойност в стопанската система.

 Системата върви по инерция от комунизма насам. Тогава образованието имаше ясни идеологически, политически и стопански цели. Системата значително сполучливо създаваше жители за една комунистическа страна. Сега обаче образованието няма никакви цели. Не е ясно по какъв начин то способства за интеграцията на българите в едно демократично общество с пазарна стопанска система. Всички приказват за бюджети, за това, че парите би трябвало да следват ученика. Но никой не дава отговор на въпроса: Накъде се е запътил въпросният възпитаник? Министърът на образованието също не можа да даде отговор. А най-плашещото е, че обществото даже не си задава този въпрос, който в действителност дефинира бъдещето на България.

Инфо: www.webcafe.bg

Източник: uchiteli.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР