Датата 9 септември 1944 г. не трябва да бъде игнорирана,

Датата 9 септември 1944 година не би трябвало да бъде пренебрегната, каквато наклонност има през последните години. Тя също по този начин не би трябвало да бъде дефинирана като черна или позитивна, тъй като злополучните последствия от явлението 9 септември са факт. Историците показахме ужасните последствия от нея, които не са отшумели и до през днешния ден. Политическите психолози би трябвало да извърнат внимание на феномена 9 септември, тъй като става дума за доста дълбоки психически промени, които българското общество преодолява доста мъчно. Това написа в разбор за БГНЕС известният ни историк проф. Пламен Павлов. И продължава:

На 9. IX. стартират вартоломеевите нощи на всеобщи избивания на българския хайлайф

Хубаво е, че няколко генерации българи след 10 ноември схванаха, въпреки и с огромни съмнения, че става дума за един боен прелом и най-много за една непозната окупация, тъй като даже превратаджийският детайл в по този начин наречената гражданска война на 9 септември е също смешен. Министърът на защитата ген. Маринов смъква самичък себе си, а на идващия ден към този момент е главнокомандващ на българските войски.

9 септември е недодялан, жесток акт на непозната окупация – на окупацията на руската войска. За това 9 септември е неразривно обвързван с 5 септември, когато Съюз на съветските социалистически републики безусловно преднамерено разгласи война на България, която нито е воювала с него, нито е изпращала бойци на Източния фронт. Целта на тази оповестена война беше България да бъде окупирана. Разбира се, западните съдружници също носят виновност и ние не би трябвало да ги жалим.

С решенията на конференциите в Техеран и Ялта България и други страни от Централна Европа бяха хвърлени в устата на Сталин – в лагера на " мира и социализма “. Опитите на демократичната съпротива у нас да откри протекция от западните сили бяха несполучливи, с което не желая да кажа, че не е имало актове на съпричастност. За страдание и до през днешния ден на Запад гледат на нас като на най-верния спътник на СССР/Русия – неща, за които ние нямаме геополитическа виновност.

Лечението на контузиите от 9 септември е по-скоро въпрос за психолозите, а не за историците. Българската нация е тежко изумена от наследството на тази дата, макар че това завещание до известна степен към този момент е преодоляно в информативен и учебен проект. Днес никой няма да тръгне да тръби какъв брой популярен е Георги Димитров или Вълко Червенков. След 1949 година хиляди са изпратени в лагери и изселени след гибелта на вожда Георги Димитров

Тоталитарното мислене в левичарски дух остава и се демонстрира в едни извънредно изкривени форми, които не престават да се употребяват в българската политика. Една съответна партия, Българска социалистическа партия, продължава да се гордее с това завещание и отхвърля да се разграничи от него, тъй като то не носи нищо положително.

По-рано алената агитация и нейната обслужваща историческа просвета говореха за национални произшествия – Първа, Втора. На процедура огромната национална злополука през ХХ век е 9 септември и станалото след него.

Предишните произшествия от войните бяха преодолени малко или доста от българското общество. След девети България загуби своя суверенитет и през днешния ден, когато някои кресливо приказват по какъв начин сме подвластни от Брюксел или Вашингтон, те не помнят, че до 1989 година бяхме подчинени на Съюз на съветските социалистически републики във всяка една област – от армията до стопанската система. До през днешния ден сме жертви на въздействие, идващо от Путинова Русия и в Народното събрание се виждат сходни зависимости. Енергийните планове от така наречен " Голям шлем “ са слугинаж към Москва. Трябва да скъсаме с тази политика и зависимости...

След 9 септември бе осъществено чудовищно избиване на интелигенцията, прогонване или физическо заличаване на всичко читаво от остарелия режим, без да споделям, че той е бил идеален. Това са вартоломеевите нощи на всеобщо изтребване на хора, в това число посредством така наречен Народен съд, който е едно извънредно черно леке в нашата история.

България няма Пражка пролет, тъй като всички, които можеха да се съпротивляват, бяха към този момент унищожени директно след 9 септември. Репресиите у нас са извънредно жестоки. Въпреки това у нас горянското съпротивително придвижване беше доста по-многобройно и по-продължително от партизанското. Никой не се извини на горяните и до през днешния ден има осведомително табу върху тях. От тях се интересуват историците и роднините им.

Една от най-пагубните за националното ни съзнание последствия от 9 септември е отводът от националните ни идеали, изключително от Македония. Ръководената от Българска комунистическа партия страна позволи една жива част от българския народ да бъде откъсната. Отказът от Македония носи и до ден-днешен своите контузии. Не би трябвало да се учудваме, че през днешния ден имаме проблеми. Ние се отказахме от нашите национални ползи в Добруджа, Западните околности, Беломорието в случай, че толкоз българска кръв е пролята за тези земи и толкоз доста потомци на бежанци от тези региони живеят у нас.

Не става дума за пропагандирането на великобългарски шовинизъм, а за една жестока контузия върху националното ни самочувствие и съзнание. Тя бе нанесена от 9 септември и неговия интернационализъм, съгласно който българският национализъм е любовта към Съюз на съветските социалистически републики. Това беше закрепено и на законодателно равнище и беше неуместно.