Коя система на данъчно облагане е най-справедлива?
Дебатът за размера на налозите и философията на облагането на приходите (плосък против напредничав модел) привидно е финансово-икономически, само че всъщност има напълно друга природа. Това се вижда и от причините на бранителите за промяна и оставане модела - и вляво, и вдясно на политико-икономическия набор.
В рамките на този спор през днешния ден всички приказват за “справедливост ”. При поддръжниците на плоския налог - идентична съразмерност от прихода на облагания отива за обществената сфера, което те намират за заслужено и еднообразно отнасяне на жителите. При юристите на прогресивния вид данъци - богатите би трябвало да заплащат “повече ” и по-голям дял от изкараното, с цел да има обществен мир и чувство правдивост, настояват те.
Забележете обаче, че в мига, в който заговорим за “справедливост ”, внезапно напущаме полето на чисто икономическата просвета и се гмуркаме в дълбоките и бурни води на “етиката ”. А там би трябвало характерен вид обосновка, която не се изчерпва до субективни разбирания на този или оня за “социална правдивост ”.
Нагледно.
Дори при “плосък ” налог висококвалифициран ИТ експерт, получаващ 10К лева, заплаща 1К като налог върху прихода си. Начинаещ сервитьор, получаващ 900 лева се лишава от 90лв. Интересното в тази ситуация е, че и двамата получават една и съща услуга от страната, плащайки друго. (Да не разясняваме, че ИТ експертът може да не извади шанс и децата му да не се “класират ” за детска градина, да речем.)
Една услуга - разнообразни цени. Все едно доматите и хляба в магазина да имат едни цени за “богати ” и други за “бедни ”. И въобще кой дефинира какво е да си богат, с изключение на съгражданите, които купуват непринудено стоките и услугите, които им предлагаш на пазара, формирайки по този метод и приходите ти? Парите могат да не доближават на топ-мениджър, а рационален човек със скромни приходи да живее чудесно и умерено във финансов проект.
Разбира се, парадоксът става още по-видим при прогресията, където колкото повече стойност добавяш, толкоз по-наказан си от страната, което от морално-етична позиция е безумно, а от икономическа и фискална - нормално гони най-способните и отдадените от негостоприемната пълномощия и стапя приходите в бюджета.
Ключовото тук е, че е значима не “плоскостта ”, а ниските равнища на изземане на благосъстоятелност, респективно по-голяма част от прихода да остава у изкаралия го. Което подтиква основаването на стойност и държи здрави моралните устои на обществото. Тоест чувството за връзка сред труд и резултатите е здрава и осезаема. За това би трябвало и да е дебатът всъщност.
На процедура прогресивна система с най-голям етаж на облагане от 8 % е по-добра и обективна от “плоска ” такава с 10 % за всички. Това е и чарът на нашата данъчна система - ниската ставка, а не “справедливостта ” и комфортното ѝ администриране.
Решението от етична позиция е просто. Много ниски равнища на облагане като единна сума - за всички. Такива размери на изземане на благосъстоятелност от страната, че и за хората с ниски приходи да не е проблем. Това е единствената формулировка на правдивост, използвана в тази ситуация - една “услуга ”, една цена.
Ще би трябвало да ли фиска да се лиши от огромна част от приходите си, а оттова и от болшинството от непривичните и неефективни разноски следователно? Без подозрение. И сигурно за положително. Но в случай че усмотрението не е тъкмо “справедливостта ”, а предостатъчно цялостната хазна - дано е ясно и да не си приказваме тинтири-минтири, както се споделя по народному.
В рамките на този спор през днешния ден всички приказват за “справедливост ”. При поддръжниците на плоския налог - идентична съразмерност от прихода на облагания отива за обществената сфера, което те намират за заслужено и еднообразно отнасяне на жителите. При юристите на прогресивния вид данъци - богатите би трябвало да заплащат “повече ” и по-голям дял от изкараното, с цел да има обществен мир и чувство правдивост, настояват те.
Забележете обаче, че в мига, в който заговорим за “справедливост ”, внезапно напущаме полето на чисто икономическата просвета и се гмуркаме в дълбоките и бурни води на “етиката ”. А там би трябвало характерен вид обосновка, която не се изчерпва до субективни разбирания на този или оня за “социална правдивост ”.
Нагледно.
Дори при “плосък ” налог висококвалифициран ИТ експерт, получаващ 10К лева, заплаща 1К като налог върху прихода си. Начинаещ сервитьор, получаващ 900 лева се лишава от 90лв. Интересното в тази ситуация е, че и двамата получават една и съща услуга от страната, плащайки друго. (Да не разясняваме, че ИТ експертът може да не извади шанс и децата му да не се “класират ” за детска градина, да речем.)
Една услуга - разнообразни цени. Все едно доматите и хляба в магазина да имат едни цени за “богати ” и други за “бедни ”. И въобще кой дефинира какво е да си богат, с изключение на съгражданите, които купуват непринудено стоките и услугите, които им предлагаш на пазара, формирайки по този метод и приходите ти? Парите могат да не доближават на топ-мениджър, а рационален човек със скромни приходи да живее чудесно и умерено във финансов проект.
Разбира се, парадоксът става още по-видим при прогресията, където колкото повече стойност добавяш, толкоз по-наказан си от страната, което от морално-етична позиция е безумно, а от икономическа и фискална - нормално гони най-способните и отдадените от негостоприемната пълномощия и стапя приходите в бюджета.
Ключовото тук е, че е значима не “плоскостта ”, а ниските равнища на изземане на благосъстоятелност, респективно по-голяма част от прихода да остава у изкаралия го. Което подтиква основаването на стойност и държи здрави моралните устои на обществото. Тоест чувството за връзка сред труд и резултатите е здрава и осезаема. За това би трябвало и да е дебатът всъщност.
На процедура прогресивна система с най-голям етаж на облагане от 8 % е по-добра и обективна от “плоска ” такава с 10 % за всички. Това е и чарът на нашата данъчна система - ниската ставка, а не “справедливостта ” и комфортното ѝ администриране.
Решението от етична позиция е просто. Много ниски равнища на облагане като единна сума - за всички. Такива размери на изземане на благосъстоятелност от страната, че и за хората с ниски приходи да не е проблем. Това е единствената формулировка на правдивост, използвана в тази ситуация - една “услуга ”, една цена.
Ще би трябвало да ли фиска да се лиши от огромна част от приходите си, а оттова и от болшинството от непривичните и неефективни разноски следователно? Без подозрение. И сигурно за положително. Но в случай че усмотрението не е тъкмо “справедливостта ”, а предостатъчно цялостната хазна - дано е ясно и да не си приказваме тинтири-минтири, както се споделя по народному.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ