Македонският президент: Гоце Делчев се е определял като българин. Това е безспорно
Деецът на Вътрешната македоноодринска организация (ВМОРО) Гоце Делчев се е определял като българин. Това е споделил македонският президент Стево Пендаровски пред медия в страната си.
"Това е неоспорим исторически факт. Аз се съветвах със експерти по въпроса. Те бяха безапелационни, че Гоце Делчев през целия си живот се е определял като българин ", е показал още президентът на югозападната ни съседка в изявление за Ал Сат.
"Един въпрос обаче остава отворен. За какво се е борил деецът на ВМОРО? Дали за македонска страна или за Велика България? Доколкото знам, Делчев в наследството си е изискал да бъде заровен в свободна македонска страна ", е декларирал още водачът на балканската страна.
Роденият през 1872 година Делчев е бил погубен в пердах с османците до с. Баница (сега в Гърция) на 31-годишна възраст. Тленните му остатъци са били пренесени през Втората международна война в България.
След 9 септември 1944 година по отношение на политиката на комунистите за основаване на македонска нация останките на дееца във ВМОРО са били пренесени в църквата "Свети Спас ", покрай Скопие.
"Това е неоспорим исторически факт. Аз се съветвах със експерти по въпроса. Те бяха безапелационни, че Гоце Делчев през целия си живот се е определял като българин ", е показал още президентът на югозападната ни съседка в изявление за Ал Сат.
"Един въпрос обаче остава отворен. За какво се е борил деецът на ВМОРО? Дали за македонска страна или за Велика България? Доколкото знам, Делчев в наследството си е изискал да бъде заровен в свободна македонска страна ", е декларирал още водачът на балканската страна.
Роденият през 1872 година Делчев е бил погубен в пердах с османците до с. Баница (сега в Гърция) на 31-годишна възраст. Тленните му остатъци са били пренесени през Втората международна война в България.
След 9 септември 1944 година по отношение на политиката на комунистите за основаване на македонска нация останките на дееца във ВМОРО са били пренесени в църквата "Свети Спас ", покрай Скопие.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ