Даваме пълния си вот на доверие към теб и те

" Даваме цялостния си избор на доверие към теб и те молим да осмислиш и оцениш, че ни изведе като един мощен локомотив и че ни вдъхна вяра и кураж да приказваме самоуверено, намерено и да назоваваме проблемите с същинските им имена ".

Румяна Друмева, Българска социалистическа партия - Казанлък

Странно, непознато и гъделичкащо е тъкмо аз да се занимавам с лявото в България, само че виж какви неща стават! Макар че от известно време се пишат леко православни, социалистите, вместо да идат в храма на Петдесетница, с цел да отбележат 1986-тата годишнина от слизането на Св. Дух над апостолите, свикаха конгрес, на който изнесоха следващия виртуозен театър " Кой ще води бащина тайфа ", както обичат да се показват публицистите, когато става дума за сходни зрелища. Сбраха делегати " от вси страни ", с цел да изберат нов водач, пък се оказа, че избор няма да има. За какво тогава беше този ексклузивен конгрес?

Ударена на масата с нужния драматизъм, оставката на Нинова чакаше конгресния ден, с цел да разбере ориста си. Всички бяха сигурни, че Нинова ще измисли нещо, само че не знаеха какво. А то се оказа гениално в простотата си: " Какво, оставка ли? Няма такова нещо! Нещо сте се объркàли ". След това съобщение, споделят, залата се опразнила и Валери Жаблянов, оня същият, дето нашумя със благосклонностите си към така наречен " национален съд " и дето виждаше в сантименталните си сънища по какъв начин става началник на столетницата, бил заставен да чете политическия отчет в пространството.

Оставката се появи след един пленум, на който Нинова се опита да в профил Станишев от избора за европейски депутати, само че " гласът национален " (и партиен) го върна, а пък той с преференции опустоши де каквото видя по пътя си. После пристигна и неуспехът на Българска социалистическа партия на изборите и стана ясно, че или партията има несъответстващ лидер, или лидерът има несъответстваща партия. Така или другояче, редно беше пътищата им да се разделят. И тогава Нинова зае предстоящата и банална поза - Да! Аз съм самоуверен и виновен политик. Имам схващане за виновност и както е редно, депозирам оставка. Отивам си. Няма да чуете повече за мен. Ще се свия в някой ъгъл да се срамя и в случай че въпреки всичко дръзна да остана редови член на Партията, която " е права, когато съгреши даже " (Хр. Радевски), то няма да се занимавам с друго, с изключение на смирено и анонимно да групирам членски импорт. Нещо такова. И таман всички - леви и десни, либерали и консерватори, европейци и евразийци - отвориха уста да кажат: " Евала! ", Нинова добави:...а що се отнася до конгреса, още веднъж ще се кандидатирам за ръководител.

Ако ще е по този начин, не виждам за какво, когато даден министър подаде оставка, на идващия ден не го назначат отново него, ами излишно разхищават фрагменти. Отговорността е поета, изтезанието е изпълнена, моралът е задоволен, давайте да вървим напред!

В своята дълга и тук-там закачлива тирада Нинова показа аграрната си алчност за власт като всеотдайност и служение пред олтара на другите. И получи поддръжка както вътре в залата от правилни структури, по този начин и отвън нея. Другарят Румен Радев - този най-идеен агитатор и най-всеотдаен PR, който Българска социалистическа партия е имала още от времената на Дядото, - рече: " Нинова се е потвърдила като човек, който знае какво прави и носи отговорност за постъпките си ". Очевидно не е единствено признателност към онази, която го направи президент, само че и откровена, безкористна угриженост за ориста на българското ляво. Може би ще прозвучи парадоксално, само че за тази орис съм угрижен и аз. Ето един от редките случаи, когато съм склонен с Радев - България във всеки един миг би трябвало да има съответна и съизмерима с ръководещите съпротива, пък която ще да е тя. И до момента в който ГЕРБ са заели трайно десницата (преди да се разкрещите - имам поради дясната част на парламентарната зала), отляво би трябвало да има нещо балансиращо - единствено по този начин физиономията на демокрацията няма да се изкриви напълно в уродлива мимика.

Някой би споделил, че тази година Петдесетница е била прекрасен ден за българската десница, тъй като на конгреса си левицата даде да се разбере, че няма да се посвети безрезервно на локалните избори, а ще продължи да се рови в пъпа си. Биха споделили, че денят е прекрасен, тъй като какво по-хубаво за една десница от това отпред на левицата да остане Корнелия Нинова! И може би мнозина биха потрили злорадо ръце пред изкусителната панорама на окончателния разпад на социалистите. Но в последна сметка потребно ли е това?

Много пъти сме говорили, че така както индивидът има лява и дясна ръка, по този начин и обществото си има своя политическа левица и своя политическа десница. Днес тези функции може да извършва един, на следващия ден различен, само че от това картината не се трансформира. Ако Българска социалистическа партия се разцепи, което не е необикновено, в случай че се разпадне, кой ще заеме пространството на левицата? Комунистите? Едва ли. Културните марксисти, зелените? Твърде евентуално - светът и самичък е тръгнал нататък. Патриотите? Не ахкайте! Националистите са напълно разумни претенденти за лявото пространство. Ако го заемат, евентуално то за известно време няма да се назовава по този начин, само че ще си бъде там, където постоянно си е било. " Но те са фашисти! " - ще изпищи някой напушен професор. Е, и? Това че назовават крайнодесните националисти " нацисти ", не е мотив да забравяме, че те сами назовават себе си " национал-социалисти ".

България обаче е изостанала, дива и бедна страна, " надълбоко консервативна ", както я дефинира един евродепутат от последно потомство. Докато, било отляво, било отдясно, не се появи някакъв същински нов план, а не кръжоци и патерици (а няма никакви изгледи това да се случи в обозримо бъдеще), нашето надълбоко консервативно общество едва ли ще разреши лявото ѝ пространство да се извърши от културни марксисти (плюс някогашни десни), зелени, шовинисти или почитатели на Че Гевара.

Едва ли някой желае едната от двете ръце на политическото тяло да е саката и съсухрена. В Българска социалистическа партия има задоволително рационални хора, сигурно има и задоволително почтени хора, с цел да трансфорат партията си в една естествена социалдемокрация, с цел да продължи да бъде съответна и мощна съпротива. Не бойте се, тялото ще продължи да прави значимите неща с дясната ръка, а пък лявата - с нея... хайде, различен път ще ви кажа какво човек прави с лявата ръка. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.