Утре Е Лазаровден! Започнете От Сега, На Този Най-Важен Празник Всеки Задължително Трябва Да
Датата на празника се трансформира всяка година и зависи от Възкресение Христово.
На Лазаровден имен ден честват: Лазар, Лазарка, Лазарин и Лазаринка.
На Лазаровден подрастващите девойки се трансформират в моми за женене. Празникът ознаменува момента, в който обществото им разрешава да сресват косите си като възрастните дами, да носят косатник, да обличат везана риза, да се кичат с гердани, пръстени и гривни, да носят венец на главата и китка на дрехата. От този ден на подрастващите девойки им е позволено да „ либят либовник “ и да се омъжат. На Лазаровден, девойките стартират да живеят в света на дамите.
По остарели български обичаи и традиции, подготовката за Лазаровден стартира от рано, още „ среди пости “. По-възрастна жена, която от дълго време е била отдадена в лазаруването, оказва помощ на девойките да разучат песните, които ще извършват, обикаляйки селото. По-голямата част от тях пеят, а останалите танцуват, защото Лазаровден е празник както на женската хорова ария, по този начин и на танца.
На този ден празничният ритуал стартира рано сутринта. Момичетата се разделят на групи от по 5-6 лазарки и стартират да обикалят селото пременени в невестински облекла.
Премяната на лазарките символизира освен брачния темперамент на празника, само че и любовта, женитбата и плодородието, които постоянно преплитат своята същина в едно.
Традицията на Лазаровден повелява да се пее на всеки член от фамилията, според от неговата възраст, пол и състояние в обществото. Независимо от това, лазарките влизат в дома с типичното за празника послание: Ой, Лазаре, Лазаре…
В предишното нашите баба и дядовци са вярвали, че словото, изречено на този ден, има магическа мощ и като се изключи че ще помогне на девойките да се трансфорат в дами, ще помогне и на пролетта да смени зимата. С религия в мистиката на Лазаровден са свързани и доста от обичаите, които се извършват. Стопанката на къщата търкулвала решето през лазарките и гадаела за плодородието съгласно това по какъв начин ще падне на земята. Друг бит повелява да ги посипва с жито, до момента в който танцуват, а те да се завъртят с думите: Завърти се Лазаре, че да се въдят пчелите, да се агнят агънца, да се телят теленца…
Според националните вярвания, стопанката на къщата наложително би трябвало да подари всяка лазарка със сурово яйце, което символизира безсмъртието. Освен това с него са се разваляли вълшебства и са се правели гадания за бъдещето.
Счита се, че къща, която е посетена от лазарки е щастлива и благословена, каквото пожелават и те самите посредством своите песни.
През неделния ден, Цветница, обичаите от Лазаровден не престават да се извършват. Лазарките замесват обредни хлябове, наречени „ кукли “ и завиват венец от върбови клончета, който пускат в течаща вода, с цел да се предпазят от Змея. Тази мома, чийто венец изпревари всички останали, ще се омъжи първа през годината. Този бит се назовава „ кумичане “ и с него се бележи края на моминските пролетни игри. Привечер на площада се играе последното за годината лазарово хоро, към което най-после се причисляват други девойки и момци. Те заключват хорото и го трансформират в първото подписано хоро след великденските пости.
На Лазаровден имен ден честват: Лазар, Лазарка, Лазарин и Лазаринка.
На Лазаровден подрастващите девойки се трансформират в моми за женене. Празникът ознаменува момента, в който обществото им разрешава да сресват косите си като възрастните дами, да носят косатник, да обличат везана риза, да се кичат с гердани, пръстени и гривни, да носят венец на главата и китка на дрехата. От този ден на подрастващите девойки им е позволено да „ либят либовник “ и да се омъжат. На Лазаровден, девойките стартират да живеят в света на дамите.
По остарели български обичаи и традиции, подготовката за Лазаровден стартира от рано, още „ среди пости “. По-възрастна жена, която от дълго време е била отдадена в лазаруването, оказва помощ на девойките да разучат песните, които ще извършват, обикаляйки селото. По-голямата част от тях пеят, а останалите танцуват, защото Лазаровден е празник както на женската хорова ария, по този начин и на танца.
На този ден празничният ритуал стартира рано сутринта. Момичетата се разделят на групи от по 5-6 лазарки и стартират да обикалят селото пременени в невестински облекла.
Премяната на лазарките символизира освен брачния темперамент на празника, само че и любовта, женитбата и плодородието, които постоянно преплитат своята същина в едно.
Традицията на Лазаровден повелява да се пее на всеки член от фамилията, според от неговата възраст, пол и състояние в обществото. Независимо от това, лазарките влизат в дома с типичното за празника послание: Ой, Лазаре, Лазаре…
В предишното нашите баба и дядовци са вярвали, че словото, изречено на този ден, има магическа мощ и като се изключи че ще помогне на девойките да се трансфорат в дами, ще помогне и на пролетта да смени зимата. С религия в мистиката на Лазаровден са свързани и доста от обичаите, които се извършват. Стопанката на къщата търкулвала решето през лазарките и гадаела за плодородието съгласно това по какъв начин ще падне на земята. Друг бит повелява да ги посипва с жито, до момента в който танцуват, а те да се завъртят с думите: Завърти се Лазаре, че да се въдят пчелите, да се агнят агънца, да се телят теленца…
Според националните вярвания, стопанката на къщата наложително би трябвало да подари всяка лазарка със сурово яйце, което символизира безсмъртието. Освен това с него са се разваляли вълшебства и са се правели гадания за бъдещето.
Счита се, че къща, която е посетена от лазарки е щастлива и благословена, каквото пожелават и те самите посредством своите песни.
През неделния ден, Цветница, обичаите от Лазаровден не престават да се извършват. Лазарките замесват обредни хлябове, наречени „ кукли “ и завиват венец от върбови клончета, който пускат в течаща вода, с цел да се предпазят от Змея. Тази мома, чийто венец изпревари всички останали, ще се омъжи първа през годината. Този бит се назовава „ кумичане “ и с него се бележи края на моминските пролетни игри. Привечер на площада се играе последното за годината лазарово хоро, към което най-после се причисляват други девойки и момци. Те заключват хорото и го трансформират в първото подписано хоро след великденските пости.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ