Датите 15-ти, 16-ти и 17-ти юли са познати още като

Датите 15-ти, 16-ти и 17-ти юли са познати още като Горещници. Празниците имат езически генезис и са свързани с култа към огъня. Пече ли мощно слънце през трите горещника – топли, без сняг и виелици ще бъдат и зимните януарско-мартенски дни. През Горещниците не се работи, не се върви пешком, не се пече самун, с цел да се опази трудът от огнени стихии и градушки.

Горещниците се честват от хората, в чиито специалности се употребява огън. Съществува поверие, че който се окъпе по време на Горещниците в лековити води, не се разболява през годината.

Според националната традиция в продължение на три дни - 15, 16 и 17 юли не се върви на равнища, не се работи, не се пали пещ и не се пече самун. Неспазването на тези забрани води до пожари и градушки. Тези три дни се считат и за най-горещите през годината.

Смята се, че това са най-топлите дни от годината, когато човек би трябвало да се пази от парещите лъчи на слънцето и да се моли за неговото състрадание към хората. Всъщност празникът е езически – в фетиш е издигната огнената буря и нейната безгранична мощ. Горещниците се означават най-вече в Северна и в Западна България, само че ритуали се правят и в някои югозападни региони.

В взаимозависимост от това къде се намирате, може да чуете разнообразни имена както за Горещниците, по този начин и за обособените дни, през които те се означават.

Най-горещото тридневие за годината е познато още като Блъсъци и Германовци, защото се счита, че огънят слиза на земята с гръм и светкавици. В Северна България 15-ти, 16-ти и 17-ти са известни надлежно като Чурлига, Пърлига и Марина Огнена, а в Южна – Люта, Чурута и Опалена Мария. Седмицата, в която се падат тези дати, се назовава Запалена или Опалена неделя.

Преди години, когато хората зависили още по-силно от природата и нейните прищявки, те вярвали, отбелязването на Горещниците защищава дома и равнищата им от пожари и градушки. Най-строго се спазвали първият и третият ден. По време на Горещниците не трябва да се подхваща работа, както у дома, по този начин и в градината. В противоположен случай природата щяла да си отмъсти като изпепели земята. Ако някой посмеел да подхване нещо, то наложително се горяло.

Освен това през първия ден хората в селото трябвало да изгасят огнищата и да не палят огън в домовете си. Едва на третия ден те можели да върнат светлината и топлината в домовете си. Това ставало откакто в селото се палил „ божи огън “, на който хората се молели да ги пази от заболявания и бедствия. След молитвата всеки от селото можел да си вземе от огъня.

На 17-ти юли с изключение на краят на Горещниците се празнува и деня на Света Марина. Смята се, че тя е повелителката на огъня, пожарите и бурите, настойничка на градушките и пазителка на змиите. На този ден Света Марина влизала в сънищата на тези, които имат вяра в нея, и им давала препоръки по какъв начин да решат проблемите си.

В някои елементи на страната хората определяли Илинден като завършек на Горещниците, защото легендата споделя, че Свети Илия убивал лами и змейове, като изпращал огнени стрели. Днес обаче се счита, че двата празника са настрана един от различен.

Още поверия за Горещниците: Хората имат вяра, че по време на Горещниците лековитите извори имат най-голяма мощ.

В някои региони се гадае какво ще е времето през първите три месеца на идната година според от това, което е то при Горещниците.
През трите най-горещи дни в годината честват всички занаятчии, чиято работа е обвързвана с огън.

На 28, 29 и 30 юли пък се означават астрономическите горещници. Разминаването с горещниците, отбелязвани от народа (15, 16, 17 юли) идва поради прекосяването към юлианския календар, който с времето се отдалечава от григорианския поради множеството високосни години в него.