Дебатът за бъдещето на Тютюневия град в Пловдив продължава второ

Дебатът за бъдещето на Тютюневия град в Пловдив продължава второ десетилетие с изменчив триумф за спорещите страни. Според няколко градски общественици и интелектуалци старите здания би трябвало да бъдат възобновени в достоверния си тип и никога не трябва да се събарят, даже да са рискови и изцяло компрометирани градивно. Най-яростните бранители на тогавашните тютюневи хранилища даже лансираха концепцията за национализация - Общината и страната да изплатят постройките от притежателите им и да трансфорат зоната във втори артквартал по сходство на „ Капана ”.

Опонентите им настояват, че в случай че има някаква сила в „ духа на Тютюневия град ”, тя по никакъв начин не е позитивна. Напъните да се показа това злокобно през днешния ден място като някаква огромна историческа забележителност на Пловдив са напразни и без действителни учредения. Разположени съвсем на пъпа на града, множеството здания от дълго време са се трансформирали в руини, изпразнени от наличие. За да се спасят, се нуждаят от тотална реорганизация и нова функционалност.

Като във всеки различен спор, и в този за бъдещето на Тютюневия град истината е някъде по средата

Да, кварталът в центъра несъмнено има своя капацитет да се трансформира в ново притегателно място за пловдивчани и гостите на Пловдив. В същото време е напълно ясно, че там в никакъв случай повече няма да се складират бали с тютюн и да се създават цигари. В този смисъл някой би трябвало най-сетне да реши по какъв начин в последна сметка да се развива кварталът, който от дълго време се е трансформирал в гробница за скелети от тухли, хоросан и остарял гредоред.

Голямата градска нервност

към този агонизиращ архитектурен исполин в Пловдив стартира, когато на 3 март 2016 година, когато притежателите на остарелия тютюнев склад на ул. „ Одрин ” 8 започнаха да бутат остарялата постройка. Тогава група жители направиха жива верига пред багерите, а по-късно се разбра, че има нещо неправилно в издадената от Община Пловдив заповед за срутване.

Темата влезе за повторно в националните вести на 8 август 2016 година, когато се възпламениха старите тютюневи хранилища на ул. „ Иван Вазов ”, завещани на града от огромния донор Димитър Кудоглу. Оттогава всевъзможни намеси в зоната станаха табу.

Собствениците чакат с години да схванат какво е бъдещето на зоната и какво могат или не могат да вършат със постройките.

Община Пловдив и Министерството на културата в лицето на Националния институт за недвижимо културно завещание (НИНКН) си трансферират топката по казуса, който все по този начин няма решение.

Споровете към Тютюневия град се раздуха още веднъж предходната седмица, когато се разбра, че притежателите на някогашния склад на бул. „ Христо Ботев ” 51-53 са получили позволение от локалната администрация да бутнат постройките.

По документи, издадени от НИНКН, те не са самостоятелни монументи на културата

 

По време на митинга против събарянето обаче се разбра, че от института готвят обновен лист на предпазените здания, в който към този момент са включени и въпросните хранилища.

Докато институциите се наумуват, множеството здания изгубиха борбата с времето и към този момент не могат да бъдат избавени. И до момента в който специалистите спорят какво да е бъдещето на Тютюневия град, няколко вложители съумяха да преплуват през мътните води и получиха утвърждение за реорганизация или срутване на тогавашните хранилища, на чиито места към този момент се издигат много прилични нови здания.

Каквито и разногласия да има за тяхната архитектурна стойност и дали те се вписват сполучливо в архитектурната традиция на зоната, сигурно е по-добре Пловдив да посреща посетители с сходни здания, а не с прашните руини, от които още се носи дъхът на никотина.

Време е някой да реши коя панорама е по-добра за имиджа на Пловдив - тази на купището от остарели греди, тухли и керемиди на ул. „ Одрин ” 8 или офис центъра на „ Кепитъл Сити Център ” на бул. „ Христо Ботев ” 49.